Мехлемът от берберис е полутвърд топикален препарат, при който билката се инфузира в носещо масло (зехтин, слънчогледово или кокосово), а след това маслото се сгъстява с пчелен восък до плътна, мажеща се текстура. За мехлем се използват най-вече корена и кората на берберис (Berberis vulgaris), защото именно там се концентрира берберинът – алкалоидът, който стои зад антимикробните и противовъзпалителните свойства на растението.
Топикалното приложение е логично точно за тази билка: берберинът действа местно върху кожата, където може да подпомогне срещу бактерии и възпаление, без да се налага да се приема вътрешно. Пчелният восък задържа активните вещества върху кожата по-дълго от обикновено масло и създава лек защитен слой, който намалява изпарението на влагата.
По текстура мехлемът е по-плътен от масло и по-мазен от крем. Кремът съдържа вода и емулгатори и попива бързо; инфузираното масло е течно и попива веднага; мехлемът остава по-дълго на повърхността и е удобен за точково нанасяне. Домашният мехлем на маслена основа без вода се пази обикновено 6 до 12 месеца на тъмно и хладно. Мехлемът от берберис е предназначен единствено за външна употреба върху кожата и не се приема през устата.