Действието на глушината се описва в два регистъра, които не бива да се смесват. Традиционният е скромен и разпокъсан: външна лапа от стръка на птичата глушина при абсцеси по българските агрономически източници, китайска употреба на свареното растение за кърмата по международните справочници и народни показания за семената на фия в търговските описания, където се говори за кръвоспиращо и общоукрепващо действие при анемия и отпадналост. Нито едно от тези твърдения не е проверявано при хора.
Научният регистър е почти изцяло за семената и е регистър на опасността, не на ползата. Бета-цианоаланинът и неговият гама-глутамилов пептид са невротоксични аминокиселини, които в клетъчни модели с човешки невробластомни клетки нарушават белтъци, свързани с увреждане на ДНК, оксидативен стрес и клетъчно делене, по два различни механизма. Вицинът и конвицинът са веществата зад фавизма при баклата и усилват токсичността на бета-цианоаланина при пилета. Цианогенните гликозиди отделят циановодород, а лектините от суровите семена аглутинират еритроцити. Накисването и топлинната обработка намаляват част от тези вещества, но не всички: пептидът на бета-цианоаланина остава главната пречка семената да се ползват като храна за хора и животни и е цел на генетично редактиране.
Какво показват данните при хора: един описан случай и един проблем с храните. През 2009 година турски педиатър описва момче на осем години с хемолитична анемия, кръв в урината и жълтеница едно денонощие след ядене на голямо количество пресни зърна фий; при него се установява наследствен дефицит на ензима глюкозо-6-фосфат дехидрогеназа, същият, който стои зад фавизма. Вторият проблем е подправянето на леща със семена от посевна глушина, заради което са разработени лабораторни методи, откриващи примес от пет на сто по маркерите бета-цианоаланин и неговия пептид. Клинично проучване за полза при хора няма.
