Растението
 Обикновено бясно дърво

Тази страница има за цел да ви предупреди за растението “Обикновено бясно дърво” (Daphne mezereum), силно отровен декоративен храст, да ви помогне да го разпознаете и избягвате, и да отговори на често задавани въпроси.

Същност Ползи
Противопоказания
Обикновено бясно дърво - лечебно растение, ботаническа илюстрация
Водещо изображение
Daphne mezereum L. - тънък ланцетен лист, генерирана образователна визуализация
Тънък ланцетен лист · генерирана образователна визуализация
Daphne mezereum L. - листоносна лятна клонка, генерирана образователна визуализация
Листоносна лятна клонка · генерирана образователна визуализация
Daphne mezereum L. - цветове по безлистна пролетна клонка, генерирана образователна визуализация
Цветове по безлистна пролетна клонка · генерирана образователна визуализация
Daphne mezereum L. - четириделен розов цвят, генерирана образователна визуализация
Четириделен розов цвят · генерирана образователна визуализация
Daphne mezereum L. - копринено окосмена цветна тръбица, генерирана образователна визуализация
Копринено окосмена цветна тръбица · генерирана образователна визуализация
Daphne mezereum L. - яркочервени плодове по клонката, генерирана образователна визуализация
Яркочервени плодове по клонката · генерирана образователна визуализация
Daphne mezereum L. - стъблена кора - външна и вътрешна страна, генерирана образователна визуализация
Стъблена кора - външна и вътрешна страна · генерирана образователна визуализация
За изображенията и източниците

Детайлните изображения са генерирани образователни визуализации по описанията в посочените източници.

  • Тънък ланцетен лист (Daphne mezereum L.) - Източник
  • Листоносна лятна клонка (Daphne mezereum L.) - Източник
  • Цветове по безлистна пролетна клонка (Daphne mezereum L.) - Източник
  • Четириделен розов цвят (Daphne mezereum L.) - Източник
  • Копринено окосмена цветна тръбица (Daphne mezereum L.) - Източник
  • Яркочервени плодове по клонката (Daphne mezereum L.) - Източник
  • Стъблена кора - външна и вътрешна страна (Daphne mezereum L.) - Източник
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2

Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС
(60 таб. х 640.15 mg)

Билкова формула с артишок, бреза, черен бъз и розмарин. Създадена да подкрепи естествените пречистващи функции на организма.

€16,20 ( 31,68 лв. )

Разгледай продукта
Секция: Същност

Какво представлява растението Обикновено бясно дърво?

Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum L.), познато и като бясно дърво, вълча ягода (Daphne mezereum) и див люляк, е нисък листопаден храст от семейство Тимелееви (Thymelaeaceae). Това е силно отровно растение, чиито всички части са отровни, а яркочервените плодове са особено опасни за деца. Родовото име на Daphne на български е „бясно дърво“. Тази страница има за цел да предупреди и да помогне за разпознаване и избягване на растението, а не да насочва към каквато и да е употреба.

Още в началото трябва да се направи едно жизненоважно уточнение: обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) не бива да се смесва с Благаевото бясно дърво (Daphne blagayana), което е защитен реликт от Червената книга. Освен това името „вълча ягода“ е блуждаещо и се използва и за други растения, затова тук винаги се уточнява „вълча ягода (Daphne mezereum)“. Ключовите белези са розовите до пурпурни, силно ароматни цветове по голите безлистни клонки в ранна пролет и яркочервените плодове през лятото. Обикновеното бясно дърво няма безопасна доза и няма място в домашното билкарство.

Секция: Същност

Какви характеристики има растението Обикновено бясно дърво?

Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) е нисък листопаден храст, който достига обикновено от 0,5 до 1,5 метра, рядко до около 2 метра. Диагностичен белег са розовите до пурпурни, силно ароматни цветове, разположени директно върху голите безлистни клонки в много ранна пролет, преди появата на листата. Околоцветникът е четириделен, розов до червен.

Обикновеното бясно дърво расте по влажни, сенчести и каменисти места в широколистни и иглолистни гори, из планините, обикновено между 600 и 2000 метра надморска височина. След прецъфтяването се появяват листата: обратноланцетни до обратнояйцевидни, скупчени към върховете на клонките, отгоре зелени, отдолу сивозелени. През лятото се образуват яйцевидни, яркочервени, сочни костилкови плодове.

