Билката
 Блъшница

Тази страница има за цел да ви информира за същността на билката “Блъшница“, вписана в приложението на Закона за лечебните растения като „Блъшница Pulicaria dysentherica (L.) Bernh.”. Още тук е мястото на две уточнения, които останалите български страници за вида не правят: правилният видов епитет е dysenterica, докато законът повтаря печатна грешка с вмъкнато „h” (dysentherica), и блъшницата не е растението, което списъкът на отровните и силно действащи лечебни растения нарича шумкавиче. По-долу ще намерите ботаниката, проверената химия, точния правен статут и честната картина на доказателствата.

Същност Ползи
Противопоказания
Блъшница - лечебно растение

Продуктите на Билкопедия

Билкови хранителни добавки, стандартизиран състав.

БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Същност

Какво е билката Блъшница?

Билката Блъшница (Pulicaria dysenterica) е многогодишно тревисто растение от семейство сложноцветни (Asteraceae), което израства от коренище с люсповидни издънки и образува гъсти петна от свързани помежду си стъбла. Разпознава се по полусферичните златистожълти кошнички с тесни, финолъчеви езичета и по основата на листата, която обхваща стъблото с две закръглени ушички. Използваната част е надземната цъфтяща част, тоест стръкът с кошничките, а в отделни етноботанични записи са отбелязани поотделно листата, кошничките и коренището. Цъфтежът е от юли до септември.

Името разказва част от историята на растението, но само дотам, докъдето стига проверен източник. Видовият епитет dysenterica означава „дизентериен” според Латинско-българския ботанически речник на Ташев и Илиева, цитиран от Българската флора онлайн, и сочи към старата употреба при чревни разстройства. Английското име common fleabane се обяснява в английската Уикипедия със старата употреба на растението като кадило за прогонване на насекоми, тоест през изгаряне, а не през постилане. За произхода на българското „блъшница” проверен източник не е намерен, затова тук връзка с бълхата не се твърди. Оттук идва и едно уточнение, което тази страница прави веднага: Европейската агенция по лекарствата няма монография за вида, проверен български етноботаничен източник за лечебна употреба не е намерен, а проверима справочна доза не дава нито един източник. Затова текстът по-долу описва какво е установено и какво не, но не дава количества и не е указание за употреба.

Секция: Същност

Какви характеристики има билката Блъшница?

Блъшницата (Pulicaria dysenterica) е многогодишно тревисто растение, високо обикновено между тридесет и шестдесет сантиметра, като в отделни случаи слиза до двадесет и стига до седемдесет и пет. Коренището изкарва люсповидни издънки и от тях се образуват гъсти петна, тоест растението рядко се среща като единичен екземпляр.

Стъблата са по няколко, вдървенели в основата, зелени или пурпурни, с надлъжни ребра, разклонени от средата нагоре на много възходящи извити клонки. Стъблата и листата са покрити с дълги извити до паяжиновидно-вълнести власинки с разширени основи, което дава характерния мек сивозелен тон на цялото растение.

Листата са последователни, тясно ланцетни, дълги 2,5 до 6 см и широки 0,5 до 1,5 см. Най-долните са с дръжки и вече изсъхват по време на цъфтежа, а останалите са приседнали и най-широки в основата, полусърцевидни, с две закръглени ушички, които обхващат стъблото до половина. Върхът е заострен, ръбът е целокраен или назъбен и повече или по-малко вълновидно нагънат, горната страна е просто влакнеста, а долната носи прости власинки заедно с приседнали жлези. Обхващащата стъблото ушата основа на листа е най-сигурният вегетативен белег за разпознаване.

Кошничките са полусферични, широки 15 до 30 мм, многоцветни и обикновено многобройни, до около седемдесет на растение, а по изключение само три. Всяка седи поединично на влакнеста дръжка от 1,5 до 2,5 см, удебелена в горния край, без подсцветен лист или само с един, а заедно кошничките образуват рехаво метличесто съцветие.

Обвивните листчета са разположени в 4 до 5 реда, линейни до шиловидни и дълго заострени, дълги 3 до 5 мм и широки 0,2 до 0,3 мм, жлезисти и гъсто извито-влакнести, изправени до разперени при узряването на плода. Езичестите цветове са в един ред и са златистожълти, с езиче, дълго 4,5 до 7 мм и широко около 0,3 мм, което ясно надхвърля обвивката, така че кошничката се чете като финолъчева златна звезда.

Тръбестите цветове са многобройни, с венче от 3,2 до 3,7 мм и с жлезисти дялове, и образуват изпъкнал златист център. В една кошничка се събират приблизително от четиридесет до сто тръбести и от двадесет до тридесет тесни езичести цвята. При завръзване на семето кошничките се отвиват назад, което е удобен белег за края на цъфтежа.

Семките са цилиндрично-призматични, с 10 фини надлъжни ребра, отсечени в двата края, дълги 1 до 1,2 мм, светлокафяви и късо четинести. Хвърчилката е двойна: външен кръг от къси, широко ципести и отчасти сраснали люспи и вътрешен кръг от 15 до 20 фино назъбени четинки, дълги 3 до 3,2 мм. Точно тази двойна хвърчилка е родовият белег, който отделя Pulicaria от близкия род Inula.

Цялото растение е ароматно. Смачканите листа миришат сапунено, а стъблото съдържа солено-стипчив сок. Ароматът не е случаен: етеричното масло на вида е предмет на отделно фитохимично проучване, а именно в него са намерени рядките съставки, описани по-долу.

Химията на блъшницата е по-конкретна, отколкото личи от общите списъци в българския интернет, и си струва да бъде описана точно. При изследване на отвара от Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica с високоефективна течна хроматография, свързана с масспектрометрия с висока разделителна способност, от седемдесет и пет скринирани фенолни съединения са идентифицирани двадесет и осем, а водещи по количество са хлорогеновата и кафеената киселина.

Етеричното масло носи рядка химия. От него са изолирани и синтезирани два 3-метоксикуминилови естера: 3-метоксикуминил 2-метилбутаноат, който е нов природен продукт, и 3-метоксикуминил 3-метилбутаноат, който е рядък природен продукт. Тоест при вид, който минава за обикновен бурен, е описано съединение, неизвестно дотогава на науката.

Флавоноидната част обяснява защо съставът на суровината зависи от находището. По повърхностните липофилни флавоноиди, метилови етери на кверцетагетин и на 6-хидроксикемпферол, в Европа са разграничени четири химични раси, а един от липофилните флавоноиди е нов за науката. Вакуоларният флавоноид обаче е един и същ във всички тъкани и раси и това е кверцетин 3-глюкуронид.

