Ползите, които традицията приписва на салепа, произтичат от едно единствено свойство: глюкомананът в грудката поема вода и се превръща в гъста, обвиваща слуз. Тази слуз покрива лигавицата на гърлото и на храносмилателния тракт с тънък хлъзгав слой, а върху този механичен, а не лекарствен ефект се крепи цялата народна употреба на билката – при сухо дразнене в гърлото, при пресипналост и при леко стомашно неразположение. Салепът е и засищаща храна, което обяснява защо в миналото е бил зимна улична напитка за работници и деца в целия османски свят.
Тук трябва да бъде казано направо какво стои под тези ползи, защото повечето български страници за салеп го премълчават. Европейската агенция по лекарствата няма монография за нито един вид салеп и няма вписване в списъка на признатите растителни субстанции, тоест няма официално призната индикация. В медицинската литература няма нито едно клинично проучване при хора със салеп. Наличните данни са от опити с животни и от хранителната технология. Затова изброените по-долу ползи са описание на традиция и на физическо свойство, а не потвърдено лечебно действие, и не заменят лекарска преценка.
