Растението
 Обикновен устрел (лечебен винцетоксикум)

Тази страница има за цел да ви информира за същността на растението “Обикновен устрел“, вписано в приложението към Закона за лечебните растения като „Винцетоксикум лечебен (Устрел лечебен)”. Тя започва с най-важното: това е отровно растение без монография на Европейската агенция по лекарствата и без нито едно проучване, в което самото растение да е давано на хора. Тук ще намерите какви вещества са установени в него, защо единствените данни при хора се отнасят за хомеопатичен продукт, а не за билка, какво точно казва и какво обърква законът, и защо думата „устрел” води на съвсем друго място.

Същност Ползи
Противопоказания
Обикновен устрел - лечебно растение
Водещо изображение
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - долен яйцевиден лист със сърцевидна основа, генерирана образователна визуализация
Долен яйцевиден лист със сърцевидна основа · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - горен яйцевидно ланцетен лист, генерирана образователна визуализация
Горен яйцевидно ланцетен лист · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - листоносно стъбло със срещуположни листа, генерирана образователна визуализация
Листоносно стъбло със срещуположни листа · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - пазвено съцветие с белезникави цветове, генерирана образователна визуализация
Пазвено съцветие с белезникави цветове · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - цвят с петделно венче и коронка, генерирана образователна визуализация
Цвят с петделно венче и коронка · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - късо разклонено коренище, генерирана образователна визуализация
Късо разклонено коренище · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - затворена узряла листовка, генерирана образователна визуализация
Затворена узряла листовка · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - разпукана листовка с копринени хвърчилки, генерирана образователна визуализация
Разпукана листовка с копринени хвърчилки · генерирана образователна визуализация
Vincetoxicum hirundinaria Medik. - плоско крилато семе с бяла хвърчилка, генерирана образователна визуализация
Плоско крилато семе с бяла хвърчилка · генерирана образователна визуализация
За изображенията и източниците

Детайлните изображения са генерирани образователни визуализации по описанията в посочените източници.

  • Долен яйцевиден лист със сърцевидна основа (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Горен яйцевидно ланцетен лист (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Листоносно стъбло със срещуположни листа (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Пазвено съцветие с белезникави цветове (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Цвят с петделно венче и коронка (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Късо разклонено коренище (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Затворена узряла листовка (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Разпукана листовка с копринени хвърчилки (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник
  • Плоско крилато семе с бяла хвърчилка (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) - Източник

Продуктите на Билкопедия

Билкови хранителни добавки, стандартизиран състав.

БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Същност

Какво представлява растението Обикновен устрел?

Обикновеният устрел (Vincetoxicum hirundinaria) е дълголетно многогодишно тревисто растение с изправено тънко стъбло, високо до около един метър, така както го описва Българската флора онлайн. Съвременната таксономия поставя рода в семейство Apocynaceae, подсемейство Asclepiadoideae, разред Gentianales, докато по-старата българска литература го отнася към отделно семейство Устрелови (Asclepiadaceae). Расте по сухи, тревисти места, в гори и храсталаци и е установен във всички флористични райони на България, от морското равнище до около две хиляди и шестстотин метра надморска височина.

Значението на страницата обаче е в друго. Растението е отровно и точно заради това тук няма да намерите рецепти, количества и начини на приготвяне. Приложението към Закона за лечебните растения вписва вида като лечебно растение, но признато лечебно приложение няма: Европейската агенция по лекарствата не е издавала монография за него, а в индексираната медицинска литература няма нито едно проучване със самото растение при хора. Единствената публикация с участие на хора се отнася за хомеопатичен комбиниран продукт, в който видът присъства в разреждания, тоест тя не казва нищо за растението като билка. Самото родово име го признава: то е съставено от латинските vinco (побеждавам) и toxicum (отрова).

Секция: Същност

Какви характеристики има растението Обикновен устрел?

Обикновеният устрел е многогодишно тревисто растение с изправено тънко стъбло, високо до около един метър. Най-полезният отличителен белег е окосмяването на стъблото: към горния си край то е космато само по две срещуположни надлъжни ивици, а по-рядко е изцяло голо. За разлика от семейството, което Българската флора онлайн описва като често съдържащо млечен сок, родът устрел е без млечен сок, което е важна практическа особеност при разпознаване.

Листата са срещуположни и с къса дръжка, дълга между пет и десет милиметра. Долните са яйцевидни, а горните ланцетни, дълги между шест и десет сантиметра, целокрайни и по ръба късо ресничести. Съцветията са от пет до десет в пазвите на средните и горните листа, върху оси, дълги между един и два сантиметра, единични или по две на всеки възел, всяко с по шест до осем цвята, а цветните дръжки са дълги между един и четири сантиметра.

Венчето на цветовете е широко между пет и осем милиметра, бяло или жълто, дълбоко петделно и разперено, с пет тичинки и с ципеста коронка, чиито тъпи полукръгли приседнали дялове са сраснали от половината до три четвърти от дължината си. Яйчникът е горен, с две стълбчета, сраснали към върха си в едно близалце. Точно тази коронка е белегът, по който цветът се разпознава като принадлежащ на подсемейство Asclepiadoideae.

Плодът е гладка листовка, дълга между пет и шест сантиметра, която се разпуква надлъжно. Описанието на семейството уточнява, че плодът е съставен от две листовки, от които често се развива само едната. Семената са многобройни и пластинчати, всяко с дълга хвърчилка от бели копринени влакна, чрез която се разнася от вятъра. Цъфти от май до юли, а плодовете и семената се появяват по-късно през сезона.

Химията на вида е добре описана и в нея няма нищо общо с това, което се преписва по популярните български страници. Основната група вещества са фенантроиндолизидиновите алкалоиди от типа на антофина. От растението са изолирани четири такива съединения, два от които са били нови природни продукта: 13aα-антофин, 6-O-дезметилантофин, секоантофин и 6-O-дезметилсекоантофин. И четирите са лявовъртящи и с (R) конфигурация в положение 13a, като двата описателя са независими един от друг: знакът на оптичното въртене и конфигурацията по Кан-Инголд-Прелог се определят поотделно.

От надземните части са описани и три N-оксидни производни на същия клас: 10β-антофин N-оксид, 14β-хидроксиантофин N-оксид и секоантофин N-оксид, като едно от тях е било нов природен продукт при публикуването си. Отделно от надземните части е изолиран и ханкокинол (hancokinol), представител на мигриралите лупанови тритерпеноиди, заедно с известни растителни стероли и дълговерижни алканоли, публикувани под синонима Vincetoxicum officinale. Още през 1969 г. серия работи на Стьокел, Стьоклин и Райхщайн описва изолирането на гликозиди от вида и на техните агликони, но конкретните структури остават непроверени в достъпната литература.

