Тинктурата е концентриран течен извлек, при който активните вещества от гъбата се прехвърлят в течна основа и се дозират на капки. При повечето билки тази основа е воден разтвор на алкохол (хидроалкохолен извлек). При Пуешка опашка обаче има важна особеност, която определя начина на приготвяне.
Използваната част са плодните тела (шапковидните ветрилообразни образувания) на гъбата. Най-ценените активни съединения тук са протеин-свързаните полизахариди (познати като PSK и PSP) и бета-глюканите, които подпомагат имунната система. Тези молекули са водоразтворими и алкохолът сам по себе си не ги извлича добре. От друга страна, някои тритерпенови съединения се разтварят по-добре в алкохол.
Затова класическата и най-смислена тинктура от Пуешка опашка се приготвя чрез двойна екстракция: топла водна отвара извлича полизахаридите, а алкохолен извлек извлича тритерпените, след което двата се обединяват. Така в едно течно средство присъстват и водоразтворимите, и алкохолоразтворимите вещества. Чиста алкохолна тинктура без водна фаза би пропуснала именно имунните полизахариди и затова не се препоръчва за тази гъба.
Вкусът е землист и леко горчив. Готовата тинктура в тъмно стъкло се съхранява дълго (обикновено 1 до 3 години), докато чаят и отварата се пият пресни. Тинктурата е концентрирана и удобна за точно капково дозиране. За пълния профил на гъбата вижте страницата за Пуешка опашка.