При обикновеното бясно дърво няма „използвана част“ в билкарски смисъл, защото цялото растение е отровно, включително кората, листата, цветовете и особено яркочервените плодове. Тази страница не дава и няма да даде указания за бране или приготвяне. Целта ѝ е противоположната: да се разпознае растението и да се избягва.

Обикновеното бясно дърво съдържа група дитерпенови естери. Именно те определят отровния му характер и са причината растението да няма никаква безопасна употреба. Токсините присъстват във всички части, включително в кората, семената и яркочервените плодове.

Основните токсини са дафнетоксин и мезереин, дитерпенови естери от дафнанов и тиглианов тип, които са силни дразнители и везиканти (причиняват мехури). Растението съдържа и дафнин, кумаринов гликозид. Мезереинът е структурно сроден на форболовите естери. Точни количествени нива не се посочват тук, тъй като растението е отровно и няма безопасна употреба.

Механизмът на действие е пряко дразнене: дитерпеновите естери увреждат кожата и лигавиците и предизвикват парене, зачервяване и мехури. Мезереинът активира ензима протеин киназа C и в лабораторни условия и при опити с животни действа като туморен промотор, което е показано in vitro и при животни, но не е клинично твърдение при хора.

Важно е, че сушенето не намалява отровността. Наличието дори на малки количества от растението може да бъде опасно, особено за деца. Няма домашен метод, който да прави растението безопасно за прием.

Данните за състава на обикновеното бясно дърво произхождат от токсикологична и фитохимична литература. Практическото послание от тях е еднозначно: това е отровно растение, при което рискът не зависи от начина на приготвяне, а от самото присъствие на дитерпеновите естери.

Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) принадлежи към семейство Тимелееви (Thymelaeaceae). Таблицата по-долу показва ключовите му белези и с какво не бива да се бърка, защото най-важното разграничение е спрямо защитеното Благаево бясно дърво (Daphne blagayana). Целта на сравнението е да се избегне както отравяне, така и объркване със защитен вид.

Признак Обикновено бясно дърво (Daphne mezereum) С какво не бива да се бърка
ЦветовеРозови до пурпурни, силно ароматни, по голите безлистни клонки в ранна пролетБлагаевото бясно дърво (Daphne blagayana) е с белезникаво-кремави цветове и е защитен реликт
ПлодовеЯйцевидни, яркочервени, силно привличат децаИмето „вълча ягода“ е блуждаещо и се ползва и за други растения, затова се уточнява с латинското име
Статус на опазванеНезащитен отровен декоративен храстБлагаевото бясно дърво е в Червената книга и Закона за биологичното разнообразие
ОтровностЦялото растение е отровно, включително плодоветеНе берете и не пипайте небрежно нито един от видовете Daphne

Обикновеното бясно дърво не бива да се смесва с Благаевото бясно дърво. Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) е незащитен отровен храст, докато Благаевото бясно дърво (Daphne blagayana) е защитен реликт от Червената книга и Закона за биологичното разнообразие. Разликата е важна и за безопасността, и за опазването на природата.

Детайлна таксономия: Царство: Plantae, Разред: Малвоцветни (Malvales), Семейство: Тимелееви (Thymelaeaceae), Род: Бясно дърво (Daphne), Вид: Daphne mezereum L.

Основни имена и синоними: Daphne mezereum L. (прието име), обикновено бясно дърво и бясно дърво (разпространени български имена), вълча ягода (Daphne mezereum), вълча жила, див люляк, вълче лико и тилилей (регионални имена). В приложението на Закона за лечебните растения формата е „бясно дърво обикновено“.

Бележка за разграничаване: обикновеното бясно дърво не бива да се смесва с Благаевото бясно дърво (Daphne blagayana), защитен реликт. Други близки видове в България са ниското бясно дърво (Daphne cneorum), маслиноподобното бясно дърво (Daphne oleoides) и странджанското бясно дърво (Daphne pontica).

Обикновеното бясно дърво не се отглежда за билкови цели. То се среща като диворастящ храст по влажни, сенчести и каменисти места в широколистни и иглолистни гори из планините. Отглежда се понякога като декоративен храст заради ранния ароматен цъфтеж, но е отровно във всичките си части.

В България обикновеното бясно дърво се среща като диворастящ вид и фигурира в списъка на лечебните растения по Закона за лечебните растения под името „бясно дърво обикновено“. Заради силната си отровност то е растение, което се разпознава, за да бъде избягвано, а не събирано за домашна употреба.