Общото съдържание на феноли, флавоноиди и фенолни киселини зависи силно от начина на извличане. При сравнение на шест метода в екстракти от вида са идентифицирани четиридесет съединения, а профилът се променя според разтворителя и техниката. Има и два стари фитохимични труда за вида, единият от 1968 г. на немски за съставките на цветната корона, другият от 1969 г. на украински, но и двата са без реферат в PubMed, затова тук не им се приписват конкретни съединения. Обратното също заслужава да се каже направо: сесквитерпенови лактони, горчиви вещества и пиролизидинови алкалоиди не са потвърдени за този вид, а търсене в PubMed за пиролизидинови алкалоиди в рода Pulicaria не връща нито един запис.

Местообитанието на блъшницата е описано в Българската флора онлайн и то е първото място, където повечето български страници за вида грешат. Растението заема тревисти, каменливи и песъчливи места, среща се край потоци и реки и се държи като бурен край селища и пътища, в низините и предпланините.

Разпространението е в цялата страна, от морското равнище до 1200 м надморска височина. Тоест разпространеното в българския интернет представяне на блъшницата като „блатна билка”, която се среща „най-често в Северна и Западна България”, не се потвърждава от Българската флора онлайн. Тук обаче е нужна точност, а не обратна крайност: британската база Plants for a Future дава като местообитание на вида блата, влажни ливади и канавки, а английската Уикипедия описва обхват от полусухи средиземноморски гори до по-влажни места. Тоест видът се среща и на сухи, и на влажни места, а етикетът „блатна билка” е непълно описание, не измислица.

Практическото значение е двойно. От една страна видът е достъпен и не е рядък, което личи и от поведението му на бурен по краищата на пътища и селища. От друга страна съставът на суровината зависи от находището, защото в Европа са разграничени четири химични раси по повърхностните флавоноиди. Един и същ на вид стрък от две различни находища може да носи различен флавоноиден профил, а това е причина да не се приписват на българския материал резултати, получени с материал от другаде.

Традицията, която може да бъде проверена по литература, е реферирана, но не е българска. Това е важно и се казва направо: проверен български етноботаничен източник за лечебна употреба на блъшница не е намерен, а цялата проверима традиция идва от Гърция, Италия и Турция.

В Централна Македония, Гърция, полево етноботанично проучване записва отвара от надземната част и от цветовете при запек и чревни проблеми, съобщена от един единствен информант. В окръг Анкона в италианския регион Марке растението е известно като mentastro и запарка от надземната част е използвана срещу диария, а самото растение е изгаряно в курника, за да се избият паразитите. В Конак, Малатия, в Източна Анатолия, запарка от надземната част е прилагана вътрешно при вътрешно възпаление и паста от растението външно при външно възпаление, но със стойност на употреба само 0,02, тоест сред най-рядко споменаваните средства в цялото проучване.

Британската база Plants for a Future описва стягащо действие на смачканите листа и на корена при дизентерия, паста върху рани и изгаряне на растението за прогонване на паразити, и изрично отбелязва, че известни опасности няма. Отделно от билколечението стои старата употреба като кадило срещу насекоми, с която английската Уикипедия обяснява името fleabane. И трите проверени източника в тази посока говорят само за изгаряне на растението, а не за постилане, затова тук се предава само това.

Съвременната наука е стигнала до вида от съвсем друга посока. През 2023 г. е публикуван пълният му геном по програмата Darwin Tree of Life: 833,2 мегабази, като по-голямата част от сглобката е скафолдирана в девет хромозомни псевдомолекули, а към това се добавят митохондриален геном от 375,47 килобази и пластиден от 150,94 килобази. Това опровергава твърдението на български съдържателни сайтове, че видът няма публикуван геном.

Секция: Същност

Какви видове Блъшница съществуват?

При блъшницата въпросът за видовете и разновидностите е неразделен от въпроса за имената, защото тук се наслагват няколко отделни обърквания. Всяко от тях има практическо значение:

  • Объркване в закона. Ред 852 в приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения гласи „Блъшница Pulicaria dysentherica (L.) Bernh. Asteraceae”. Авторството е вярно, но видовият епитет е сгрешен: законът пише dysentherica с вмъкнато „h”, а правилното е dysenterica, без него. Същият закон изписва авторството на Pulicaria vulgaris като „Gaerth.” вместо Gaertn., тоест в един и същ род има две грешки в текста на закона.
  • Объркване с друг вид. Българската флора онлайн дава на нашия вид второ българско име, „Многолетно шумкавче”. Приложението на Закона за лечебните растения обаче дава името „Шумкавиче” на друг вид, Pulicaria vulgaris. Точно този друг вид, а не блъшницата, стои в списъка „Отровни и силно действащи лечебни растения”.
  • Объркване в справочните статии. Статията в българската Уикипедия „Защитени лечебни растения в България” е огледало на приложението на Закона за лечебните растения, а не на защитените видове, и повтаря същата печатна грешка. Заглавието е подвеждащо и статията не бива да се цитира като доказателство за защитен статут.
  • Объркване в подвидовете. Международният именник на растенията носи за вида едно подвидово име, Pulicaria dysenterica subsp. uliginosa Nyman, от което следва автонимът Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica. Автонимът не е самостоятелен запис в именника и това е разликата, която справочните преписи изглаждат. Българската флора онлайн пък не разделя подвидове за България, докато съвременните проучвания работят изрично с автонимния подвид.

По-долу трите ключови имена са разгледани поотделно, защото всяко от тях води на различно място:

Приетото име на блъшницата по световните таксономични бази е Pulicaria dysenterica (L.) Bernh. Базионимът е Inula dysenterica L., публикуван в Species Plantarum, том 2, стр. 882, през 1753 година. Тук се крие подробност, която обикновено се предава обърнато: Международният именник на растенията носи и отделна комбинация на Gaertner, Fruct. Sem. Pl. 2: 462, от 1791 година, тоест девет години преди комбинацията на Bernhardi от 1800 година, при това записана като Pulicaria dysenterica Gaertn., без базионимно авторство в скоби. Въпреки по-ранната дата приетото авторство в световните бази е (L.) Bernh.: така го дава и таксономичният гръбнак на Глобалната информационна система за биоразнообразие, където името е с положение „прието”. Тоест авторството „(L.) Bernh.”, което дава и приложението на Закона за лечебните растения, е вярното, а сгрешен е само видовият епитет. Формата „dysentherica” се повтаря навсякъде, където приложението на закона е преписвано: в справочни статии, в списъци на лечебните растения и в обзорния списък на лечебните растения в България на този сайт. Изравняването се прави за целия сайт, а не на отделна страница.

