Тинктурата от шийтаке е водно-алкохолен извлек, при който изсушеното плодно тяло на гъбата (Lentinula edodes) се накисва в питеен спирт. Алкохолът работи като разтворител и консервант: той извлича част от активните вещества и едновременно с това пази готовия продукт стабилен за дълго време. Приема се вътрешно, на капки, разредени в малко вода или сок.
При шийтаке има една важна особеност. Голяма част от полезните вещества са бета-глюкани и други полизахариди, които се разтварят по-добре във вода, отколкото в спирт. Затова за гъбите се използва така нареченото двойно извличане: спиртна мацерация плюс топла водна отвара, които накрая се смесват. Така в крайния продукт попадат и водноразтворимите полизахариди, и алкохолоразтворимите съединения. Това прави тинктурата от шийтаке смислена форма, а не просто спирт с аромат.
Използваната част е плодното тяло (шапката и пънчето на гъбата), понякога и култивиран мицел. Вкусът е плътен, землист и леко горчив, с типичния умами тон на гъбата. В сравнение с чая от шийтаке, тинктурата е по-концентрирана, заема малко място, дозира се прецизно на капки и се съхранява значително по-дълго – обикновено 1 до 3 години в тъмно стъкло, докато отварата или чаят се ползват веднага.
Шийтаке е хранителна гъба, която се яде и приготвя в кухнята по цял свят, затова като суровина е безопасна за вътрешен прием. Рисковете при тинктурата идват основно от съдържанието на алкохол, а не от самата гъба. Вижте и пълната монография за шийтаке.