Тази страница не дава указания за бране, отглеждане или приготвяне на обикновено бясно дърво. Всеки контакт с растението изисква повишено внимание, а яркочервените плодове са особено опасни, защото привличат деца.

Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) е нисък листопаден храст с розови до пурпурни ароматни цветове по голите безлистни клонки в ранна пролет и с яркочервени плодове през лятото.

Растението достига обикновено от 0,5 до 1,5 метра височина, рядко до около 2 метра. Клонките са малко на брой, изправени, а през ранната пролет са покрити с цветове, преди да се появят листата.

Листата се появяват след цъфтежа: обратноланцетни до обратнояйцевидни, заострени, скупчени към върховете на клонките, отгоре зелени, отдолу сивозелени. Цветовете са розови до пурпурни, силно ароматни, с четириделен околоцветник, разположени директно върху голите клонки, което ги прави лесно разпознаваеми.

Плодът е яйцевиден, яркочервен, сочен костилков плод (при белоцветните форми жълт). Цъфтежът е в много ранна пролет, обикновено март и април, а на по-високите места до май. Плодовете узряват през лятото и привличат деца.

Обикновеното бясно дърво е разпознаваемо по съчетанието от розови ароматни цветове по голите безлистни клонки в ранна пролет и яркочервени плодове през лятото. Това съчетание е ключът към разпознаването и избягването му.

Секция: Същност

Какви разновидности и имена има растението Обикновено бясно дърво?

Под „видове“ и „вариации“ на бясното дърво по-често се разбира различно народно име за едно и също растение или объркване с близки видове от рода. Ботанически тук става дума за един вид: Daphne mezereum, а към същия род (Daphne, „бясно дърво“) спадат и други видове, сред които защитеното Благаево бясно дърво (Daphne blagayana).

По-долу са описани разграниченията, които има смисъл да познавате, за да разпознаете растението в природата и да не го объркате със защитеното Благаево бясно дърво или с други растения, наричани „вълча ягода“:

Това е приетото научно име на растението. Пълната форма е Daphne mezereum L. Родът Daphne (на български „бясно дърво“) включва няколко вида, а този се среща като диворастящ в България. Разпространеното българско име е обикновено бясно дърво. Цялото растение е отровно.

На български растението се среща като обикновено бясно дърво и бясно дърво, а сред другите имена са вълча ягода (Daphne mezereum), вълча жила, див люляк, вълче лико и тилилей. Името „вълча ягода“ е блуждаещо и се използва и за други растения, затова тук винаги се уточнява с латинското име. Старите имена не бива да подвеждат: това е силно отровно растение, а не ядивна билка.

Най-важното разграничение е между обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) и Благаевото бясно дърво (Daphne blagayana). Обикновеното бясно дърво е незащитен отровен храст с розови цветове и яркочервени плодове, докато Благаевото бясно дърво е защитен реликт от Червената книга и Закона за биологичното разнообразие. Освен това „вълча ягода“ е блуждаещо име, ползвано и за други растения, затова винаги се уточнява „вълча ягода (Daphne mezereum)“.

Секция: Същност

Имената, под които се среща растението Обикновено бясно дърво

Обикновеното бясно дърво може да се среща под различни наименования според езика, регионалната традиция и начина на изписване. Най-важно е да знаете, че приетото ботаническо име Daphne mezereum и разпространеното обикновено бясно дърво сочат едно и също силно отровно растение, а името „вълча ягода“ не бива да ви подвежда, че то е ядивно.

Официални и ботанически имена

  • Daphne mezereum L. (прието име)
  • Обикновено бясно дърво (разпространено българско име)
  • Семейство Тимелееви (Thymelaeaceae)
  • Mezereon (английско наименование)

Разпространени наименования на български

  • Обикновено бясно дърво
  • Бясно дърво
  • Вълча ягода (Daphne mezereum)
  • Вълча жила
  • Див люляк
  • Тилилей
Секция: Ползи

Има ли ползи от растението Обикновено бясно дърво?

Честният отговор е, че обикновеното бясно дърво няма безопасни домашни ползи. Това е силно отровно растение без одобрено домашно лечебно приложение. В историята кората (Mezerei cortex) е използвана като везикант и противодразнещо средство в мехлеми и лапи, но тази употреба е изоставена именно защото е твърде опасна. Всичко изложено по-долу е историческа фармакология и токсикология, а не приложение, което някой би могъл да повтори у дома.