Този подвид е важен, защото именно с него работят двете най-съвременни проучвания за вида: изследването на отварата с определяне на фенолния профил, с изпитване за остра орална токсичност и с опит върху плъхове, и полевото етноботанично проучване в Конак в Източна Анатолия. Самото име е автоним: Международният именник носи за вида едно подвидово име, Pulicaria dysenterica subsp. uliginosa Nyman, Consp. Fl. Eur. 394 от 1879 година, а автонимът subsp. dysenterica следва от него, без да е отделен запис. Българската флора онлайн не разделя подвидове за България и остава открит въпросът към кой подвид принадлежи българският материал. Затова резултатите, получени със subsp. dysenterica, не бива да се приписват на българската суровина без тази уговорка.

Това е другият вид от рода в приложението на Закона за лечебните растения и той се води под българското име „Шумкавиче”. Разграничаването е съществено по две причини. Първо, статията „Отровни и силно действащи лечебни растения” в българската Уикипедия съдържа шумкавичето (Pulicaria vulgaris) с цитат Нено Стоянов, „Нашите лекарствени растения”, част втора, стр. 284, а блъшницата не е в този списък, тоест отровният етикет не важи за нея. Второ, в обзор за противораковия потенциал на рода Pulicaria върху клетъчни линии най-силно действие има именно Pulicaria vulgaris, а Pulicaria dysenterica има най-слабо. Двата вида са различни и по име, и по химия, и по правен етикет, затова второто българско име на блъшницата се пише винаги цяло, „Многолетно шумкавче”, както го дава Българската флора онлайн, и не се съкращава до форма, която се разминава с „Шумкавиче” само по една буква.

Секция: Същност

С какви имена още се среща билката Блъшница?

Блъшницата се среща под различни наименования според източника, езика и начина на изписване, а при нея разликите не са дребни, защото част от тях сочат към друго растение. Основното българско име е Блъшница и то съвпада в Българската флора онлайн, в Уикипедия и в приложението на Закона за лечебните растения, като в този ред законът изключително не обръща словореда, понеже името е една дума без прилагателно. Българската флора онлайн дава и второ име, „Многолетно шумкавче”, което обаче лесно се смесва с „Шумкавиче”, тоест с Pulicaria vulgaris. Латинското име в закона е изписано „dysentherica”, а правилното е dysenterica. Не е проверено дали народното име „блъшница” се прилага и към друго растение в България, затова тук то се дава само за този вид.

Официални и ботанически имена

  • Pulicaria dysenterica (L.) Bernh., Syst. Verz. 153 (1800) – прието име
  • Inula dysenterica L., Sp. Pl. 2: 882 (1753) – базионим
  • Pulicaria dysenterica Gaertn., Fruct. Sem. Pl. 2: 462 (1791) – отделна, по-ранна комбинация в Международния именник, записана без базионимно авторство в скоби
  • Pulicaria dysenterica subsp. uliginosa Nyman, Consp. Fl. Eur. 394 (1879) – единственото подвидово име за вида в Международния именник
  • Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica – автоним, който следва от подвидовото име, а не самостоятелен запис
  • Pulicaria dysentherica (L.) Bernh. – формата с печатна грешка в приложението на Закона за лечебните растения
  • Asteraceae – семейство сложноцветни

Разпространени наименования на български

  • Блъшница – основното име; съвпада в Българската флора онлайн, в Уикипедия и в приложението на Закона за лечебните растения, а под него Българската флора онлайн води и целия род Pulicaria с двата му вида в България
  • Многолетно шумкавче – второто име по Българската флора онлайн; изписва се цяло, защото съкратена форма се разминава само по една буква с „Шумкавиче”, тоест с другия вид от рода
  • Внимание, „Шумкавиче” НЕ е име на блъшницата: приложението на Закона за лечебните растения дава това име на Pulicaria vulgaris и то е записано тук само за да бъде отделено
Секция: Ползи

Какви са ползите на билката Блъшница?

При блъшницата (Pulicaria dysenterica) отговорът трябва да започне с обхвата на наличното, защото само така останалото има смисъл. Европейската агенция по лекарствата няма монография за вида, тоест призната индикация няма. Проверената традиция е реферирана, но идва от Гърция, Италия и Турция, а проверен български етноботаничен източник за лечебна употреба не е намерен. Проверима справочна доза не дава нито един източник, затова тази страница описва посоките на употреба, но не дава количества.

Посоката, в която сочи всичко събрано, е една и същата: стягащо действие и приложение при чревни оплаквания, плюс външно приложение при външно възпаление и върху рани. Самото видово име dysenterica означава „дизентериен” и е дадено именно заради тази употреба. Модерната наука е проверила точно тази следа, но при животни и в лаборатория, не при хора.

Единствените публикации при хора са четири кратки съобщения на един автор, Г. И. Клеветенко, от 1965 до 1968 г., за отвара от вида при хемороиди и при ожулвания и фисури на ректума. Те са на руски и на украински, без реферати, по една до две страници, а брой пациенти, схема и контролна група остават неизвестни. Затова тук те се цитират като клинични съобщения, а не като изпитвания, и не подкрепят количествено твърдение.

Стягащото действие е ядрото на цялата проверена традиция за вида. Британската база Plants for a Future описва стягащо действие на смачканите листа и на корена при дизентерия, а видовият епитет dysenterica, „дизентериен”, носи същото значение според Латинско-българския ботанически речник на Ташев и Илиева, цитиран от Българската флора онлайн. Тук обаче се крие едно честно противоречие, което другите страници премълчават: в окръг Анкона в Италия запарката от надземната част е използвана срещу диария, а в Централна Македония в Гърция отварата от надземната част и от цветовете е записана при запек и чревни проблеми. Двете посоки са противоположни и това само по себе си показва колко тънка е основата.

Това е единствената посока, в която за вида има публикации при хора, и тя е тясна. Между 1965 и 1968 г. Г. И. Клеветенко публикува четири кратки съобщения за отвара от Pulicaria dysenterica при хемороиди и при ожулвания и фисури на ректума. Две от заглавията са почти еднакви, с един и същ автор, същия месец и същите страници в две различни списания, тоест много вероятно е един труд, индексиран два пъти. Точно тази посока е проверена през 2026 г. в опит с животни: при плъхове с модел на хемороиди с кротоново масло високата доза отвара значимо намалява ректално-аналния коефициент, възпалителния индекс и TNF-алфа в серума и в ректалната тъкан, докато ниската доза дава ограничен ефект. Резултатът е при плъхове и не се пренася върху хора.

