За Periploca graeca контролирани клинични данни при хора няма, но токсичността е описана в токсикологичната и ботаническата литература за вида и рода. Историческият разказ е за периплоцина като сърдечен тоник, употреба, свързана с висок сърдечен риск.
- Стомашно-чревна фаза: дразнене, гадене, повръщане и коремни болки при поглъщане на части от растението.
- Сърдечни прояви: при завишени количества ритъмни нарушения от дигиталисов тип заради кардеонолидите.
- Дразнене от латекса: горчивият млечен сок дразни кожата и лигавиците и при контакт.
- Ветеринарен риск: растението е отровно и за пасящи животни, като чувствителността варира по вид.
Тези данни показват, че токсичността на гърбача е реална. Типичният път на увреждане е поглъщането на части от растението, а латексът дразни и при досег.