Затова тук не се представят „ползи“ в обичайния смисъл, а причините, поради които растението е изоставено от медицината. Обикновеното бясно дърво се описва като опасност, която трябва да бъде разпозната и избягвана.

Важно е да се направи разграничение: хомеопатичното средство „Mezereum“ е част от отделна система и не е доказателство за ефикасност на растението. Обикновеното бясно дърво като растение няма съвременна домашна употреба, а историческата официнална употреба на кората е изоставена като опасна. Няма и одобрена монография на Европейската агенция по лекарствата (EMA/HMPC) за него.

В миналото кората на бясното дърво (Mezerei cortex) е използвана като везикант и противодразнещо средство в мехлеми и лапи, за да предизвика зачервяване и мехури върху кожата. Тази употреба е строго историческа и е изоставена от медицината като твърде опасна. Не става дума за приложение, което може да се повтори, а за исторически факт.

Обикновеното бясно дърво съдържа дитерпеновите естери дафнетоксин и мезереин, както и кумариновия гликозид дафнин. Техният механизъм е добре изучен именно защото е токсикологично важен: те дразнят силно кожата и лигавиците и предизвикват мехури. Това е причина за отровния ефект, а не полза.

Историческата медицинска употреба е прекратена, защото разликата между доза с ефект и отровна доза е тясна и непредвидима, а кората и плодовете причиняват тежко дразнене. При човек няма надежден начин растението да се дозира безопасно. Именно това прави обикновеното бясно дърво неизползваемо като домашно лекарство.

Обикновеното бясно дърво е било познато като отровен декоративен храст и в народната традиция доминира предупредителен тон – да не се берат яркочервените плодове. Кората е служила като силно дразнещо средство. Това са културно-исторически факти, а не приложение, което да се повтаря.

За разлика от билките, при обикновеното бясно дърво няма форма, доза или начин на приготвяне, които да са безопасни у дома. Всяка част от растението е отровна, а сушенето не намалява отровността. Правилното отношение към него е разпознаване и избягване, а не употреба.

Билкови добавки от Билкопедия

Стандартизирани формули за ежедневна подкрепа.

БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Ползи

За кого е важна информацията за обикновеното бясно дърво

Целева група Причина за интерес
Хора, които берат диворастящи растенияЯркочервените плодове на бясното дърво изглеждат примамливо; разпознаването предотвратява тежко отравяне.
Родители на малки децаЯркочервените плодове привличат деца, които са основните жертви; полезно е растението да се разпознава и отстранява.
Животновъди и стопаниРастението е отровно и за хора, и за животни; полезно е да се познава и да се държи далеч от паша и дворове.
Туристи и любители на природатаИдентификацията по розовите ароматни цветове върху голите клонки и яркочервените плодове помага растението да бъде избягвано и да не се бърка със защитеното Благаево бясно дърво.
Хора, срещнали народни рецепти онлайнВажно е да знаят, че обикновеното бясно дърво е силно отровно и няма безопасна домашна употреба.
Хора при съмнение за отравянеОтравянето с бясно дърво е спешно състояние; при съмнение се търси незабавно лекар или телефон 112.
Секция: Действие

Какво е действието на растението Обикновено бясно дърво?

Действието на обикновеното бясно дърво при човек е добре описано и то е отровно. Дитерпеновите естери дафнетоксин и мезереин предизвикват силно дразнене и мехури по кожата и лигавиците. За разлика от билките, тук въпросът не е дали има ефект, а колко тежко е увреждането.

Химично обикновеното бясно дърво съдържа дитерпенови естери (дафнетоксин и мезереин) и кумариновия гликозид дафнин, които присъстват във всички части на растението, включително в кората, семената и яркочервените плодове. Тези вещества дразнят силно кожата и лигавиците и предизвикват мехури.

Ефектът е силно дразнещ. При поглъщане резултатът може да включва парене и подуване на устните и устата, слюнотечение, затруднено гълтане, силна коремна болка, гадене, повръщане и кървава диария. При кожен контакт се появяват зачервяване и мехури. Особено застрашени са децата. Точна летална доза или брой плодове не се цитира, защото не е верифицирана.

Дразнещ и везикантен механизъм

➜Обърни картата

Дитерпеновите естери на бясното дърво дразнят силно кожата и лигавиците и увреждат клетките им. Това предизвиква парене, зачервяване и мехури, а при поглъщане – тежко дразнене на храносмилателния тракт.