Второто традиционно направление е външно. В Конак, Малатия, в Източна Анатолия полево етноботанично проучване записва паста от растението, прилагана външно при външно възпаление, а Plants for a Future описва паста върху рани. Формулировката тук е нарочно буквална: полевият запис от Конак говори за външно приложение при външно възпаление, а не за кожно възпаление. Тежестта на записа обаче е малка и това е измерено: стойността на употреба в анатолийското проучване е само 0,02, тоест блъшницата е сред най-рядко споменаваните средства в цялото изследване. Няма нито едно проучване при хора за външно приложение на вида.

Ако нещо в блъшницата е добре описано, това е фенолният състав на водната отвара, и той е по-конкретен от общите списъци в българския интернет. При изследване на отвара от Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica с високоефективна течна хроматография и масспектрометрия с висока разделителна способност от седемдесет и пет скринирани фенолни съединения са идентифицирани двадесет и осем, а водещи по количество са хлорогеновата и кафеената киселина. Отделно проучване с шест различни метода на извличане намира четиридесет съединения и показва, че общото съдържание на феноли, флавоноиди и фенолни киселини зависи силно от техниката и от разтворителя. Тоест начинът на приготвяне променя състава на извлека.

Етеричното масло на вида е най-интересната част от химията му. От него са изолирани и синтезирани два 3-метоксикуминилови естера, като 3-метоксикуминил 2-метилбутаноат е нов природен продукт, а 3-метоксикуминил 3-метилбутаноат е рядък. Маслото е изпитано в лаборатория срещу осемнадесет микроорганизма и точно противомикробната част е обещаващата. Върху ацетилхолинестеразата действието му е слабо, около 14,9 процента потискане при най-високата изпитана концентрация, и авторите сами заключават, че такава активност най-вероятно не идва от етеричното масло на растението. Още по-важно е, че изпитването върху изолирано дистално дебело черво на плъх дава отрицателен резултат: маслото не повлиява спонтанните контракции дори при най-високата изпитана концентрация, което авторите наричат неочаквано, понеже етнофармакологичната употреба е точно при свръхдейност на дебелото черво. Затова заключението им е предпазливо и стеснено: маслото може частично да обясни етнофармакологичната употреба при стомашно-чревни инфекции, тоест по противомикробния път. В отделно лабораторно проучване водни, метанолови и хлороформени извлеци от надземната част са изпитани по дисково-дифузионен метод: метаноловият е най-активен срещу три от шест изпитани бактерии, а всички извлеци са активни срещу Vibrio cholerae.

Билкови добавки от Билкопедия

Стандартизирани формули за ежедневна подкрепа.

БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Ползи

Групите, за които тази страница има практическо значение

Целева група Какво им казва тази страница
Хора, срещнали името в списък на отровни растенияСписъкът „Отровни и силно действащи лечебни растения” съдържа шумкавичето (Pulicaria vulgaris), а не блъшницата. Отровният етикет не важи за Pulicaria dysenterica.
Берачи и събирачи на билкиВидът е в приложението на Закона за лечебните растения с общия режим за разрешителни и билкозаготвителни пунктове, но не е защитен и не е под количествен режим по заповедта за 2026 г.
Хора, търсили билката като „блатна”Българската флора онлайн записва тревисти, каменливи и песъчливи места, край потоци и реки и като бурен край селища и пътища, в цялата страна до 1200 м.
Читатели, търсещи дозаПроверима справочна доза не дава нито един източник и монография на Европейската агенция по лекарствата няма, затова страницата не посочва количества.
Хора, чели за противораково действие на родаВ обзора за рода Pulicaria върху клетъчни линии блъшницата има най-слабото действие, а данни при хора няма никакви.
Ботаници и определящи растенияДвойната хвърчилка отделя Pulicaria от Inula, а обхващащата стъблото ушата основа на листа е най-сигурният вегетативен белег.
Секция: Действие

Какво е действието на билката Блъшница?

Действието на блъшницата не може да бъде описано като установен механизъм, защото фармакологични проучвания при хора няма. Каквото има, идва от три отделни нива и те се различават по тежест: традиция без измерване, опит с животни, и изпитвания върху изолирана тъкан и в лаборатория. Общото между тях е насоката към стомашно-чревния тракт и към стягащото действие, а носителите, за които се предполага роля, са фенолните киселини във водната отвара, водени от хлорогеновата и кафеената, флавоноидите и етеричното масло.

Най-подреденото доказателство е опит с животни от 2026 г. При плъхове с предизвикан с кротоново масло модел на хемороиди високата доза отвара значимо намалява ректално-аналния коефициент, възпалителния индекс и TNF-алфа в серума и в ректалната тъкан, докато ниската доза има ограничен ефект. Същото изследване проверява и поносимостта: при изпитване за остра орална токсичност по OECD 423 остра токсичност не се наблюдава. И двата резултата са при плъхове и не се пренасят върху хора. Отделно стои изпитване върху изолирана тъкан, което е отрицателно и затова заслужава да се каже с думите на самите автори: етеричното масло не повлиява спонтанните контракции на изолирано дистално дебело черво на плъх дори при най-високата изпитана концентрация. Авторите наричат резултата неочакван именно защото етнофармакологичната употреба е при свръхдейност на дебелото черво, и заради него изобщо не проследяват действието на синтезираните съединения. Върху изолирани перитонеални макрофаги от плъх маслото показва цитотоксичност само в най-високите изпитани концентрации, а при следващото разреждане тя почти напълно изчезва.

В лаборатория извлеците от вида потискат алфа-амилаза, алфа-глюкозидаза, липаза, тирозиназа и холинестерази, а етеричното масло е изпитано срещу осемнадесет микроорганизма. При него потискането на ацетилхолинестеразата е слабо, около 14,9 процента при най-високата изпитана концентрация, и авторите заключават, че такава активност най-вероятно не идва от етеричното масло на растението; силните инхибитори в същия труд са синтетичните нитропроизводни, които не са съставки на растението. Авторите на проучването с шестте метода на извличане наричат своите данни изходна научна база и искат по-нататъшни изследвания, а авторите на проучването за етеричното масло сами определят приноса си като малка част от цялата картина и посочват, че нелетливите метаболити и тяхната активност предстои да бъдат изяснени. И тук е мястото за втория отрицателен резултат, който конкурентните страници премълчават: в обзор за противораковия потенциал на рода Pulicaria върху клетъчни линии най-силно действие има Pulicaria vulgaris, а Pulicaria dysenterica има най-слабото. Данни при хора в този обзор няма никакви.

Хлорогенова и кафеена киселина

➜Обърни картата

Водещите феноли във водната отвара. От седемдесет и пет скринирани фенолни съединения са идентифицирани двадесет и осем.

Нов природен продукт

➜Обърни картата

3-метоксикуминил 2-метилбутаноат от етеричното масло е описан за първи път именно при този вид. Вторият естер е рядък природен продукт.

