Странични ефекти на
Адонис

Храносмилателната система дава първите белези. Гадене, повръщане, коремна болка и разстройство се появяват в рамките на часове след прием на количество над поносимото и са описани както в токсикологията на карденолидите, така и в съобщенията за отравяния с растения от този клас. Те не са безобидни сами по себе си: повръщането и разстройството извеждат калий, а ниският калий засилва действието на гликозидите върху сърцето.

Сърдечно-съдовата система е същинската цел на карденолидите. Забавеният пулс е ранният белег, следван от нарушения на провеждането и от камерни аритмии, а при тежко отравяне от камерна фибрилация и спиране на сърцето. Механизмът е потискане на натриево-калиевата помпа в клетките на сърдечния мускул, същият като при дигиталис. Съобщени са отравяния при хора и при животни. Острата токсичност на пречистените карденолиди е значителна: според обзора на Shang и съавтори от 2019 г. смъртоносната доза на цимарин при венозно приложение е около 24,8 mg/kg при плъхове и около 95,4 mg/kg при котки, като клиничната токсичност на цели екстракти зависи преди всичко от съдържанието на карденолиди.

Нервната система и сетивата реагират при по-високи количества: замаяност, главоболие, обърканост и зрителни нарушения с промяна във възприемането на цветовете са познати белези на отравяне със сърдечни гликозиди като клас. Кожата и лигавиците могат да пострадат от пряк контакт с пресното растение, защото представителите на семейство Лютикови съдържат дразнещи вещества в сока. Описан случай на алергия точно към адонис няма, но при работа с растението се ползват ръкавици.

Качеството е първият практичен риск. Съдържанието на карденолиди в надземната част варира и различните методи на анализ дават различни резултати, което е документирано за хомеопатични препарати от адонис (Colalto, 2020). Германската комисия E решава проблема, като признава само стандартизиран прах с точно определено съдържание на гликозиди, приготвян фармацевтично. Всяка суровина без такава стандартизация, било то самобрана билка, чай от пазара или продукт без посочено съдържание, е с неизвестна сила, а при сърдечните гликозиди неизвестната сила е самият риск.

Лекарствените взаимодействия при адониса са същите като при другите сърдечни гликозиди и са сериозни. Съчетаването с дигоксин или дигитоксин събира действието на два гликозида. Хинидинът и някои други антиаритмични средства повишават нивата и ефекта на гликозидите. Диуретиците, които извеждат калий, слабителните при продължителна употреба и кортикостероидите понижават калия и правят сърцето по-чувствително. Калциевите препарати, приложени венозно, засилват токсичността. Всяко от тези съчетания е противопоказано без лекар, а при повечето от тях лекарят ще откаже адониса изобщо.

Дозозависимостта при адониса е абсолютна и не оставя място за „малко за проба”. Според Германската комисия E стандартизираният прах се приема в количество най-много около 3 грама дневно, при точно определено съдържание на гликозиди и под лекарски контрол; всичко останало е извън признатата употреба. Домашна запарка от същата суровина може да съдържа както нищожно, така и отровно количество, защото гликозидите не се дозират на око. Продължителността също е част от риска: карденолидите се натрупват при повторен прием и проявите на отравяне могат да се появят след дни, не само след една доза.

Алергичният потенциал на адониса не е проучен и описан случай на алергия точно към него няма. Практическото значение е друго: растението принадлежи към семейство Лютикови, чийто пресен сок съдържа дразнещи вещества, затова при бране и обработка са възможни кожни реакции. По-важното е, че при адониса реакцията, която трябва да плаши, не е свръхчувствителност на отделен човек, а отровност, която засяга всекиго.

Кумулативният ефект е двоен. Първо, карденолидите се натрупват в организма при повторен прием, така че количество, поносимо еднократно, може да стане отровно след няколко дни. Второ, съчетаването с други растения със сърдечни гликозиди, като момина сълза, напръстник или олеандър, или с други средства, които извеждат калий, наслагва действието в една и съща посока. Проучване, което да измери такива съчетания при хора, не съществува, а и не би било етично. Правилото е просто: адонисът не се съчетава с нищо, което действа на сърцето или на калия, освен по лекарско решение.