Тежко дразнене на храносмилането

➜Обърни картата

При поглъщане описанията стигат до силна коремна болка, повръщане и кървава диария, като състоянието може да е тежко и застрашаващо. При съмнение за поглъщане се търси незабавна спешна помощ.

Дафнетоксин, мезереин и дафнин

➜Обърни картата

Основните токсични вещества са дитерпеновите естери дафнетоксин и мезереин и кумариновият гликозид дафнин. Те присъстват в цялото растение, включително в кората и яркочервените плодове.

Всички части са отровни

➜Обърни картата

Отровни са кората, листата, цветовете, семената и яркочервените плодове. Няма част от растението, която да е безопасна, а сушенето не намалява отровността.

Особен риск при деца

➜Обърни картата

Токсикологичните описания показват, че децата са основните жертви на отравянето. Яркочервените плодове ги привличат, а малкото телесно тегло прави дори малки количества опасни.

Объркване със защитен вид

➜Обърни картата

Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) се бърка със защитеното Благаево бясно дърво (Daphne blagayana), а името „вълча ягода“ се ползва и за други растения. Затова точното разпознаване е въпрос и на безопасност, и на опазване.

Секция: Прием

Защо обикновеното бясно дърво не бива да се приема?

Защо Билкопедия не дава доза за обикновено бясно дърво

Тази страница съзнателно не дава грамаж, брой капки, време на запарване или начин на приготвяне за обикновено бясно дърво. Причината е една и е категорична: това е силно отровно растение без безопасна доза.

  • Няма безопасна доза: тесният марж между „действаща“ и отровна доза прави всяко количество рисково. Конкретно универсално число НЕ Е ВЕРИФИЦИРАНО и не бива да се приема за граница на безопасност.
  • Сушенето не помага: сушенето не намалява отровността, а всички части остават опасни. Няма домашно приготвяне, което да ги обезврежда.
  • Всички части са отровни: кората, листата, цветовете, семената и яркочервените плодове съдържат дитерпеновите естери и другите токсини на растението.

Затова тук няма да намерите доза, рецепта или начин на употреба. Ще намерите описание на растението и на опасността му, за да можете да го разпознаете и да го избягвате.

Какво да направите при съмнение за отравяне с обикновено бясно дърво

Обикновеното бясно дърво е причина за случайни отравяния, защото яркочервените му плодове привличат деца. При съмнение, че някой е поел растението, се действа спешно.

  • Обадете се спешно: потърсете незабавно спешен телефон 112 или център по токсикология. Отравянето с обикновено бясно дърво е спешно състояние.
  • Не изчаквайте симптоми: ранните признаци (парене в устата, подуване на устните, слюнотечение, коремна болка, повръщане) може бързо да се влошат.
  • Запазете информация: ако е възможно, запазете част от растението или снимка, за да улесните разпознаването от медицинския екип.
  • Особено внимание при деца: децата са основните жертви; при съмнение, че дете е поело части от растението, помощта се търси незабавно.

Тази информация е обща и не замества спешната медицинска помощ. При съмнение за отравяне единственото правилно действие е незабавно да се потърси лекар.

Правният режим и разпознаването на обикновеното бясно дърво

Обикновеното бясно дърво фигурира в списъка на лечебните растения по Закона за лечебните растения под името „бясно дърво обикновено“. Самото то не е защитен вид, за разлика от Благаевото бясно дърво (Daphne blagayana), което е защитен реликт. Вписването урежда режима на събиране и не е удостоверение за безопасност или ефикасност. Затова растението се разпознава, за да бъде избягвано.

  • Цветове: розови до пурпурни, силно ароматни, разположени директно върху голите безлистни клонки в ранна пролет.
  • Листа: обратноланцетни до обратнояйцевидни, скупчени към върховете, появяват се след цъфтежа.
  • Плод: яйцевиден, яркочервен, сочен, узрява през лятото и привлича деца.
  • При съмнение: ако не сте напълно сигурни, не пипайте и не берете. Не бъркайте обикновеното бясно дърво със защитеното Благаево бясно дърво.

Правилото е просто: розови ароматни цветове по голите клонки в ранна пролет и яркочервени плодове през лятото означават бясно дърво. При най-малко съмнение растението се избягва.

Историческата употреба е само справка, не препоръка

При обикновеното бясно дърво предпазливостта не е излишна, а животоспасяваща. Растението няма безопасна форма на контакт с цел употреба, а историческите му приложения се посочват само като справка.