Четири химични раси

➜Обърни картата

По повърхностните липофилни флавоноиди в Европа са разграничени четири раси. Затова съставът на суровината зависи от находището.

Един и същ вакуоларен флавоноид

➜Обърни картата

Кверцетин 3-глюкуронид се среща във всички тъкани и във всички раси, тоест той е постоянната част от флавоноидния профил.

Опит с плъхове при хемороиди

➜Обърни картата

Високата доза отвара намалява значимо ректално-аналния коефициент, възпалителния индекс и TNF-алфа. Резултатът е при животни.

Най-слабото действие в рода

➜Обърни картата

В обзора за противораковия потенциал на рода върху клетъчни линии блъшницата е на последно място, а на първо е шумкавичето.

Секция: Прием

Как се приема билката Блъшница?

Каква е суровината от блъшница

За блъшницата няма потвърдено фармакопейно наименование на суровината и няма официално установена доза, затова тази страница не посочва количества. Дали суровината се предлага някъде като дозирана форма, не е проверено и не се твърди. Използваната част в записите е надземната цъфтяща част, тоест стръкът с кошничките, събиран по време на цъфтежа от юли до септември.

  • Надземна цъфтяща част: Основната използвана част според етноботаничните записи от Гърция, Италия и Турция.
  • Кошнички: В гръцкия запис цветовете са посочени отделно, заедно с надземната част.
  • Листа и коренище: Plants for a Future описва стягащо действие на смачканите листа и на корена, тоест в отделни записи се използва и подземната част.
  • Без фармакопейно име: Потвърдено фармакопейно наименование на суровината няма, затова тази страница не изписва такова.

Тъй като монография на Европейската агенция по лекарствата няма и проверима справочна доза не дава нито един източник, количества тук не се посочват.

Течните форми в проверените записи

Всички проверени записи за вътрешно приложение работят с водни извлеци. Разликата между отвара и запарка следва различните традиции и не е случайна.

  • Отвара: В Централна Македония в Гърция отвара от надземната част и от цветовете е записана при запек и чревни проблеми, съобщена от един информант. Отвара е и формата в четирите стари клинични съобщения при хемороиди и при ректални фисури.
  • Запарка: В окръг Анкона в Италия запарка от надземната част е използвана срещу диария, а в Конак в Източна Анатолия запарка от надземната част е прилагана вътрешно при вътрешно възпаление.
  • Защо формата има значение: В лабораторно проучване с шест метода на извличане общото съдържание на феноли, флавоноиди и фенолни киселини се променя силно според техниката, тоест отвара и запарка не дават еднакъв извлек.
  • Без количества: Нито един от тези записи не съдържа проверима мярка, продължителност или честота.

Двете вътрешни направления в традицията са противоположни, запек в един запис и диария в друг, което е допълнителна причина страницата да не превръща записите в указание.

Външното приложение в записите

Външното приложение е второто традиционно направление и в записите е описано като паста от растението, а не като мазило или тинктура.

  • Паста при външно възпаление: Записана в Конак, Малатия, в Източна Анатолия, при стойност на употреба 0,02, тоест сред най-рядко споменаваните средства в проучването. Полевият запис говори за външно приложение при външно възпаление; изразът „кожно възпаление” в същия труд стои в сравнителната таблица с по-стари проучвания, за кошничките и листата, а не в собствения запис от Конак.
  • Паста върху рани: Описана в базата Plants for a Future заедно със стягащото действие на смачканите листа и на корена.
  • Без проучвания при хора: За външно приложение на вида няма нито едно проучване при хора, а лабораторните данни за противомикробно действие са от изпитвания върху микроорганизми, не върху кожа.

При рана, която не зараства, при зачервяване с оток или при повишена температура се търси лекар, а не се разчита на растителна паста.

Старата употреба срещу бълхи и паразити

Тази употреба не е билколечение и стои отделно от всичко останало. И трите проверени източника в тази посока описват едно и също действие, изгаряне на растението, и нищо друго, затова тук не се добавя нито постилане, нито обяснение на българското име, за което проверен източник не е намерен.

  • Изгаряне в стопанската постройка: В окръг Анкона в Италия растението е изгаряно в курника, за да се избият паразитите. Същото е описано и в базата Plants for a Future като изгаряне за прогонване на паразити.
  • Кадило срещу насекоми: Английската Уикипедия обяснява името common fleabane именно със старата употреба на растението като кадило за прогонване на насекоми. Това е единственият проверен източник, който свързва вида с бълхите.
  • Ароматът: Цялото растение е ароматно, а смачканите листа миришат сапунено, което съответства на употребата му като кадило.
  • Не е инхалация: Тези записи описват опушване на помещение срещу насекоми, а не вдишване с лечебна цел, и не бива да се четат като указание за инхалация.

Изгарянето на растителен материал в затворено помещение с животни или хора вътре не е безобидно действие и записът се предава тук като етнографски факт.

Секция: ЧЗВ

Често задавани въпроси свързани с билката Блъшница

Фенолните киселини са най-добре описаната група във водната отвара. От седемдесет и пет скринирани фенолни съединения са идентифицирани двадесет и осем, а водещи по количество са хлорогеновата и кафеената киселина. Тъй като отварата е формата от старите клинични съобщения и от опита с плъхове, точно тази група е най-вероятният носител на наблюдаваното при животни действие.

Флавоноидите са разделени на две части. Повърхностните липофилни флавоноиди, метилови етери на кверцетагетин и на 6-хидроксикемпферол, се различават по находище и по тях в Европа са разграничени четири химични раси, а един от тях е нов за науката. Вакуоларният флавоноид обаче е постоянен и е един и същ във всички тъкани и раси: кверцетин 3-глюкуронид.

Етеричното масло носи рядката химия на вида. В него са описани 3-метоксикуминил 2-метилбутаноат, нов природен продукт, и 3-метоксикуминил 3-метилбутаноат, рядък природен продукт. Тук е мястото и на две уговорки, които изместват смисъла: потискането на ацетилхолинестеразата от маслото е слабо, около 14,9 процента при най-високата изпитана концентрация, и авторите заключават, че такава активност най-вероятно не идва от етеричното масло, а върху изолирано дистално дебело черво на плъх маслото не повлиява спонтанните контракции. И накрая едно отрицание, което е също толкова важно: сесквитерпенови лактони, горчиви вещества и пиролизидинови алкалоиди не са потвърдени за този вид, а търсене в PubMed за пиролизидинови алкалоиди в рода Pulicaria не връща нито един запис.

