Тинктурата е концентриран водно-алкохолен извлек. Изсушеният корен на ашвагандата се накисва в смес от алкохол и вода, която изтегля активните вещества и ги съхранява в течна форма. Получава се течност, която се приема дозирана на капки или милилитри, а не на чаши както при чая.
За тинктура се използва основно коренът на растението – частта, която е най-богата на характерните вещества (витанолиди и алкалоиди). Тези съединения са слабо разтворими във вода, но добре преминават в алкохола, затова алкохолната екстракция подхожда на тази билка повече, отколкото обикновеният чай. Стандартна концентрация на алкохола от около 40-45 % е достатъчна за корена; не са нужни много високи проценти, каквито изискват силно смолистите растения.
Вкусът е горчив и землист, типичен за корена, затова тинктурата обикновено се разрежда в малко вода или сок. Голямо предимство пред чая е трайността: правилно приготвената и съхранявана тинктура запазва свойствата си 1 до 3 години, докато запарката от чай се приготвя прясна всеки път. Тинктурата позволява и прецизно, повтаряемо дозиране на капки.
Важно е да се знае, че тази форма съдържа алкохол. Затова не е подходяща за всеки и изисква внимание при определени групи хора, които разглеждаме подробно по-долу.