  • Историческа рамка: в миналото кората (Mezerei cortex) е използвана като везикант и противодразнещо средство, но е изоставена. Това е история, не съвременна препоръка, и не съдържа рецепти или количества.
  • Хомеопатия: средството „Mezereum“ е част от отделна система и не е доказателство за ефикасност. Това е отделен контекст, не медицинска препоръка.
  • Деца: децата са основните жертви; яркочервените плодове ги привличат, затова растението се отстранява от достъпни места.
  • Вместо самолечение: всяко състояние, за което народни източници препоръчват бясно дърво, изисква лекар, а не отровно растение.

Повече за рисковете, отровността и признаците на отравяне четете на страницата странични ефекти на обикновено бясно дърво.

Секция: ЧЗВ

Често задавани въпроси свързани с растението Обикновено бясно дърво

Да, и то силно. Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) е силно отровно растение от семейство Тимелееви. Всички негови части съдържат дитерпенови естери (дафнетоксин и мезереин) и кумариновия гликозид дафнин, които силно дразнят кожата и лигавиците.

Няма безопасна доза и няма домашно приготвяне, което да го обезврежда, а сушенето не намалява отровността. Яркочервените плодове са особено опасни за деца.

Защото обикновеното бясно дърво е силно отровно и няма безопасна доза. Маржът между „действаща“ и отровна доза е тесен, а броят плодове при отравяне не е потвърден, затова число не се посочва: то не е верифицирано и би било подвеждащо.

Растението няма одобрена монография на Европейската агенция по лекарствата и няма безопасна домашна употреба. Тази страница описва растението, за да бъде разпознато и избягвано, а не употребявано.

Търсете нисък листопаден храст с розови до пурпурни, силно ароматни цветове, разположени директно върху голите безлистни клонки в много ранна пролет, преди листата. През лятото се появяват яйцевидни, яркочервени, сочни плодове.

Тези белези помагат растението да бъде избягвано и да не се бърка със защитеното Благаево бясно дърво (Daphne blagayana). При съмнение не пипайте и не берете растението.

Обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) най-често се бърка със защитеното Благаево бясно дърво (Daphne blagayana), а яркочервените му плодове привличат деца. Точно тези обстоятелства стоят зад документираните случайни отравяния.

Освен това името „вълча ягода“ е блуждаещо и се използва и за други растения, затова винаги се уточнява „вълча ягода (Daphne mezereum)“. Разграничаването е по розовите ароматни цветове върху голите клонки и яркочервените плодове.

Да. Обикновеното бясно дърво е добре описано в токсикологичната литература като отровно растение. Токсинът мезереин и структурата му са изследвани (PMID 5495053), а растението е разгледано в обзор за отровни растения (PMID 14462500). Децата, привлечени от яркочервените плодове, са основните жертви.

Тези случаи потвърждават, че отравянето е реално и сериозно, а типична причина е поглъщане на плодове от деца.

В миналото кората на бясното дърво (Mezerei cortex) е използвана като везикант и противодразнещо средство в мехлеми и лапи. Тази употреба е строго исторически факт и е изоставена от медицината именно защото растението е твърде опасно.

Днес самото растение няма домашно медицинско приложение и няма одобрена монография на Европейската агенция по лекарствата. Хомеопатичното средство „Mezereum“ е част от отделна система и не е доказателство за ефикасност на растението.

Вижте и продуктите на Билкопедия

Билкови формули с прецизно дозиран състав.

БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Източници

Източници и научна база за Обикновено бясно дърво

Токсикологичен статус:

  • Силно отровно растение: Daphne mezereum съдържа дитерпенови естери (дафнетоксин и мезереин) и кумариновия гликозид дафнин във всички свои части. Дитерпеновите естери са силни дразнители и везиканти и предизвикват мехури по кожата и лигавиците. Яркочервените плодове са особено опасни за деца.
  • Сушенето не помага: сушенето не намалява отровността, а всички части остават опасни.
  • Няма безопасна доза: маржът между действаща и отровна доза е тесен. Конкретна летална доза или брой плодове НЕ Е ВЕРИФИЦИРАН и не се посочва.

