Чаят от бял оман се приготвя от изсушения корен и коренище на растението Inula helenium – едър многогодишен вид от семейство сложноцветни с високо стъбло и едри жълти цветове. Лечебната част е именно подземната, защото в нея се натрупват най-много активни вещества: сесквитерпенови лактони (алантолактон и изоалантолактон) и до 44% инулин – естествен фибер.
Поради твърдата структура на корена напитката обикновено се приготвя като отвара (краткотрайно варене), а не само като обикновена запарка. Вкусът е характерен – топъл, ароматен и леко горчив, с балсамова нотка, която напомня на камфор и подправки. Тази горчивина е свързана и с традиционната употреба за подкрепа на храносмилането.
В народната медицина в България и Европа коренът на белия оман от векове се ползва като отхрачващо и успокояващо средство при кашлица и бронхит, както и за апетит и стомашен комфорт. На тази страница описваме чая като меко подпомагащо средство, не като заместител на лечение.