Практически най-важното за състава е, че той не е постоянен. Екологично и химично изследване върху финландски популации отчита, че наличието и степента на местно приспособяване на специализирания листояден неприятел Abrostola asclepiadis се различават между популациите и че тази разлика корелира с качествени и количествени различия във вторичната химия на растението. Авторите не измерват алкалоидите, а вторичната химия като цяло, и говорят за корелация, не за причина. Изводът за човека е извод на тази страница, а не заключение на авторите: щом вторичната химия се различава между популациите, съдържанието на активни вещества в диво събран материал не може да се смята за постоянно.

Тук е мястото и на едно отрицателно уточнение. Наименованието „винцетоксин”, което се повтаря между популярните енциклопедични страници, не съществува в индексираната литература: търсене в PubMed по тази дума не връща нито един резултат. Същото се отнася за твърденията, че токсините на вида са „винцетоксикозиди А и Б” и че кардиоактивно вещество има само в семената. В индексираната литература името винцетоксикозид се среща като флавоноиден гликозид от съвсем други родове, тоест то е дадено по повод на рода, но веществото е изучавано другаде.

Приетото име на вида е Vincetoxicum hirundinaria Medik., а базионимът е Asclepias vincetoxicum L. Родът се разглежда в семейство Apocynaceae, подсемейство Asclepiadoideae, разред Gentianales. Обикновеният устрел попада в северноевразийския подклон на рода заедно с Vincetoxicum nigrum и Vincetoxicum rossicum, и трите са нашественици в Северна Америка, като споделят рядката комбинация от фенантроиндолизидинови алкалоиди и самоопрашване.

Признати синоними на вида са Asclepias vincetoxicum L. (базионим), Cynanchum vincetoxicum (L.) Pers., Vincetoxicum officinale Moench, Vincetoxicum tanaicense P.A.Smirn. и Vincetoxicum ruscinonense Timb.-Lagr. Част от по-старата литература за химията на вида е публикувана именно под синонимите Cynanchum vincetoxicum и Vincetoxicum officinale, което трябва да се има предвид при търсене на източници.

Българското име на семейството е отделен източник на обърквания, защото четири български текста го наричат по четири различни начина. Българската флора онлайн ползва старото Asclepiadaceae и го нарича Устрелови. Законът за биологичното разнообразие, който тук е единственият нормативен текст, нарича Apocynaceae Тойнови. Българската Уикипедия го нарича Олеандрови, като в първото си изречение посочва и Тойнови като второ име. На пояснителната си страница за думата „устрел” същата Уикипедия обаче изписва семейството като Зимзеленови. Съвременната таксономия и биогеографското изследване на рода поставят обикновения устрел в Apocynaceae, подсемейство Asclepiadoideae.

Природозащитен статут: обикновеният устрел не е защитен вид. Той не фигурира нито в приложение № 3, нито в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие, което Българската флора онлайн потвърждава изрично. Не фигурира също нито в раздел I, нито в раздел II, т. 4 на ежегодната заповед на министъра на околната среда и водите за 2026 г., тоест събирането му е по общия режим на Закона за лечебните растения. Законът не го ограничава, а растението въпреки това е отровно, и точно това несъвпадение е основната практическа поука от страницата.

Местообитанието е сухо и светло, което е обратното на представата за „горска билка”. По Българската флора онлайн видът заема сухи тревисти места, гори и храсталаци и се среща в широк височинен диапазон от морското равнище до около две хиляди и шестстотин метра.

В България обикновеният устрел е установен във всички флористични райони, тоест той не е редкост и не е ограничен до определена планина. Общото му разпространение обхваща Южна и Югоизточна Европа, Западното Средиземноморие, Кавказ, Средна Азия и Западен Сибир. Българските справочни източници, цитирани по Българската флора онлайн, го определят едновременно като декоративно, медоносно, лечебно и отровно растение. Това е и единственото твърдение за отровност на страницата, което има пряк проверим носител, затова то се повтаря вместо позоваване на посредници.

Родството също си струва да се уточни. Българската флора онлайн отбелязва, че в България естествено се срещат шест вида от четири рода в това семейство и че нито един от тях не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а от самия род устрел естествено се срещат три вида. Родът се описва като малки храсти или многогодишни тревисти растения, при които връхните части на стъблата често са увивни.

Широкото разпространение има неочаквано практическо значение. Понеже вторичната химия се различава между популациите, две растения от два различни склона не могат да се смятат за едно и също нещо по химия. Това обезсмисля всяко правило от типа „малко количество за проба”: при вид с непостоянно съдържание такова правило няма върху какво да се опре. Отделно остава непроверено дали обикновеният устрел се събира и предлага в България днес, тоест дали присъства в билкозаготвителни пунктове или в търговската мрежа.

Традицията около този вид е изградена върху едно недоразумение, което е записано в самото му име. Родовото Vincetoxicum е съставено от латинските vinco (побеждавам) и toxicum (отрова) и отразява старата вяра, че растението е противоотрова, включително при змийско ухапване, макар самото то да е отровно.

Проверената историческа следа е една и е конкретна. В Receptarium на Буркхард III фон Халвил от 16 в. в Швейцария коренът на вида влиза в дерматологични рецепти при възпалителни и инфекциозни кожни състояния и при рани. Съвременното изследване на ръкописа описва двеста дерматологични рецепти със сто шестдесет и едно исторически растителни имена и петдесет и шест разчетени медицински приложения, от които са подбрани единадесет растителни кандидата за изпитване извън организма, четири от тях употребявани в ръкописа самостоятелно, а седем в съставна рецепта.

Тук е мястото и на едно откровено уточнение за традицията. По популярните текстове на вида се приписват народни приложения като средство за предизвикване на повръщане, като потогонно и като отводняващо. Проследим носител за тези три приложения не беше намерен: нито българска фармакогнозия, нито европейски справочник с автор и година. Затова тук те не се предават като факт, а остават отбелязани като непроверени. Основанието за въздържане и без това не се нуждае от тях: Българската флора онлайн определя вида изрично като отровно растение, вторичната му химия се различава между популациите, а установена доза за него не съществува.

Оттук нататък страницата разделя строго три различни неща, които популярните текстове смесват. Първо, самото растение, за което няма нито едно проучване при хора. Второ, изолираните му алкалоиди, за които има лабораторни данни върху клетъчни линии. Трето, хомеопатичният комбиниран продукт, в който видът присъства в разреждания и за който има както наблюдателно проучване при хора, така и опит с животни. Тези три неща не са взаимозаменяеми и всяко заключение важи само за своята група.

