Чаят от медуница е запарка (инфузия), приготвена от надземните части на растението Pulmonaria officinalis – листата и цъфтящите стъбла, събрани рано напролет. Това е същата част, която народната фитотерапия използва от Средновековието насам, а латинското име на рода (от pulmo – бял дроб) подсказва традиционната насока на употреба към дихателната система.
Вкусът на чая е мек, леко тревист и едва доловимо стипчив, без изразен аромат. Характерното за медуницата е, че надземните части съдържат слузести вещества, които при заливане с топла вода придават на запарката лека обгръщаща плътност. Именно тази слуз стои в основата на традиционната употреба за успокояване на дразнене в гърлото.
Освен слузта, листата носят и фенолни киселини (розмаринова, литоспермова, юннанеова) и флавоноиди, които придават на чая антиоксидантен профил. Медуницата е лечебно растение, подходящо за вътрешна употреба под формата на запарка от надземните части, за разлика от корена, който не се ползва за чай.