Чаят от пасифлора се приготвя от изсушената надземна част на Passiflora incarnata – стъбла, листа, усукани мустачета и понякога цвят. Именно тази билкова дрога (passiflorae herba) е носител на активните вещества и е суровината, която традиционно се ползва за вътрешен прием под формата на чай.
На вкус запарката е мека, леко тревиста и сенесто-горчива, с ненатрапчив аромат. Затова често се комбинира с маточина, лайка или малко мед, за да стане по-приятна за вечерно пиене. Цветът на готовия чай е светло до средно златистозелен.
В традиционната европейска фитотерапия пасифлората се нарежда сред класическите успокояващи билки. Пие се предимно вечер – за подпомагане на спокойствието и по-лесното заспиване – а през деня в по-слаба запарка при леко нервно напрежение. Тук разглеждаме само вътрешния прием като чай.
Пасифлората е част от темата за нервната система, която засягаме и на свързани страници – вижте пълната билкова характеристика на пасифлората за състав, форми и дозиране отвъд чая.