Секция: Същност

Какви разновидности и имена има растението Обикновен устрел?

При обикновения устрел въпросът за разновидностите е неразделен от въпроса за имената, защото тук се наслагват четири отделни обърквания. Всяко от тях води на грешно място и всяко има значение на практика:

  • Объркване в закона. Приложението към Закона за лечебните растения изписва вида с обърнат словоред като „Винцетоксикум лечебен (Устрел лечебен)” и дава два синонима с грешно авторство. Законът пише „V. officinale L.”, а правилното е Vincetoxicum officinale Moench. Законът пише „Cynanchum vincetoxicum (L.) R.Br.”, а правилното е Cynanchum vincetoxicum (L.) Pers. Освен това законът пропуска базионима Asclepias vincetoxicum L.
  • Объркване в думата. „Устрел” на български е преди всичко същество от народните вярвания, което пие кръвта на добитъка, а също и название на анаеробна инфекция при говедата, причинявана от Clostridium chauvoei. Растението е едва третото значение и няма собствена статия в българската Уикипедия. Затова голото име „устрел” е неподходящо за търсене и разграничаващото прилагателно е задължително.
  • Объркване в семейството. Българската флора онлайн ползва старото Asclepiadaceae и го нарича Устрелови; Законът за биологичното разнообразие нарича Apocynaceae Тойнови; българската Уикипедия го нарича Олеандрови и посочва Тойнови като второ име, а на пояснителната си страница за думата „устрел” изписва семейството като Зимзеленови. Само първите два от тези текста са справочни или нормативни. Съвременно приетото положение е род Vincetoxicum в Apocynaceae, подсемейство Asclepiadoideae.
  • Объркване в природата. В България има и сестрински вид, кафяв устрел (Vincetoxicum fuscatum), познат и като южен устрел, с кафяво венче и с чувствително по-нисък ръст. Той не е в приложението на Закона за лечебните растения и не бива да се смесва с обикновения устрел.

Първото объркване си струва да се обясни докрай, защото засяга самия текст на закона. Правилното прието име на вида е Vincetoxicum hirundinaria Medik. и то е потвърдено в международната таксономична база GBIF, докато двата синонима в реда на закона стоят с чужди авторства. Отделно заглавието на широко цитираната уикистраница „Защитени лечебни растения в България” е подвеждащо: съдържанието ѝ е буквално преписаното приложение на Закона за лечебните растения, тоест списък на лечебните растения, а не на защитените. Обикновеният устрел се появява там, но това не значи, че е защитен вид.

Обикновеният устрел (Vincetoxicum hirundinaria Medik.) е видът, за който е тази страница. Разпознава се по изправеното тънко стъбло, високо до около метър, по срещуположните късо ресничести по ръба листа и по дребните цветове с бяло или жълто венче и с ципеста коронка. Отделен белег е окосмяването: към горния си край стъблото е космато само по две срещуположни надлъжни ивици, по-рядко е изцяло голо. Родът е без млечен сок. Плодът е гладка листовка, която се разпуква надлъжно, а семената са пластинчати и с дълга хвърчилка. Вписан е в приложението на Закона за лечебните растения и Българската флора онлайн го определя като отровен.

Кафявият устрел (Vincetoxicum fuscatum), познат и като южен устрел, е сестринският вид в България и не бива да се смесва с обикновения. Авторството се изписва по Българската флора онлайн като (Hornem.) Reichenb. fil., докато GBIF дава за приетото име (Hornem.) Rchb., тоест бащата, а не сина, затова тук формата е дадена с посочен носител. Различава се по цвета на венчето, което е кафяво и отвътре голо вместо бяло или жълто, и по ръста, който е между двадесет и петдесет сантиметра. Листата му са покрити с власинки по жилките и ръба, цъфти през май и юни и расте по пясъци и сухи места. Кафявият устрел не фигурира в приложението на Закона за лечебните растения и също не е защитен вид. Българската флора онлайн отбелязва на страницата на рода, че в страната естествено се срещат три вида, но описва само тези два, затова третият тук съзнателно не се изброява.

От същото родство в приложението на Закона за лечебните растения има още два реда, които са напълно различни растения и понякога се приписват на устрела по погрешка. Първото е клинавичето (Cionura erecta), което Българската флора онлайн изписва като Клинавиче, Изправено кливаниче и Изправено клинавче, с латинско име Cionura erecta (L.) Griseb. Законът го дава с обърнат словоред като „Клинавиче изправено”, тоест и тук приложението разменя реда на думите. Клинавичето е храст или полухраст, висок от петдесет до сто сантиметра, с бели цветове, расте по пясъци и скалисти места и също не е защитен вид. Второто е гърбачът (Periploca graeca), който няма собствена страница в Българската флора онлайн и стои само по приложението на закона и по преписаните от него списъци, затова тук не се описва. И двете са отделни видове с отделни редове в приложението и всякакво пренасяне на данни между тях и обикновения устрел е неоснователно. Тази страница се отнася единствено за Vincetoxicum hirundinaria.

Сродни растения от семейство Зимзеленови (Apocynaceae) в Билкопедия: Зимзелен, Гърбач (Periploca graeca).

Секция: Същност

Имената, под които се среща растението Обикновен устрел

Българската флора онлайн дава като първо име Обикновен устрел, а като допълнителни „Лечебен устрел” и „Лечебен винцетоксикум”. Приложението към Закона за лечебните растения обръща словореда и в скобата и изписва вида като „Винцетоксикум лечебен (Устрел лечебен)” вместо естественото „Лечебен устрел”. Тъй като на български прилагателното върви напред, за име на тази страница е избрано ботаническото Обикновен устрел. Разграничаващото прилагателно не е украшение: без него думата „устрел” сочи към същество от народните вярвания, което пие кръвта на добитъка, и към едноименната анаеробна инфекция при говедата, а растението е едва третото значение и няма собствена статия в българската Уикипедия.

Официални и ботанически имена

  • Vincetoxicum hirundinaria Medik. – прието име
  • Asclepias vincetoxicum L. – базионим
  • Cynanchum vincetoxicum (L.) Pers. – синоним
  • Vincetoxicum officinale Moench – синоним
  • Vincetoxicum tanaicense P.A.Smirn. – синоним
  • Vincetoxicum ruscinonense Timb.-Lagr. – синоним
  • Apocynaceae, подсемейство Asclepiadoideae, разред Gentianales

Разпространени наименования на български

  • Обикновен устрел
  • Лечебен устрел
  • Лечебен винцетоксикум
  • Винцетоксикум лечебен
  • Устрел лечебен
Секция: Ползи

Има ли ползи от растението Обикновен устрел?

