Мехлемът от шандра е плътен външен препарат, при който надземната част на растението (листа и цъфтящи връхчета на Marrubium vulgare) се инфузира в носещо масло, а след това маслото се сгъстява с пчелен восък. Восъкът дава кремообразна до твърда текстура, която остава върху кожата и отдава мазноразтворимите вещества на билката бавно и местно. Мехлемът се нанася само върху кожата и не се поглъща. Пълният профил на билката ще намерите на страницата за Щирица.
Шандрата традиционно е известна повече като билка за вътрешен прием при кашлица, но листата ѝ са богати на дитерпена марубиин, флавоноиди и фенолни киселини, които при локално нанасяне подпомагат успокояването на раздразнена кожа. Затова мазната, оставаща върху кожата форма на мехлема е подходяща за тази билка, защото задържа активните вещества върху третираното място.
Мехлемът се различава от другите форми: маслото (инфузирано масло) е течно и попива бързо; кремът съдържа вода и емулгатор и е по-лек; мехлемът няма вода, по-плътен е и образува защитен слой. Точно липсата на вода прави мехлема по-стабилен и с по-дълъг срок на годност от водните кремове.
Като продукт на маслена основа, добре приготвеният домашен мехлем се пази обикновено около 6 до 12 месеца на тъмно и хладно. За повече за самата билка вижте страницата за шандра.