Проверените записи сочат в две посоки. Първата е стомашно-чревна и включва чревни оплаквания и областта на ректума: отвара при запек и чревни проблеми в Гърция, запарка срещу диария в Италия, запарка вътрешно при вътрешно възпаление в Турция, и четирите стари клинични съобщения за отвара при хемороиди и при ожулвания и фисури на ректума. Втората е външна и се свежда до паста при външно възпаление и върху рани.

Тук трябва да се кажат три неща направо. Първо, двете вътрешни посоки са противоположни: запек в един запис и диария в друг. Второ, тежестта на записите е малка, единият е от един информант, а другият е със стойност на употреба 0,02. Трето, нито един от тези записи не е проучване при хора по съвременен стандарт, а четирите стари съобщения са без реферати и без известен брой пациенти и контрола. Хемороидите и промените в ходенето по голяма нужда са състояния, които изискват лекарска преценка, а не самолечение с билка без проверена доза.

Първата разлика е ботаническа и е решаваща при определяне. Блъшницата се отделя от близкия род Inula по двойната хвърчилка: външен кръг от къси, широко ципести, отчасти сраснали люспи и вътрешен кръг от фино назъбени четинки. Това е родовият белег на Pulicaria. Вегетативно най-сигурният белег е основата на листа, която обхваща стъблото с две закръглени ушички.

Втората разлика е в рода и тя е и правна, и химична. Другият вид от рода в приложението на Закона за лечебните растения е Pulicaria vulgaris, който се води под българското име „Шумкавиче” и стои в списъка „Отровни и силно действащи лечебни растения”. Блъшницата не е в този списък. В обзора за противораковия потенциал на рода върху клетъчни линии съотношението е обратно на очакваното: Pulicaria vulgaris има най-силно действие, а Pulicaria dysenterica има най-слабо. Затова смесването на двете имена не е дребна неточност.

Третата разлика е в химията. Малко български лечебни растения имат описано съединение, което е нов природен продукт, а блъшницата има: 3-метоксикуминил 2-метилбутаноат от етеричното масло. Към това се добавят четирите химични раси в Европа по повърхностните флавоноиди и публикуваният през 2023 г. пълен геном от 833,2 мегабази, чиято по-голяма част е скафолдирана в девет хромозомни псевдомолекули.

Има изследвания, но те не потвърждават полза при хора и това се казва направо. За вида няма монография на Европейската агенция по лекарствата. Единствените публикации при хора са четири кратки съобщения на един автор от 1965 до 1968 г. за отвара при хемороиди и при ректални фисури, на руски и на украински, без реферати, при които брой пациенти, схема и контролна група са неизвестни, а две от тях много вероятно са един и същ труд, индексиран два пъти.

Останалото се разпределя в три групи. Полевата етноботаника дава три записа, от Гърция, Италия и Турция, и те са наблюдения на употреба, не изпитвания. Опитът с животни е един: моделът на хемороиди при плъхове с намаляване на възпалителните показатели, а към него върви и изпитването за остра орална токсичност по OECD 423 от същата публикация. Лабораторните данни включват фенолен профил, противомикробно изпитване срещу осемнадесет микроорганизма, дисково-дифузионно изпитване с активност срещу Vibrio cholerae, потискане на храносмилателни ензими и на холинестерази, изпитване върху изолирана тъкан и клетки, химиотаксономия на флавоноидите и публикуван геном.

И два изрични отрицателни резултата. Първият е върху изолирана тъкан: етеричното масло не повлиява спонтанните контракции на изолирано дистално дебело черво на плъх дори при най-високата изпитана концентрация, което авторите наричат неочаквано именно защото традиционната употреба е точно в тази посока. Вторият е в обзора за противораковия потенциал на рода върху клетъчни линии, където блъшницата има най-слабото действие сред изследваните видове Pulicaria. Отрицателните резултати влизат в тази страница със същата тежест като положителните.

Честният отговор е, че при хора действието не е изследвано. Фармакокинетика, измерена активност и клинично проверен механизъм за вида няма. Каквото се знае за начина на действие, идва от опити с животни, от животинска тъкан и от лабораторни изпитвания, и се пренася върху човека само като хипотеза.

Хипотезата е следната. Водната отвара носи фенолни киселини, водени от хлорогеновата и кафеената, и при плъхове с модел на хемороиди високата доза намалява възпалителните показатели, включително TNF-алфа в серума и в ректалната тъкан. Етеричното масло в лаборатория действа срещу редица микроорганизми, което според авторите може частично да обясни етнофармакологичната употреба при стомашно-чревни инфекции. Обратното също е част от хипотезата и то стеснява картината: върху изолирано дистално дебело черво на плъх маслото не повлиява спонтанните контракции, тоест отпускане на гладката мускулатура не е измерено. Остават стягащото действие на фенолната част и противомикробното действие, които обясняват защо традицията върви към чревните оплаквания, но не са доказателство при човек.

Стомашно-чревният тракт е първата система във всички записи. Вътрешното приложение на водни извлеци е насочено към чревните оплаквания, а модерната проверка при животни е точно в ректално-аналната област. Тук е и мястото на противоречието в традицията: един запис е при запек, друг срещу диария.

Кожата е втората и обхватът е малък: паста при външно възпаление и върху рани, без нито едно проучване при хора.

За останалите системи данни просто няма. Съобщения за отравяне с Pulicaria dysenterica в медицинската литература не са намерени, а Plants for a Future заявява, че известни опасности няма. Това обаче е липса на данни, а не установена безопасност: проучвания при хора за поносимост на вида няма, а пиролизидинови алкалоиди, които при други сложноцветни са основното съображение за черния дроб, за този род не са потвърдени, защото търсенето в PubMed не връща нито един запис. Подробният разбор е на страницата за страничните ефекти.

Вижте и продуктите на Билкопедия

Билкови формули с прецизно дозиран състав.

БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Източници

Източници и научна база за Блъшница

Регулаторен статус:

  • Европейска агенция по лекарствата (HMPC): за Pulicaria dysenterica НЯМА монография на Съюза и няма вписване в списъка на признатите растителни субстанции. Няма призната индикация и няма официално установена доза.
  • Закон за лечебните растения: видът е в приложението към чл. 1, ал. 2, ред 852: „Блъшница Pulicaria dysentherica (L.) Bernh. Asteraceae”. Авторството е вярно, но видовият епитет е сгрешен, правилно е dysenterica. Същото приложение изписва авторството на Pulicaria vulgaris като „Gaerth.” вместо Gaertn., тоест в един и същ род има две грешки в текста на закона. Следствието е практическо: видът е лечебно растение с общия режим на закона за разрешителни и билкозаготвителни пунктове.
  • Заповед № РД-178 от 18.02.2026 г. на министъра на околната среда и водите: блъшницата НЕ фигурира нито в раздел I с определените количества за събиране, нито в раздел II, т. 4 със забраната за събиране в цялата страна. Тоест видът не е под количествен режим, а забраната по раздел II, т. 1 за националните паркове не го засяга, защото важи само за видовете по раздел I.
  • Закон за биологичното разнообразие: видът НЕ е в приложение № 3 и НЕ е в приложение № 4. Българската флора онлайн потвърждава изрично, че видът не е защитен.
  • Внимание при справочните статии: статията в българската Уикипедия „Защитени лечебни растения в България” е огледало на приложението на Закона за лечебните растения, а не на защитените видове, и повтаря същата печатна грешка в латинското име. Тя не бива да се цитира като доказателство за защитен статут. Статията „Отровни и силно действащи лечебни растения” съдържа шумкавичето (Pulicaria vulgaris) с цитат Нено Стоянов, „Нашите лекарствени растения”, част втора, стр. 284, но не и блъшницата.