Отговорът трябва да се разпадне на три части, които популярните текстове смесват, а те водят на три различни места. От растението като билка проверена полза няма: няма нито едно проучване, в което самото растение да е давано на хора, а за приписваните му по популярните текстове народни приложения не беше намерен проследим източник. От изолираните му алкалоиди има лабораторни данни върху клетъчни линии, които са впечатляващи по числа, но са получени извън организма и не са изпитвани като прием. От хомеопатичния продукт, в който видът присъства в разреждания, има наблюдателно проучване при хора, но то не казва нищо за растението като билка.

Регулаторната картина е също толкова ясна. Търсенето в Европейската агенция по лекарствата не връща монография на Съюза за Vincetoxicum hirundinaria, тоест като билка растението няма призната индикация и няма официално установена доза. Този извод тук е получен по косвен път, а не с пряка справка в списъка на агенцията, и вторият му довод е, че единственото лекарствено присъствие на вида в Европейския съюз е хомеопатично, а хомеопатичните продукти не се покриват от монографиите на Комитета по растителни лекарствени продукти. Затова по-долу няма да намерите обещания, а разграничения.

Единствената проверена и конкретна историческа употреба е дерматологична и се отнася за корена. В Receptarium на Буркхард III фон Халвил от 16 в. в Швейцария коренът на вида влиза в рецепти при възпалителни и инфекциозни кожни състояния и при рани. Това е историческа употреба, а не съвременна индикация, и не е основание за приготвяне вкъщи.

Същият ръкопис е послужил за съвременна лабораторна проверка. От двеста дерматологични рецепти в него, съдържащи сто шестдесет и едно исторически растителни имена и петдесет и шест разчетени медицински приложения, са подбрани единадесет растителни кандидата за изпитване извън организма, четири от които употребявани самостоятелно и седем в съставна рецепта. Екстрактът от корена на обикновения устрел показва отчетливо потискане на освобождаването на интерлевкин 6 от едноядрени клетки от периферна кръв, а в опит върху цяла човешка кръв дава както потискащи, така и стимулиращи ефекти. Това е предварителен лабораторен резултат върху клетки, а не доказателство за клинична полза.

Изолираните фенантроиндолизидинови алкалоиди от вида потискат растежа на ракови клетъчни линии в много ниски концентрации. Авторите отчитат, че полуинхибиторните концентрации на част от изпитваните в работата алкалоиди са в ниския наномоларен диапазон, съпоставим с активността на лекарства, използвани в клиниката срещу ракови клетки. Наборът от изпитвани съединения обаче не е само от този вид: към четирите алкалоида от него са добавени три, изолирани по-рано от Tylophora tanakae, и абстрактът не казва кои точно попадат в най-ниския диапазон. Авторите отбелязват и че вече съобщаваните нежелани ефекти на тези алкалоиди биха могли да се преодолеят чрез съвременни техники за тъканно насочено доставяне, тоест изпитваното приложение е насочена лекарствена форма, а не прием на растителен материал.

Наблюдателно проучване в осемдесет и пет практики в Германия с 397 пациенти с прояви на обикновена простуда е единствената публикация с участие на хора, свързана с вида. Тя не изследва растението, а хомеопатичен комбиниран продукт, в който обикновеният устрел и сяра присъстват в разреждания. Заради нерандомизирания отворен дизайн и заради разрежданията отвъд фармакологично значимите количества резултатът не може да се отнесе към растението като билка.

За самото растение няма монография на Европейската агенция по лекарствата, няма клинично проучване при хора и няма проверена конкретна народна индикация с посочен източник. Това е липса на данни, а не установена безопасност: същият вид е определян в българските справочни източници, цитирани по Българската флора онлайн, като отровно растение, и точно това е носещият проверен факт на страницата.

Билкови добавки от Билкопедия

Стандартизирани формули за ежедневна подкрепа.

БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Ползи

Групите, за които растението е особено опасно

Целева група Причина за прием
Хора, които търсят противоотрова по стари източнициРодовото име отразява старата вяра, че растението побеждава отровата, включително при змийско ухапване, но самото растение е отровно.
Берачи, които се водят само по приложението на законаВписването като лечебно растение не значи безопасност: Българската флора онлайн определя същия вид и като отровен.
Хора, които събират диво растящ материалВторичната химия на вида се различава качествено и количествено между популациите, тоест количеството активно вещество не може да се смята за постоянно.
Хора, които приемат хомеопатични продукти с видаРазрежданията в такъв продукт са отвъд фармакологично значимите количества, тоест наблюденията с него не се пренасят върху билка от растението.
Хора, които търсят противоракова билкаДанните за потискане на ракови клетки са получени върху клетъчни линии, а изпитваното приложение на тези алкалоиди е насочена лекарствена форма, не прием на растителен материал.
Стопани на домашни любимциЕдинственото индексирано съобщение за отравяне с този вид е ветеринарно и е при котка, тоест животните имат достъп до растението в природата и в градината.
Секция: Действие

Какво е действието на растението Обикновен устрел?

Действие на растението върху човешкия организъм не е изследвано. Това, което е описано в литературата, е действието на изолираните му алкалоиди върху клетъчни култури, и то е силно. Полуинхибиторните концентрации на част от изпитваните в едната работа алкалоиди – набор от четирите, изолирани от вида, и три, изолирани по-рано от Tylophora tanakae – са в ниския наномоларен диапазон, съпоставим с активността на лекарства, използвани в клиниката срещу ракови клетки; кои точно съединения попадат там, абстрактът не уточнява. Двете антофинови N-оксидни производни потискат линията KB-3-1 при концентрации от порядъка на сто наномолара, а секоантофиновото е значително по-слабо. Многолекарствено устойчивата линия KB-V1 показва само незначителна устойчивост, тоест тези вещества са слаби субстрати на изхвърлящата помпа P-гликопротеин.

Отделно изследване на антофин N-оксид, изолиран от вида, отчита силно потискане на клетъчни линии от глиобластом, гърден и белодробен карцином и Т-клетъчна левкемия, докато ефектът върху неракови клетки е значително по-слаб. При плътните тумори потискането минава главно през сигналния път на TNF-алфа, а при левкемичните настъпва апоптоза по друг, неизяснен път. По-стара работа установява, че четири алкалоида от вида не показват сродство към естрогенния рецептор, но потискат растежа на хормононезависимите млечнокарциномни клетки MDA-MB-231 и се свързват с нуклеозиди и нуклеотиди, без да се наблюдава интеркалация. Всичко това са клетъчни линии, а не пациенти, и не описва какво прави отвара от растението в човешко тяло.

