Мехлемът от гърличе е билка, инфузирана в мазнина: младите листа на гърличето (Chenopodium album, бяла лобода, семейство Щирови) се накисват в носещо масло, след което маслото се сгъстява с пчелен восък до плътна, лесна за нанасяне текстура. Използваната част са листата, в които се намират флавоноиди, сапонини, хлорофил, минерали и малко етерично масло с пара-цимен и аскаридол. Гърличето е познато най-вече като ядивно диво растение, а външната му употреба е народна: смачкани пресни листа се слагат върху ухапвания от насекоми, сърбящи места и леко раздразнена кожа.
Тази форма пренася народната практика в по-удобен вид: част от мастноразтворимите вещества на листата преминават в маслото при топла инфузия, а пчелният восък образува лек защитен филм, който задържа влагата върху кожата. Така мехлемът действа местно, върху мястото на нанасяне, и е удобен за суха, сърбяща или леко раздразнена кожа. Клинични проучвания за външната употреба на гърличето няма; лабораторните данни описват антиоксидантно и антимикробно действие на екстрактите.
По текстура мехлемът е по-плътен от маслото и по-мазен от крема. Кремът съдържа вода и се попива бързо; маслото е течно и се разтича; мехлемът остава по-дълго на повърхността и е по-устойчив. Заради масло-восъчната основа домашният мехлем от гърличе обикновено се пази 6 до 12 месеца на тъмно и хладно място.
Важно е да се подчертае: мехлемът от гърличе е само за външна употреба върху кожата. Той не се поглъща и не замества лекарство. Повече за растението вижте в пълния профил на гърличето.