Странични ефекти на
Решетка

Разграничение на вида:

• Българското име „Решетка“ се отнася за Carlina acanthifolia All. (семейство Asteraceae). Сродният, но отделен вид Carlina acaulis L. споделя главния компонент карлина оксид и е източник на голяма част от токсикологичната литература. Данните за acaulis са обозначени изрично като такива.

Регулаторен статус:

• Няма монография на Европейската агенция по лекарствата (HMPC) за нито един вид Carlina, тоест не съществува регулаторна оценка на безопасността.
• Няма монография на ESCOP и няма монография в Европейската фармакопея (Ph. Eur.), тоест не съществува официален стандарт за качество и идентичност на дрогата.
• Германска Комисия Е: монографията за Carlinae radix се отнася за Carlina acaulis, а не за acanthifolia, а точният ѝ статус не е потвърден. Тя не е одобрение за решетката.
• Няма регистриран лекарствен продукт с този вид, следователно няма и постмаркетингово наблюдение на нежелани реакции.
• Правен статус в България: Carlina acanthifolia не е защитен вид по Закона за биологичното разнообразие и не е в Червената книга. Не е сред 24-те вида с пълна забрана за търговско събиране. Видът е под специален режим на опазване и ползване по Закона за лечебните растения, като ежегодно със заповед на министъра на околната среда и водите се определят квоти за събиране; точният номер за годината се проверява в Държавен вестник.

Клинични проучвания при хора:

• Няма нито едно. За никой вид Carlina не са публикувани клинични изпитвания при хора. Не съществува проучване, което да е измервало честота на нежелани реакции, безопасна доза или продължителност на прием при човек.

Лабораторни и токсикологични проучвания (PubMed PMID):

• PMID 32283677 (PMC7232248) – Toxins (Basel) (2020): карлина оксид от корена на Carlina acaulis е токсичен in vitro (загуба на жизнеспособност на нормални човешки фибробласти при около 3 µg/mL) и in vivo при зебра-рибни ембриони (LC50 около 10 µg/mL на 96 h, тератогенност – краниофациални малформации и оток на жълтъчната торбичка, кардиодепресивен ефект). Авторите предлагат отстраняване на карлина оксид от добавки.
• PMID 21678234 – Planta Med (2011): карлина оксид от Carlina acaulis проявява in vitro антитрипанозомна и антимикробна активност. Лабораторно, върху сродния вид.
• PMID 28659804 (PMC5469354) – Front Pharmacol (2017): екстракти, включително от Carlina acanthifolia subsp. utzka, потискат in vitro растежа на човешки меланомни клетки със селективност спрямо нормални фибробласти.
• PMID 22480199 – изследване на търговската дрога Carlinae radix: ботаническа идентичност, състав и антимикробни свойства in vitro.
• Химичен профил: корен с етерично масло около 1 до 2 %, главен компонент карлина оксид (делът до около 80 % е стойност за Carlina acaulis); карлилен; инулин до около 20 %; танини и смоли.

Безопасност и токсикология:

• Токсичен главен компонент: карлина оксид е цитотоксичен към нормални клетки при ниски µg/mL и тератогенен и кардиодепресивен в животински модел (PMID 32283677). Острата токсичност на цялото етерично масло се посочва като LD50 около 1098 mg/kg (вторичен източник). LD50 при хора не е установен.
• Бременност и кърмене: да се избягва; тератогенен сигнал за компонента и възможен матко-стимулиращ ефект за сродния вид (вторичен източник).
• Детска възраст: няма данни за безопасност.
• Алергия: възможни кръстосани реакции при чувствителност към семейство Asteraceae.
• Взаимодействия: не са проучвани, включително лабораторно.
• Уточнение: традиционният слаб коренов чай съдържа много по-малко карлина оксид от чистото масло, затова историческата народна употреба не е показала остри отравяния; въпреки това токсичният профил и нулевите клинични данни налагат информативен подход без дозировки.

Твърдения, които тази страница не възпроизвежда:

• „Билката е безопасна, защото няма съобщени странични ефекти“ – при вид без нито едно човешко проучване и с токсичен главен компонент липсата на съобщения не е информация за безопасност.
• Данни за Carlina acaulis, представени като идентични с решетката – двата вида споделят карлина оксид, но не са тъждествени.
• Конкретни честоти на нежелани реакции – няма проучване при хора, което да ги е измервало.
• Конкретни дозировки – без монография и без клинично проучване всяко число би било непотвърдено.

Този материал е информационен и не заменя лекарска консултация. Регулаторните и научните референции са проверени чрез базата на Европейската агенция по лекарствата, PubMed, Закона за лечебните растения и публични ботанически източници (POWO, GBIF, bgflora) на 2026-07-20.