Таксономия:

  • Прието име: Pulicaria dysenterica (L.) Bernh., Syst. Verz. (Bernhardi) 153 (1800). Базионим Inula dysenterica L., Sp. Pl. 2: 882 (1753) по Международния именник на растенията. Таксономичният гръбнак на Глобалната информационна система за биоразнообразие дава името с положение „прието” и със същото авторство.
  • Комбинацията на Gaertner: Международният именник носи и Pulicaria dysenterica Gaertn., Fruct. Sem. Pl. 2: 462 (1791), тоест по-ранна с девет години от комбинацията на Bernhardi, при това записана без базионимно авторство в скоби. Затова тя НЕ бива да се описва като „по-късна комбинация”: по-ранна е, а приетото авторство въпреки това е (L.) Bernh.
  • Подвидове: търсенето в Международния именник за вида връща общо три записа и единственото подвидово име е Pulicaria dysenterica subsp. uliginosa Nyman, Consp. Fl. Eur. 394 (1879). Автонимът Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica следва от него, но не е самостоятелен запис в именника. Българската флора онлайн не разделя подвидове за България.
  • Геном: Wellcome Open Research, 2023 – PMID 38009086 – публикуван геном по програмата Darwin Tree of Life: 833,2 мегабази, като по-голямата част от сглобката е скафолдирана в девет хромозомни псевдомолекули (в реферата: „Most of the assembly is scaffolded into 9 chromosomal pseudomolecules”), митохондриален геном 375,47 килобази и пластиден 150,94 килобази.

Публикации при хора (PubMed):

  • Клеветенко Г. И., 1965 – PMID 5874410 – „Лечение на хемороиди с отвара от Pulicaria dysenterica“, Klin Khir, 5:62. На руски, без реферат, една страница. Брой пациенти, схема и контролна група са неизвестни. Цитира се като клинично съобщение, не като изпитване.
  • Клеветенко Г. И., 1966 – PMID 5995481 – „Лечение на ожулвания и фисури на ректума с отвара от Pulicaria dysenterica“, Vrach Delo, 5:130-1. На руски, без реферат. Без данни за брой пациенти и контрола.
  • Клеветенко Г. И., 1968 – PMID 5732613 – „Отдалечени резултати от лечението на хемороиди с отвара от Pulicaria dysenterica“, Klin Khir, 2:70-1. На руски, без реферат.
  • Клеветенко Г. И., 1968 – PMID 5746983 – почти идентично заглавие в Klin Med (Mosk), 46(2):70-1, същият автор, същият месец и същите страници. Много вероятно е един и същ труд, индексиран два пъти, затова двата записа не се представят като две отделни наблюдения. Това са единствените публикации при хора за този вид.

Полева етноботаника (наблюдения на употреба, не изпитвания):

  • Evidence-Based Complementary and Alternative Medicine, 2019 – PMID 31057648 – Централна Македония, Гърция. Pulicaria dysenterica (L.) Bernh., надземна част и цветове: отвара при запек и чревни проблеми, съобщено от един информант.
  • Journal of Ethnobiology and Ethnomedicine, 2019 – PMID 30722788 – окръг Анкона, регион Марке, Централна Италия. Местно име mentastro, надземна част: запарка като средство против диария; растението се изгаря в курника, за да се избият паразитите.
  • Plants (Basel), 2026 – PMID 41681547 – Конак, Малатия, Източна Анатолия, Турция. Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica, надземна част: запарка вътрешно при вътрешно възпаление и паста, прилагана външно при външно възпаление; стойност на употреба 0,02, тоест сред най-рядко споменаваните средства в проучването. Уточнение по цитирането: изразът „кожно възпаление” в същия труд стои в сравнителната таблица с ПРЕДИШНАТА литература (за кошничките и за листата), а не в собствения полеви запис от Конак, затова тук се предава „външно възпаление”.
  • Plants for a Future: стягащо действие на смачканите листа и на корена при дизентерия, паста върху рани, изгаряне на растението за прогонване на паразити; „known hazards: none known”.

Опит с животни и изпитвания върху изолирана тъкан и клетки:

  • Journal of Ethnopharmacology, 2026 – PMID 42002117 – цялостна оценка на отвара от Pulicaria dysenterica subsp. dysenterica. ОПИТ С ЖИВОТНИ (плъхове). В модел на хемороиди с кротоново масло високата доза значимо намалява ректално-аналния коефициент, възпалителния индекс и TNF-алфа в серум и в ректална тъкан, докато ниската доза дава ограничен ефект. При изпитване за остра орална токсичност по OECD 423 остра токсичност не се наблюдава. Резултатите са при плъхове и не се пренасят върху хора. Същата публикация дава фенолния профил на отварата по UHPLC-HESI-Orbitrap-HRMS2: от 75 скринирани фенола са идентифицирани 28, а водещи са хлорогеновата и кафеената киселина, както и стомашно-чревна стабилност на активностите in vitro.
  • Plants, 2022 – PMID 36501379 – изпитване на етеричното масло върху изолирано дистално дебело черво на плъх с ОТРИЦАТЕЛЕН резултат: маслото не повлиява спонтанните контракции дори при най-високата изпитана концентрация, амплитудата и броят контракции остават като при отрицателната контрола, а авторите наричат това неочаквано, понеже етнофармакологичната употреба е при свръхдейност на дебелото черво, и заради него не проследяват действието на синтезираните съединения. Отделно цитотоксичност върху изолирани перитонеални макрофаги от плъх, изразена само в най-високите изпитани концентрации, а при следващото разреждане тя почти изчезва. Уточнение по цитирането: рефератът в PubMed казва „mouse macrophages”, докато въведението, резултатите, методичният раздел („Preparation and Culture of Rat Macrophages”) и статистиката на самия труд казват „rat”; тук е взето второто. Не е проучване при хора.

