Чаят от алтея се приготвя най-често от корена на растението (Althaeae radix), а понякога и от листата (Althaeae folium). И двете части са изключително богати на мукополизахариди (слуз) – именно те правят настойката леко гъста и обвиваща. Тази слуз образува защитен филм върху лигавиците и затова чаят се възприема като мек, успокояващ и леко сладникав, без изразен аромат.
Народното име на български е още бял оман или лечебна ружа. Употребата на алтея като успокояваща билка за гърло, кашлица и стомах е документирана от Античността и присъства в европейските аптечни традиции от векове. Заради високото съдържание на слуз коренът на алтея е една от малкото билки, които се приготвят със студена вода, а не с вряла – топлината би разградила част от ценната слуз и би извлякла повече скорбяла.