Чаят от очиболец е запарка от надземната цъфтяща част на растението (стрък с листа и дребни бели цветчета с лилаво-жълти жилки). За приготвянето се използва сушената билка – същата част, която народната медицина в Европа от векове свързва с грижата за очите, откъдето идва и българското име.
На вкус запарката е леко горчива и стипчива (стягаща), с тревист аромат. Тази стипчивост идва от танините, а характерните активни вещества са иридоидни гликозиди (като аукубин), фенилетаноидни гликозиди и флавоноиди. Именно те стоят зад противовъзпалителния, антиоксидантния и стягащия профил на билката.
Очиболецът е част от групата растения за отделните системи на тялото. Подробен преглед на състава и действието ще намерите в основната монография – вижте бутона в края на тази страница.