Антофин и производните му

➜Обърни картата

Четири фенантроиндолизидинови алкалоида, изолирани от вида, два от които са били нови природни продукта при описването си.

N-оксидните алкалоиди

➜Обърни картата

Три N-оксидни производни от надземните части. Двете антофинови показват изразена цитотоксичност върху клетъчна линия, секоантофиновото е много по-слабо.

Ханкокинол

➜Обърни картата

Мигриран лупанов тритерпеноид от надземните части, описан заедно с растителни стероли и дълговерижни алканоли под синонима на вида.

Гликозиди без изяснена структура

➜Обърни картата

Изолирани от вида през 1969 г. заедно с агликоните им. Наличието им е потвърдено, но конкретните структури остават непроверени тук.

Състав, който се мени по находища

➜Обърни картата

Вторичната химия на вида се различава качествено и количествено между популациите, затова диво събран материал не носи постоянно съдържание.

Непотвърденият „винцетоксин”

➜Обърни картата

Името се преписва между популярните страници, но търсене в индексираната литература не връща нито един резултат за него.

Секция: Внимание

Защо обикновеният устрел не бива да се приема?

Отровно растение без установена доза

Тук не става дума за предпазливост от липса на данни, а за вид, който самите български справочни източници определят като отровен.

  • Какво казват източниците: Българската флора онлайн определя вида едновременно като декоративно, медоносно, лечебно и отровно растение, по Делипавлов и кол., 2003 г. Това е прекият проверим носител на отровността и той сам по себе си е достатъчен.
  • Какво казва името: родовото Vincetoxicum е от латинските vinco (побеждавам) и toxicum (отрова). Старата вяра, че растението побеждава отровата, е точно вярата, довела до употребата му, а не доказателство за безвредност.
  • Какво няма: няма монография на Европейската агенция по лекарствата, няма официално установена доза, няма проучване при хора със самото растение и няма проверена народна индикация с посочен източник.
  • Какво остава непроверено: по популярните текстове на вида се приписват народни приложения като средство за повръщане, потогонно и отводняващо, но проследим носител за тях не беше намерен, затова тук те не се предават като факт.

Затова на тази страница няма количества, начини на приготвяне и продължителност на прием: те не съществуват в проверим вид.

Съставът се мени според находището

Дори при правилно разпознат вид домашна мярка не може да се въведе, защото химията на растението не е една и съща на две различни места.

  • Какво е измерено: при финландски популации на вида степента на местно приспособяване на специализирания листояден неприятел се различава, а тази разлика корелира с качествени и количествени различия във вторичната химия на растението.
  • Какво значи това за берача: това е извод на страницата, а не на авторите: щом вторичната химия не е една и съща между популациите, съдържанието на активни вещества в диво събран материал не може да се смята за постоянно.
  • Защо „малко за проба” не е мярка: при непостоянно съдържание такова правило няма върху какво да се опре, а изолираните алкалоиди от вида са активни върху клетки в наномоларни концентрации.
  • Кои части са изследвани: историческата употреба и съвременната лабораторна проверка се отнасят за корена, а алкалоидите и ханкокинолът са описани от надземните части. За съвременна употреба част от растението не се препоръчва.

Разликата между популациите е измерена, а не предположена, и тя сама по себе си е достатъчно основание срещу домашното приготвяне.

Единственото съобщение за отравяне е ветеринарно

Този раздел е важен и в двете посоки: нито плаши без основание, нито успокоява без основание.

  • Какво съществува: единственото индексирано съобщение за отравяне с този вид е ветеринарно, при котка, публикувано като писмо в изданието Journal of Small Animal Practice през 2014 г.
  • Колко тежи то: това е съобщение за отделен случай при животно със съмнение за причина, тоест не доказана причинно-следствена връзка и в никакъв случай не данни за хора.
  • Какво НЯМА: проверено е изрично, че в индексираната литература няма съобщения за отравяне на човек с този вид. Търсенията по вида в съчетание с отравяне, интоксикация, токсичност и съобщение за случай не връщат нито един човешки случай.
  • Как се чете това: липсата на съобщени случаи при хора е липса на данни, а не установена безопасност, особено при вид, който изобщо не е изследван при хора.

Практическият извод е и за стопаните на домашни любимци: растението расте по сухи тревисти места във всички флористични райони на страната.

Данните за генотоксичност са нееднозначни

Единственото изследване за генотоксичност на вида дава смесен резултат и той се предава тук такъв, какъвто е.

  • Отрицателни резултати: екстрактът от вида не е мутагенен в теста на Еймс със салмонелните щамове TA98 и TA100, със и без метаболитно активиране, и не предизвиква хромозомни аберации в човешки лимфоцити извън организма.
  • Още един отрицателен резултат: екстрактът не предизвиква и повишение на сестринските хроматидни обмени, докато две други изследвани растения в същата работа предизвикват леко повишение.
  • И трети отрицателен резултат: в цитокинезис-блок микронуклеусния тест значимо повишение е предизвикал единствено екстрактът от Gratiola officinalis, тоест екстрактът от обикновения устрел е отрицателен и там.
  • Положителният резултат: всички изследвани екстракти в работата, включително този от вида, предизвикват увреждане на ДНК, отчетено чрез кометен тест.
  • Как го обясняват авторите: разликите се отдават на конкретния екстракт и на индивидуалната чувствителност на донора, тоест резултатът не позволява еднозначно заключение в нито една от двете посоки.

Точно защото данните са нееднозначни, те не могат да послужат нито като успокоение, нито като доказана вреда. Те са основание за въздържане.

Секция: ЧЗВ

Често задавани въпроси свързани с растението Обикновен устрел

Установените вещества са добре описани и нямат нищо общо с това, което се преписва по популярните страници. Основната група са фенантроиндолизидиновите алкалоиди от типа на антофина: от вида са изолирани 13aα-антофин, 6-O-дезметилантофин, секоантофин и 6-O-дезметилсекоантофин. От надземните части са описани и три N-оксидни производни на същия клас, сред които 10β-антофин N-оксид и 14β-хидроксиантофин N-оксид. Отделно е изолиран ханкокинол, мигриран лупанов тритерпеноид, заедно с растителни стероли и дълговерижни алканоли, а още през 1969 г. са описани гликозиди на вида и техните агликони. Обратното уточнение е също толкова важно: наименованието „винцетоксин” не съществува в индексираната литература и не бива да се приема за име на вещество от този вид.

