Мехлемът от щирица е билка, инфузирана в мазнина: младите листа на щира (Amaranthus retroflexus, семейство Щирови) се накисват в носещо масло, след което маслото се сгъстява с пчелен восък до плътна, лесна за нанасяне текстура. Използваната част са листата, в които се намират флавоноиди, танини, хлорофил, слузни вещества и минерали. Щирицата е познат градински плевел и диво ядивно растение, а външната ѝ употреба е народна: стягащи компреси от листата при леко раздразнена кожа и дребни ожулвания.
Тази форма пренася народната практика в по-удобен вид: част от мастноразтворимите вещества на листата преминават в маслото при топла инфузия, а пчелният восък образува лек защитен филм, който задържа влагата върху кожата. Така мехлемът действа местно, върху мястото на нанасяне, и е удобен за суха, груба или леко раздразнена кожа. Клинични проучвания за външната употреба на щирицата няма; лабораторните данни описват антиоксидантно действие на екстрактите от листата.
По текстура мехлемът е по-плътен от маслото и по-мазен от крема. Кремът съдържа вода и се попива бързо; маслото е течно и се разтича; мехлемът остава по-дълго на повърхността и е по-устойчив. Заради масло-восъчната основа домашният мехлем от щирица обикновено се пази 6 до 12 месеца на тъмно и хладно място.
Важно е да се подчертае: мехлемът от щирица е само за външна употреба върху кожата. Той не се поглъща и не замества лекарство. Повече за растението вижте в пълния профил на щирицата.