Билките в България

България разполага с 950 вида лечебни растения според изследването на Александър Ташев (Лесотехнически университет, 2018). Това число представлява около 23% от цялата висша флора на страната, която наброява 4102 вида съдови растения.

Богатството на българската флора поставя страната сред водещите в Европа по дял на лечебните растения, наравно с държави като Индия и Китай. Разнообразният релеф, включващ планините Рила, Пирин, Стара планина и Родопите, създава условия за растежа на видове от 118 растителни семейства. Законът за лечебните растения регулира 736 от тези видове, а Червената книга на България включва 65 застрашени вида.

Най-използваните български лечебни растения включват глог, лайка, коприва, мащерка, липа и бял равнец. Тези билки имат признати монографии от Европейската агенция по лекарствата и се прилагат както в народната, така и в съвременната фитотерапия.

Следващите профили подреждат ключовите български билки по системи на организма, за които традиционно се използват.

Сърце и кръвоносна система

Глог (Crataegus monogyna) принадлежи към лечебните растения в България. Глогът подпомага сърдечно-съдовата функция чрез флавоноиди и олигомерни проантоцианиди в цвета и плода. Европейската агенция по лекарствата признава традиционната му употреба при леко сърцебиене от нервен произход.

Бял равнец (Achillea millefolium) принадлежи към лечебните растения в България. Белият равнец съдържа азулен и флавоноиди, които подпомагат кръвообращението и храносмилането. Традиционно се използва при леки спазматични оплаквания и външно при дребни кожни възпаления.

Нервна система и сън

Валериана (Valeriana officinalis) принадлежи към лечебните растения в България. Валериановият корен подпомага заспиването и облекчава лекото нервно напрежение чрез валеренова киселина. Европейската агенция по лекарствата признава традиционната му употреба при неспокойствие и нарушен сън.

Маточина (Melissa officinalis) принадлежи към лечебните растения в България. Маточината съдържа розмаринова киселина и цитрал, които подпомагат успокояването при леко психично напрежение. Листата се използват традиционно и при храносмилателни оплаквания от нервен произход.

Липа (Tilia cordata) принадлежи към лечебните растения в България. Липовият цвят подпомага изпотяването при настинка и действа леко успокоително чрез флавоноиди и слузни вещества. Настойката от цвят е класическо българско средство при простуда.

Лавандула (Lavandula angustifolia) принадлежи към лечебните растения в България. Лавандулата съдържа линалоол и линалил ацетат в етеричното масло, които подпомагат релаксацията. Цветовете се използват традиционно при неспокойствие и затруднено заспиване.

Дихателна система

Мащерка (Thymus vulgaris) принадлежи към лечебните растения в България. Мащерката съдържа тимол и карвакрол с отхрачващо и антисептично действие. Европейската агенция по лекарствата признава традиционната ѝ употреба при кашлица, свързана с настинка.

Бъз (Sambucus nigra) принадлежи към лечебните растения в България. Черният бъз подпомага изпотяването и имунната защита при настинка чрез флавоноиди и антоциани в цвета и плода. Цветът се използва традиционно при простудни състояния.

Подбел (Tussilago farfara) принадлежи към лечебните растения в България. Подбелът съдържа слузни вещества, които облекчават дразненето на лигавицата при суха кашлица. Листата се използват традиционно при леки възпаления на горните дихателни пътища.

Медуница (Pulmonaria officinalis) принадлежи към лечебните растения в България. Медуницата съдържа слузи, сапонини и силициева киселина, които подпомагат дихателните пътища. Билката се използва традиционно при кашлица и дразнене на гърлото.

Исоп (Hyssopus officinalis) принадлежи към лечебните растения в България. Исопът съдържа етерично масло с отхрачващо действие и се използва традиционно при кашлица и възпаление на горните дихателни пътища. Растението е ароматен полухраст от семейство Устноцветни.

Храносмилателна система

Лайка (Matricaria chamomilla) принадлежи към лечебните растения в България. Лайката съдържа бисаболол и хамазулен с противовъзпалително и спазмолитично действие. Европейската агенция по лекарствата признава традиционната ѝ употреба при леки храносмилателни оплаквания и спазми.

Мента (Mentha spicata) принадлежи към лечебните растения в България. Ментата съдържа ментол в етеричното масло, който подпомага храносмилането и облекчава спазмите. Листата се използват традиционно при подуване, газове и лек стомашен дискомфорт.

Резене (Foeniculum vulgare) принадлежи към лечебните растения в България. Резенето съдържа анетол в плода, който подпомага храносмилането и намалява образуването на газове. Европейската агенция по лекарствата признава традиционната му употреба при лек спастичен дискомфорт.

Червен кантарион (Centaurium erythraea) принадлежи към лечебните растения в България. Червеният кантарион съдържа горчиви гликозиди, които стимулират отделянето на храносмилателни сокове. Билката се използва традиционно при слаб апетит и лек храносмилателен дискомфорт.

Глухарче (Taraxacum officinale) принадлежи към лечебните растения в България. Глухарчето съдържа горчиви вещества и инулин, които подпомагат черния дроб и жлъчката. Коренът и листата се използват традиционно при лек храносмилателен дискомфорт.

Пелин (Artemisia absinthium) принадлежи към лечебните растения в България. Пелинът съдържа абсинтин и туйон, силни горчиви вещества, които стимулират апетита и жлъчната секреция. Билката се използва традиционно и кратковременно при слаб апетит.