Тук трябва да се разграничат три различни линии. Първо, историческата: в швейцарски ръкопис от 16 в. коренът влиза в дерматологични рецепти при възпалителни и инфекциозни кожни състояния и рани, което е единствената проверена конкретна историческа индикация и е външно приложение, а не прием. Второ, лабораторната: изолираните алкалоиди са изследвани върху ракови клетъчни линии, а екстракт от корена е изпитван върху човешки кръвни клетки за освобождаване на интерлевкин 6. Трето, хомеопатичната: продукт с вида в разреждания е наблюдаван при прояви на обикновена простуда. Признато лечебно приложение на растението няма и Европейската агенция по лекарствата не е издавала монография за него.

Разликата е в няколко посоки наведнъж. Спрямо повечето български лечебни растения обикновеният устрел е изключение по това, че носи отровност в самото си име и че вписването му в приложението на закона стои редом с определянето му като отровно растение. Спрямо родствените си видове той е сред трите в северноевразийския подклон на рода, които споделят рядката комбинация от фенантроиндолизидинови алкалоиди и самоопрашване и които са нашественици в Северна Америка. И спрямо всички останали български билкови теми той е единственият, при който името се сблъсква едновременно със същество от народните вярвания и с болест по говедата, тоест самото търсене по думата води където не трябва.

Показват три различни нива и нито едно от тях не е клинично проучване с растението. При хора има само едно наблюдателно проучване в осемдесет и пет германски практики с 397 пациенти, но то изследва хомеопатичен комбиниран продукт с вида в разреждания, не растението, и е нерандомизирано и отворено. При животни има опит с мишки, заразени с респираторно-синцитиален вирус, отново със същия хомеопатичен продукт, при който вирусният товар в дробовете изрично не се променя. Лабораторните данни са най-многобройни: цитотоксичност на алкалоидите от вида върху клетъчни линии, потискане на интерлевкин 6 от екстракт на корена, както и едно изследване за генотоксичност с нееднозначен резултат. Липсата на клинични данни за растението не е пропуск в изложението, а състоянието на литературата.

Не, и причините са четири, всяка от които е достатъчна сама по себе си. Първо, растението е определяно в българските справочни източници, цитирани по Българската флора онлайн, като отровно. Второ, няма установена доза: няма монография на Европейската агенция по лекарствата, няма проучване при хора и няма проверена народна индикация с посочен източник. Трето, вторичната химия на вида се различава качествено и количествено между популациите, тоест дори при правилно разпознат вид количеството активно вещество не може да се смята за постоянно. Четвърто, единственото изследване за безопасност е лабораторно, за генотоксичност, и е с нееднозначен резултат: отрицателен тест на Еймс, липса на хромозомни аберации и отрицателен микронуклеусен тест, но увреждане на ДНК в кометен тест. Ако сте попаднали на този вид, защото е вписан в приложението на Закона за лечебните растения, вписването там не значи безопасност.

Двата вида се различават лесно, когато растението цъфти. Обикновеният устрел (Vincetoxicum hirundinaria) има дребни цветове с бяло или жълто венче и изправено тънко стъбло, високо до около метър. Кафявият устрел (Vincetoxicum fuscatum), познат и като южен устрел, има кафяво венче, голо отвътре, и е висок между двадесет и петдесет сантиметра, а листата му са с власинки по жилките и ръба. Разликата има и правна страна: обикновеният устрел е вписан в приложението към Закона за лечебните растения, а кафявият устрел не е. Българската флора онлайн отбелязва на страницата на рода, че в страната естествено се срещат три вида, но описва само тези два, затова третият тук съзнателно не се назовава.

Вижте и продуктите на Билкопедия

Билкови формули с прецизно дозиран състав.

БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Източници

Източници и научна база за Обикновен устрел

Регулаторен статус:

  • Европейска агенция по лекарствата (HMPC): за Vincetoxicum hirundinaria НЯМА монография на Съюза. Като билка растението няма призната индикация и няма официално установена доза. Внимание за начина на проверка: този извод е получен по косвен път, а не с пряка справка в списъка на агенцията, защото търсенето в ema.europa.eu върна код 401, а списъкът с растителни лекарства – код 404. Косвените доводи са два: нула резултати при търсене по вида и обстоятелството, че единственото лекарствено присъствие на вида в Европейския съюз е хомеопатично, а хомеопатичните продукти не се покриват от монографиите на Комитета по растителни лекарствени продукти.
  • Закон за лечебните растения: видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2 като „Винцетоксикум лечебен (Устрел лечебен)”. Внимание: редът в закона съдържа две грешни авторства. Законът пише „V. officinale L.”, а правилното е Vincetoxicum officinale Moench; законът пише „Cynanchum vincetoxicum (L.) R.Br.”, а правилното е Cynanchum vincetoxicum (L.) Pers. И двете са проверени в GBIF, който дава Vincetoxicum hirundinaria Medik. като прието име. Законът пропуска и базионима Asclepias vincetoxicum L.
  • Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира нито в раздел I (определени количества, единадесет вида), нито в раздел II, т. 4 (забрана за събиране в цялата страна, двадесет и четири вида). Проверен е целият текст на заповедта: нула съвпадения по Vincetoxicum, hirundinaria, Cynanchum и по родството на устреловите. Тоест събирането е по общия режим на Закона за лечебните растения.
  • Закон за биологичното разнообразие: видът не е защитен. Нула съвпадения по Vincetoxicum, Cynanchum и Asclepias в приложения № 3 и № 4. Българската флора онлайн потвърждава независимо, че видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие.
  • Уточнение за често цитирана уикистраница: заглавието „Защитени лечебни растения в България” е подвеждащо. Съдържанието е буквално преписаното приложение на Закона за лечебните растения, тоест списък на лечебните растения, а не на защитените. Появата на вида там не значи, че е защитен.

Проучване с участие на хора (PubMed):

  • Explore (NY), 2006 – PMID 16781624 – наблюдателно проучване на комплексен хомеопатичен продукт за симптоматично лечение на инфекции на горните дихателни пътища при обикновена простуда. Това е единственото проучване с участието на хора, свързано с вида, и то не изследва растението, а хомеопатичен комбиниран продукт, в който Vincetoxicum hirundinaria и сяра присъстват в разреждания. Нерандомизирано наблюдателно проучване в осемдесет и пет практики в Германия, 397 пациенти. И двата режима дават значимо облекчение, хомеопатичният е бил не по-лош в анализ за не по-малка ефективност, а подобрение в рамките на три дни съобщават 77,1 на сто срещу 61,7 на сто в контролата; не са съобщени нежелани събития. Заради нерандомизирания отворен дизайн и заради разрежданията отвъд фармакологично значимите количества резултатът не може да се отнесе към растението като билка.