Лабораторни данни:

  • Plants, 2022 – PMID 36501379 – „Pulicaria dysenterica (L.) Bernh. – заслужено ли е името?”. Етеричното масло е изпитано срещу 18 микроорганизма; изолирани и синтезирани са 3-метоксикуминил 2-метилбутаноат (нов природен продукт) и 3-метоксикуминил 3-метилбутаноат (рядък природен продукт); ниска остра токсичност в модел с Artemia salina. За ацетилхолинестеразата величината е съществена и не бива да се премълчава: при най-високата концентрация, дала надеждни резултати, естерите потискат под 5 на сто, а куминалът и самото масло 12,8 и 14,9 на сто, тоест слабо, и авторите заключават дословно, че такава активност най-вероятно не идва от етеричното масло на растението. Силните инхибитори в труда са СИНТЕТИЧНИТЕ нитропроизводни (3-нитрокуминалдехид и 3-нитрокуминол), които не са съставки на растението. Авторите заключават, че маслото може частично да обясни етнофармакологичната употреба при стомашно-чревни инфекции, и добавят, че това е малка част от цялата картина, защото нелетливите метаболити и тяхната активност остават неизяснени.
  • Journal of the Science of Food and Agriculture, 2019 – PMID 31225640 – шест метода на извличане (отвара, запарка, мацерация, Soxhlet, ултразвук, хомогенизатор); 40 съединения по HPLC-ESI-TOF-MS; инхибиране in vitro на алфа-амилаза, алфа-глюкозидаза, липаза, тирозиназа и холинестерази. Профилът зависи силно от метода и разтворителя. Изразът „изходна научна база” принадлежи само на тази публикация: авторите ѝ пишат, че установяват изходни научни данни за лечебните свойства на вида и настояват за по-нататъшни проучвания.
  • Fitoterapia, 2003 – PMID 12781813 – водни, метанолови и хлороформени извлеци от надземната част, дисково-дифузионен метод. Метаноловият извлек е най-активен срещу три от шест изпитани бактерии; всички извлеци са активни срещу Vibrio cholerae.
  • Biochemical Systematics and Ecology, 2000 – PMID 10854743 – географско изменение на повърхностните флавоноиди: четири химични раси в Европа по метиловите етери на кверцетагетин и на 6-хидроксикемпферол, един липофилен флавоноид нов за науката; вакуоларният флавоноид във всички тъкани и раси е един и същ, кверцетин 3-глюкуронид. Обяснява защо съставът на суровината зависи от находището.
  • Current Cancer Drug Targets, 2025 – PMID 39945254 – обзор на противораковия потенциал на рода Pulicaria върху клетъчни линии, с изричен отрицателен резултат за нашия вид: най-силно действие има Pulicaria vulgaris, а Pulicaria dysenterica има най-слабото. Данни при хора няма.
  • Archiv der Pharmazie, 1968 – PMID 5244193 – съставки на цветната корона. На немски, без реферат в PubMed, затова конкретни съединения не се приписват.
  • Farmatsevtychnyi Zhurnal, 1969 – PMID 5793394 – фитохимично проучване на вида. На украински, без реферат. Първият автор е същият Клеветенко от клиничните съобщения, тоест химията и клиничните наблюдения идват от една школа.

Какво НЕ е потвърдено за вида:

  • Сесквитерпенови лактони, горчиви вещества и пиролизидинови алкалоиди не са потвърдени за Pulicaria dysenterica. Търсене в PubMed за пиролизидинови алкалоиди в рода Pulicaria не връща нито един запис, затова тази страница не приписва такива съставки.
  • Фармакопейно име на суровината не е потвърдено и не се изписва.
  • Оценка по Международния съюз за защита на природата или по Европейския червен списък не е проверена. Български съдържателни сайтове твърдят категория за най-малка загриженост без източник, затова тук такава не се посочва.
  • Статут на плевел или инвазивен вид в Северна Америка не е потвърден с официално обявление.
  • Български етноботаничен източник за лечебна употреба на блъшница не е намерен. Цялата проверена традиция е от Гърция, Италия и Турция.

Ботаника и местообитание:

  • Българската флора онлайн (bgflora.net): Блъшница, Многолетно шумкавче; Pulicaria dysenterica (L.) Bernh., Asteraceae. Тревисти, каменливи и песъчливи места, край потоци и реки, като бурен край селища и пътища, в низините и предпланините; в цялата страна от морското равнище до 1200 м надморска височина; цъфти юли до септември; видът не е защитен. Разпространеното в българския интернет представяне като „блатна билка” и „най-често в Северна и Западна България” не се потвърждава от този източник.
  • Ташев, А. и Илиева, И., 2017. Латинско-български ботанически речник, издателство „Матком”, София – цитиран от Българската флора онлайн като източник за значението на видовото име: dysenterica означава „дизентериен”. Речникът не е прочетен пряко.
  • Кузманов, Б., 2012. В: Флора на Народна Република България, том XI, София – това е източникът, който Българската флора онлайн посочва за морфологията, местообитанието, разпространението и цъфтежа на вида. Първичната литература не е прочетена пряко, затова описанието се приписва на Българската флора онлайн, а не на нея.
  • Plants of the World Online (Kew Science): Pulicaria dysenterica (L.) Bernh. – източникът, който Българската флора онлайн ползва за картата на общото разпространение: Европа без северните части, Югозападна Азия и Средиземноморието.
  • Морфология за определяне: многогодишно от коренище с люсповидни издънки, стъбла вдървенели в основата и разклонени от средата нагоре; листа тясно ланцетни, приседнали, с полусърцевидна основа и закръглени ушички, обхващащи стъблото до половина; кошнички полусферични, 15 до 30 мм, езичести цветове златистожълти в един ред; семки с 10 надлъжни ребра; хвърчилка двойна, външен кръг ципести люспи и вътрешен кръг фино назъбени четинки, което е родовият белег, отделящ Pulicaria от Inula. Цялото растение е ароматно, смачканите листа миришат сапунено.

Настоящата информация е с осведомителна цел, не е указание за употреба и не заменя лекарска консултация. Тирът на страницата е info-only, защото монография на Европейската агенция по лекарствата няма, проверен български етноботаничен източник няма и проверима справочна доза не дава нито един източник, затова количества не се посочват. Регулаторните препратки са проверени по приложението на Закона за лечебните растения, по текста на Заповед № РД-178 от 18.02.2026 г. и по приложения № 3 и № 4 на Закона за биологичното разнообразие, а публикациите чрез PubMed (Entrez esummary) на 29.07.2026 г.

Обновено на 27 август 2026 г. Информацията е сверена с източниците, посочени по-горе.