Чаят от хариф е топла запарка, приготвена от семената или листата на градинския крес (Lepidium sativum) – едногодишно растение от семейство кръстоцветни (Brassicaceae), отглеждано в България под имената хариф, градински крес и гроница. Използват се предимно дребните червеникаво-кафяви семена, които при контакт с гореща вода отделят слуз (мукополизахариди) и придават на запарката леко гъста, обгръщаща текстура.
Вкусът е пикантно-горчив и характерно лютив, подобен на крес и синап, със свеж тревист аромат. Лютивината идва от глюкозинолатите, типични за кръстоцветните растения. Често чаят се подслажда с мед и се ароматизира с лимон, за да се смекчи острата нотка.
Традиционно семената на хариф се използват в народната медицина на Близкия изток, Северна Африка и Индия за подкрепа на храносмилането, дихателните пътища и възстановяването. Тук разглеждаме чая като мека ежедневна подкрепа, а не като лечение на заболяване.