Опит с животни:

  • PMID 29672626 – опит с животни. Мишки BALB/c, заразени с респираторно-синцитиален вирус A2, получавали хомеопатичния продукт през устата седем дни предварително. Отчетени са намален неутрофилен и ранен лимфоцитен приток и намалена секреция на редица възпалителни посредници на първия ден, както и повишена фагоцитна активност на алвеоларните макрофаги. Изрично е отчетено, че вирусният товар в дробовете НЕ се променя, тоест защита срещу самата инфекция не е показана. Проучването е финансирано от производителя и част от авторите са били негови служители. Опит с животни, който не се пренася върху хора.

Лабораторни данни за алкалоидите на вида:

  • PMID 12350151 – цитотоксична активност извън организма на фенантроиндолизидинови алкалоиди от вида (публикуван под синонима Cynanchum vincetoxicum) и от Tylophora tanakae срещу чувствителни и многолекарствено устойчиви ракови клетки. От вида са изолирани четири алкалоида, два от които нови природни продукта, и всичките четири са лявовъртящи и с (R) конфигурация в положение 13a. Изпитваният набор обаче е от седем съединения: четирите от вида плюс три, изолирани по-рано от Tylophora tanakae. Абстрактът казва, че полуинхибиторните концентрации на част от алкалоидите са в ниския наномоларен диапазон, съпоставим с активността на клинично използвани лекарства срещу ракови клетки, но не уточнява кои точно, тоест приписването специално на съединенията от вида би било извод, а не цитат. Авторите отбелязват и че вече съобщаваните нежелани странични ефекти на тези алкалоиди биха могли да се преодолеят чрез съвременни техники за тъканно насочено доставяне. Дословната модалност е „биха могли”: в абстракта няма нито думата „само”, нито изрична забрана или изключване на директния прием, затова изводът срещу домашен прием на тази страница се опира на отровността по Българската флора онлайн и на липсата на установена доза, а не на това изречение.
  • PMID 11087617 – цитотоксична активност на фенантроиндолизидинови N-оксидни алкалоиди от вида. Три N-оксидни алкалоида от надземните части, един от които нов. Двете антофинови производни показват изразена цитотоксичност срещу линията KB-3-1 при концентрации от порядъка на сто наномолара, така както е дадено в абстракта, а не стотици, а секоантофиновото е значително по-слабо. Многолекарствено устойчивата линия KB-V1 показва само незначителна устойчивост, тоест веществата са слаби субстрати на изхвърлящата помпа P-гликопротеин.
  • PMID 24962072 – различни ефекти на антофин N-оксид върху плътни тумори и левкемични клетки. Веществото, изолирано от вида, силно потиска клетъчни линии от глиобластом, гърден и белодробен карцином и Т-клетъчна левкемия, а ефектът върху неракови клетки е значително по-слаб. При плътните тумори потискането минава главно през сигналния път на TNF-алфа, при левкемичните настъпва апоптоза по друг, неизяснен път. Клетъчни линии, не пациенти.
  • PMID 8457148 – алкалоиди от вида срещу млечнокарциномни клетки MDA-MB-231. Четири алкалоида не показват сродство към естрогенния рецептор, но потискат растежа на хормононезависимите клетки и се свързват с нуклеозиди и нуклеотиди; интеркалация не е наблюдавана.

Безопасност и генотоксичност (лабораторни данни):

  • PMID 31520668 – генотоксични свойства на екстракти от Betonica officinalis, Gratiola officinalis, Vincetoxicum luteum и Vincetoxicum hirundinaria. Резултатът е нееднозначен. Екстрактът от обикновения устрел не е мутагенен в теста на Еймс със щамовете Salmonella typhimurium TA98 и TA100, със и без метаболитно активиране, и не предизвиква хромозомни аберации в човешки лимфоцити извън организма; не предизвиква и повишение на сестринските хроматидни обмени, докато Betonica officinalis и Vincetoxicum luteum предизвикват леко повишение. В цитокинезис-блок микронуклеусния тест значимо повишение на микроядрата е предизвикал единствено екстрактът от Gratiola officinalis, при което авторите посочват възможен анеугенен ефект, тоест екстрактът от обикновения устрел е отрицателен и в този пети тест. Всички изследвани екстракти обаче предизвикват увреждане на ДНК, отчетено чрез кометен тест. Авторите отдават разликите на конкретния екстракт и на индивидуалната чувствителност на донора.

Съобщения за отравяне:

  • PMID 24985138 – съобщение за съмнение за токсичност на Vincetoxicum hirundinaria при котка, писмо в Journal of Small Animal Practice, 2014 г. Това е единственото индексирано съобщение за отравяне с този вид и то е ветеринарно. Съобщение за отделен случай при животно със съмнение за причина, тоест не доказана причинно-следствена връзка и в никакъв случай не данни за хора. Проверено е изрично, че в PubMed НЯМА съобщения за отравяне на човек с този вид: търсенията по вида в съчетание с отравяне, интоксикация, токсичност и съобщение за случай, както и търсенето по англоезичното му име, не връщат нито един човешки случай.

Историческа употреба с лабораторна проверка:

  • PMID 39097209 – растенията и употребата им в дерматологичните рецепти на Receptarium на Буркхард III фон Халвил от Швейцария през 16 в., с извличане на данни от историческия текст и предварително изпитване извън организма. От двеста дерматологични рецепти в ръкописа са подбрани единадесет кандидата за изпитване. Нито един екстракт не повлиява забележимо клетъчната преживяемост с изключение на Sanicula europaea. В теста върху цяла човешка кръв Vincetoxicum hirundinaria и Solanum nigrum показват потискащи или стимулиращи ефекти, а в теста върху едноядрени клетки от периферна кръв екстрактът от корена на вида показва отчетливо потискане на освобождаването на интерлевкин 6. Предварителен лабораторен резултат върху клетки, не доказателство за клинична полза.

