Мехлемът от дафинов лист е билка, инфузирана в мазнина: натрошени сухи или пресни дафинови листа (Laurus nobilis) се накисват в носещо масло (зехтин, слънчогледово или кокосово), след което маслото се прецежда и се сгъстява с пчелен восък до плътна, мазна консистенция. Използваната част е листът – именно в него се намират ароматните вещества (цинеол, евгенол, линалоол), които придават противовъзпалителния и противомикробния профил на растението.
За дафиновия лист топикалното (местното) нанасяне е логично, защото активните му съставки са мастно разтворими и се извличат добре в масло, а после се отдават върху кожата на мястото на нанасяне. Така мехлемът действа локално там, където го намажете, без да се налага поглъщане.
Текстура и разлика от крем и масло
Мехлемът е по-плътен от инфузирано масло и по-мазен от крем. Кремът съдържа вода и се нуждае от консервант; маслото е течно и попива бързо. Восъчната основа на мехлема образува тънък защитен филм, който задържа влагата и удължава контакта на билковите вещества с кожата. Точно затова мехлемът е удобен за суха, напукана или раздразнена кожа.
Срок на годност и съхранение
Тъй като основата е масло и восък (без вода), домашният мехлем се пази относително дълго – обикновено 6 до 12 месеца, ако се съхранява в чисто затворено бурканче, на тъмно и хладно. Прогорчал мирис е знак, че маслото е окислило и мехлемът не бива да се ползва. Това средство е предназначено само за външна употреба върху кожата.