Активни токсини:

  • Дафнетоксин и мезереин: дитерпенови естери от дафнанов и тиглианов тип, силни дразнители и везиканти. Мезереинът е структурно сроден на форболовите естери.
  • Мезереин и протеин киназа C: мезереинът активира ензима протеин киназа C и действа като туморен промотор, показано in vitro и при опити с животни, но не като клинично твърдение при хора.
  • Дафнин: кумаринов гликозид, съдържащ се в растението.

Клинична картина при поглъщане:

  • Прояви: парене и дразнене в устата, подуване на устните и лицето, слюнотечение, дрезгавост, затруднено гълтане, силна коремна болка, гадене, повръщане и кървава диария.
  • Кожен контакт: сокът и кората предизвикват зачервяване и мехури (везикация).
  • Особен риск при деца: яркочервените плодове привличат децата, които са основните жертви.

Документирани източници (верифицирани PMID):

  • PMID 5495053 – Ronlan & Wickberg (1970), структура на мезереин.
  • PMID 14462500 – Larsen (1962), обзор за лечебни и отровни растения, включително Daphne mezereum.
  • PMID 6233978 – активиране на протеин киназа C от мезереин.
  • PMID 2793370 – ефекти на мезереин върху човешки кръвни клетки (in vitro).

Ботаника и разпознаване:

  • Разпознаване: нисък листопаден храст (0,5 до 1,5 м) с розови до пурпурни ароматни цветове по голите безлистни клонки в ранна пролет и яркочервени плодове през лятото.
  • Разграничаване: обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) не бива да се смесва със защитеното Благаево бясно дърво (Daphne blagayana); името „вълча ягода“ е блуждаещо и се уточнява с латинското име.
  • Разпространение: влажни, сенчести и каменисти места в широколистни и иглолистни гори, из планините, обикновено между 600 и 2000 метра.

Историческа употреба (само исторически контекст):

  • Кора (Mezerei cortex): исторически използвана като везикант и противодразнещо средство в мехлеми и лапи; изоставена заради токсичност. Рамкира се само исторически, никога като съвет.
  • Хомеопатия „Mezereum“: част от отделна система, без твърдения за ефикасност.

Регулаторен и правен статус:

  • EMA/HMPC: монография за традиционна употреба НЯМА; статусът се посочва като липсващ, без приписване на номер.
  • Фармакопея: историческата официнална употреба на кората е изоставена като опасна.
  • Закон за лечебните растения: обикновеното бясно дърво фигурира в списъка на лечебните растения под името „бясно дърво обикновено“ (режим на събиране), а не като удостоверение за безопасност.
  • Опазване: обикновеното бясно дърво (Daphne mezereum) НЕ е защитен вид и не е в Червената книга, докато Благаевото бясно дърво (Daphne blagayana) Е защитен реликт от Червената книга и Закона за биологичното разнообразие.

Твърдения, които тази страница не възпроизвежда:

  • Конкретна летална доза или брой плодове – не е верифицирана; не се посочва като число.
  • Домашна лечебна употреба – няма безопасна доза и няма одобрено домашно показание; историческата употреба на кората е изоставена.
  • Рецепти, дози или начини на приготвяне – страницата е чисто предупредителна и не дава такива.

Използвани източници:

  • bg.wikipedia.org – Обикновено бясно дърво: https://bg.wikipedia.org/wiki/Обикновено_бясно_дърво
  • bgflora.net – Daphne mezereum: https://bgflora.net/families/thymelaeaceae/daphne/daphne_mezereum/daphne_mezereum.html
  • medpedia.framar.bg – Бясно дърво, Вълча ягода
  • en.wikipedia.org – Daphne mezereum: https://en.wikipedia.org/wiki/Daphne_mezereum
  • e-ecodb.bas.bg – Daphne blagayana (защитеният вид, за разграничение): http://e-ecodb.bas.bg/rdb/bg/vol1/Dapblaga.html

Този материал е информационен и предупредителен и не заменя спешна медицинска помощ. При съмнение за отравяне се търси незабавно лекар или телефон 112. Токсикологичните и ботаническите референции са проверени чрез PubMed (PMID 5495053, 14462500, 6233978, 2793370), bg.wikipedia, bgflora.net и e-ecodb.bas.bg на 2026-07-24.

Обновено на 14 октомври 2026 г. Информацията е сверена с източниците, посочени по-горе.

Забелязахте грешка или имате допълнение?Всяко предложение се преглежда от екипа преди публикуване. Можете да маркирате текст на страницата и после да натиснете бутона.
Искате да участвате редовно? Кандидатствайте за редактор.