Лабораторни данни за хомеопатичния продукт (не за растението):

  • PMID 16531327 – ефекти на хомеопатичния продукт върху производството на интерферон гама от човешки Т-лимфоцити. Лабораторни данни върху човешки клетки, а не проучване при хора: лимфоцити от тридесет здрави доброволци, обработени извън организма, показват значимо повишение на дела на клетките, произвеждащи интерферон гама. Ефектът не е зависим от концентрацията в изпитвания диапазон, което само по себе си налага въздържаност при тълкуването.
  • PMID 10737260 – имуномодулиращ ефект на същия хомеопатичен продукт върху изолирани човешки левкоцити и в цяла кръв. Резултатите са противоположни в различните системи: в изолирани левкоцити продуктът усилва образуването на супероксиден анион от неутрофилите и производството на цитокини от Т-лимфоцитите, а в цяла кръв същите концентрации го намаляват, при това само в присъствието на лимфоцити. Не се пренася върху хора.

Фитохимия и таксономия:

  • PMID 11449515 – ханкокинол от Vincetoxicum officinale. От надземните части е изолиран ханкокинол, представител на мигриралите лупанови тритерпеноиди, заедно с известни растителни стероли и дълговерижни алканоли. Публикувано под синонима Vincetoxicum officinale.
  • PMID 5800424 – гликозидите на Vincetoxicum hirundinaria Medikus, част първа: изолиране и продукти на разграждане (гликозиди и агликони). Серия на Стьокел, Стьоклин и Райхщайн в Helvetica Chimica Acta, 1969 г. Работата е на немски и пълният текст не беше получен, затова тук се твърди само че гликозиди и агликони са изолирани; конкретните имена и структури остават непроверени.
  • PMID 5601698 – унгарска работа от 1967 г. върху активните вещества в корена на вида.
  • PMID 22666493 – химия на растението и местно приспособяване на специализиран листояден неприятел, върху финландски популации. Дословно: наличието и степента на местно приспособяване на Abrostola asclepiadis се различават между популациите, а тази изменчивост корелира с качествени и количествени различия във вторичната химия на растението. Работата измерва вторичната химия като цяло (фенолен профил), а не съдържанието на алкалоидите, и говори за корелация, не за причина. Практическият извод, че съдържанието на активни вещества в диво събран материал не може да се смята за постоянно, е извод на тази страница, а не заключение на авторите.
  • PMID 26455896 – разширяването на субтропичен клон от рода Vincetoxicum в Европа. Родът се разглежда в семейство Apocynaceae, подсемейство Asclepiadoideae, разред Gentianales. Vincetoxicum hirundinaria попада в северноевразийския подклон заедно с Vincetoxicum nigrum и Vincetoxicum rossicum; и трите са нашественици в Северна Америка и споделят рядката комбинация от фенантроиндолизидинови алкалоиди и самоопрашване.

Ботаника, разпространение и традиция:

  • Българската флора онлайн (bgflora.net): Обикновен устрел, Лечебен устрел, Лечебен винцетоксикум; Vincetoxicum hirundinaria Medic. (bgflora изписва авторството така; стандартната съкратена форма на автора е Medik.) Местообитание: по сухи, тревисти места, в гори и храсталаци, от нула до две хиляди и шестстотин метра надморска височина; установен във всички флористични райони на България. Общо разпространение: Южна и Югоизточна Европа, Западното Средиземноморие, Кавказ, Средна Азия, Западен Сибир. Значение: лечебно, отровно, декоративно и медоносно растение. Видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Семейството е дадено под старото име Asclepiadaceae с българско название Устрелови.
  • Делипавлов Д. и кол., 2003. Определител на растенията в България: източник на данните за местообитанието, разпространението и значението, включително на определението „отровно растение”, цитиран по Българската флора онлайн.
  • Кузманов Б., 1982. Във: Флора на Н. Р. България, том VIII: обработка на семейството и рода, включително описанието на плода, семената и коронката, цитирана по Българската флора онлайн.
  • Китанов Б., 1987. Разпознаване и събиране на билки, София: първият от двата източника, по които Българската флора онлайн дава описанието и разпознаването на вида.
  • Родство по Българската флора онлайн: в България естествено се срещат шест вида от четири рода в това семейство и три вида от рода устрел; нито един от тях не е защитен от Закона за биологичното разнообразие. Родът се описва като малки храсти или многогодишни тревисти растения, без млечен сок, при които връхните части на стъблата често са увивни, докато семейството е описано като „често с млечен сок”.
  • Сестрински вид, който не бива да се смесва: кафяв устрел, познат и като южен устрел, Vincetoxicum fuscatum, с кафяво и отвътре голо венче, висок между двадесет и петдесет сантиметра, с власинки по жилките и ръба на листата, цъфтящ през май и юни по пясъци и сухи места; не е в приложението на Закона за лечебните растения и не е защитен. Авторството е дадено по Българската флора онлайн като (Hornem.) Reichenb. fil.; GBIF дава за приетото име (Hornem.) Rchb., тоест различен автор, затова формата тук стои с посочен носител. Българската флора онлайн отбелязва на страницата на рода, че в България естествено се срещат три вида, но описва само два, затова третият тук не се изброява.
  • Други представители на родството в приложението на Закона за лечебните растения: клинавиче (Cionura erecta (L.) Griseb. по Българската флора онлайн, която дава и имената Изправено кливаниче и Изправено клинавче; законът го изписва с обърнат словоред като „Клинавиче изправено”) и гърбач (Periploca graeca), който няма страница в Българската флора онлайн и стои само по приложението на закона и по преписаните от него списъци. Това са отделни видове и данните за тях не се пренасят върху устрела.
  • Непроверено, затова не се твърди: приписваните на вида по популярните текстове народни приложения (средство за повръщане, потогонно, отводняващо) остават без проследим носител – не беше намерена нито българска фармакогнозия, нито европейски справочник с автор и година. Непроверено остава и предаваното по популярни източници споменаване у Диоскорид за употреба у даките, затова то е извадено от текста на страницата.

Настоящата информация не замества медицинска консултация и не е указание за употреба. Регулаторните препратки са проверени дословно по текста на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г., по приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения и по приложения № 3 и № 4 на Закона за биологичното разнообразие, а научните – чрез PubMed (Entrez esummary и efetch) на 29.07.2026 г. Единственото изключение от думата „проверени” е Европейската агенция по лекарствата: липсата на монография там е установена по косвен път, защото търсенето в сайта на агенцията върна код 401, а списъкът с растителни лекарства – код 404.

Обновено на 14 октомври 2026 г. Информацията е сверена с източниците, посочени по-горе.

Забелязахте грешка или имате допълнение?Всяко предложение се преглежда от екипа преди публикуване. Можете да маркирате текст на страницата и после да натиснете бутона.
Искате да участвате редовно? Кандидатствайте за редактор.