Риган (Origanum vulgare) принадлежи към лечебните растения в България. Риганът съдържа карвакрол и тимол с антисептично действие и се използва традиционно при храносмилателни оплаквания. Ароматната билка е широко разпространена по сухите тревисти места в България.

Чубрица (Satureja hortensis) принадлежи към лечебните растения в България. Чубрицата съдържа карвакрол в етеричното масло и подпомага храносмилането. Ароматната подправка се използва традиционно при подуване и лек стомашно-чревен дискомфорт.

Пикочо-отделителна система

Полски хвощ (Equisetum arvense) принадлежи към лечебните растения в България. Полският хвощ съдържа силициева киселина и флавоноиди с промивно действие върху пикочните пътища. Европейската агенция по лекарствата признава традиционната му употреба за промиване при леки уринарни оплаквания.

Гръмотрън (Ononis spinosa) принадлежи към лечебните растения в България. Гръмотрънът съдържа флавоноиди и етерично масло с леко диуретично действие. Коренът се използва традиционно за промиване на пикочните пътища при леки оплаквания.

Пача трева (Polygonum aviculare) принадлежи към лечебните растения в България. Пачата трева съдържа флавоноиди и силициева киселина, които подпомагат пикочните пътища. Надземната част се използва традиционно при леки уринарни оплаквания.

Кожа, рани и лигавици

Живовляк (Plantago major) принадлежи към лечебните растения в България. Живовлякът съдържа слузи, аукубин и танини с ранозаздравяващо и противовъзпалително действие. Листата се използват традиционно външно при дребни рани и възпаления на кожата.

Коприва (Urtica dioica) принадлежи към лечебните растения в България. Копривата съдържа желязо, витамин C, флавоноиди и минерали, които подпомагат обмяната и кръвотворенето. Листата и коренът се използват традиционно при леки ставни и уринарни оплаквания.

Овчарска торбичка (Capsella bursa-pastoris) принадлежи към лечебните растения в България. Овчарската торбичка съдържа флавоноиди и пептиди, които подпомагат съсирването и тонуса на съдовете. Билката се използва традиционно при леки кръвотечения.

Шипка (Rosa canina) принадлежи към лечебните растения в България. Шипката е един от най-богатите растителни източници на витамин C и съдържа каротеноиди и флавоноиди. Плодовете се използват традиционно за подпомагане на имунната защита.

Подправки и ароматни билки

Копър (Anethum graveolens) принадлежи към лечебните растения в България. Копърът съдържа карвон и лимонен в плода, които подпомагат храносмилането. Ароматната подправка е основна в българската кухня и народната медицина.

Магданоз (Petroselinum crispum) принадлежи към лечебните растения в България. Магданозът съдържа апиол, витамин C и флавоноиди с леко диуретично действие. Листата и коренът се използват като подправка и традиционно средство при задържане на вода.

Розмарин (Salvia rosmarinus) принадлежи към лечебните растения в България. Розмаринът съдържа розмаринова киселина и цинеол, които подпомагат храносмилането и кръвообращението. Ароматният полухраст се използва като подправка и тонизиращо средство.

Салвия (Salvia officinalis) принадлежи към лечебните растения в България. Салвията съдържа туйон и розмаринова киселина с антисептично и стягащо действие. Листата се използват традиционно за гаргара при възпаления на устната кухина и гърлото.

Тученица (Portulaca oleracea) принадлежи към лечебните растения в България. Тученицата е ядивно растение, богато на омега-3 мастни киселини, витамин C и минерали. Листата се използват в салати и традиционно като общоукрепващо средство.

65 вида български лечебни растения са включени в Червената книга на България (том 1, 2015), а 22 вида са под защита на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES, 1973). Между защитените са видове от родовете Orchis, Gentiana и Paeonia.

Червената книга разпределя застрашените лечебни растения в 4 категории: 24 вида са критично застрашени от изчезване, 36 вида са застрашени, 3 вида са уязвими, а един вид (Hottonia palustris) е регионално изчезнал. Събирането на защитените видове от естествените им находища е забранено със закон.

Събирането на билки в България се регулира от Закона за лечебните растения. Търговското ползване на лечебните растения изисква позволително, докато събирането за лични нужди от държавни и общински земи, гори и водни обекти остава свободно.

В националните паркове събирането на билки от видовете по Приложението е забранено на местата, определени от плановете за управление. Опазването на лечебните растения включва поддържане на екосистемите и естествените местообитания, за да се съхрани биологичното разнообразие на видовете и техните ресурси.

Три семейства дават най-много лечебни растения в България: сложноцветни (Asteraceae) с 73 вида, розоцветни (Rosaceae) с 67 вида и устноцветни (Lamiaceae) с 64 вида. Тези семейства обединяват класически български билки като лайка, глог и мащерка.

Пълният списък на лечебните растения в България съдържа 736 вида, включени в Приложението към Закона за лечебните растения. Всеки вид е представен с българско име, латинско наименование и ботаническо семейство, а билките със страници в Билкопедия водят към подробния си профил.

А

Б

В

Г

Д

Е

Ж

З

И

К

Л

М

Н

О

П

Р

С

Т

У

Ф

Х

Ц

Ч

Ш

Щ

Я

Билкопедия представя подробни профили на българските лечебни растения с техните ползи, начини на приложение и научна основа. Индексът на билките подрежда над 340 растения по азбучен ред, а всяка страница описва състава, действието и традиционната употреба на растението.

За пълния азбучен каталог посетете Индекс на билките и лечебните растения, където всяка българска билка води към своята подробна страница в Билкопедия.