Чаят от бяла върба се приготвя от изсушената кора на дървото (Salix alba), а не от листата или цветовете. Кората се събира от млади клонки през пролетта, изсушава се и се нарязва на ситно. Заради плътната дървесна структура най-точното приготвяне е отвара (краткотрайно поваряване), макар че по-фина запарка също се използва.
На вкус напитката е стипчиво-горчива и леко тръпчива заради високото съдържание на дъбилни вещества и полифеноли, с дискретен растителен аромат. Затова често се подслажда с мед или се комбинира с лайка или липа за по-мек вкус.
Народната медицина в Европа от векове използва върбовата кора като чай за облекчаване на болка и температура. Активното вещество салицин в организма се преобразува до салицилова киселина – същата група съединения, на които дължи действието си аспиринът. Затова чаят спомага при леки болкови и възпалителни оплаквания, но и носи част от предпазните мерки на салицилатите.