Чаят от божур се приготвя най-често от изсушения корен на бялия божур (Paeonia lactiflora) или градинския божур (Paeonia officinalis). Коренът е частта, в която се натрупват активните вещества, затова домашната напитка обикновено е отвара – кратко поварен корен – а не лека запарка от цвят.
Вкусът е леко горчив и стипчив, с дървесно-землист аромат, типичен за коренови билки. В традиционната китайска медицина коренът на божура (Бай Шао) се ползва от над хиляда години, обикновено като отвара и в комбинации с други билки, за подкрепа при стягания, дискомфорт и при общо успокояване.
Носещото активно вещество е пеонифлорин, придружено от албифлорин, бензоилпеонифлорин и танини. Именно тези съединения стоят зад противовъзпалителния, антиоксидантния и успокояващия профил на растението. Цветовете на божура са по-скоро декоративни и ароматни, докато реалната фитохимия е в корена.