Чаят от смрадлика е билкова запарка от изсушените листа (а понякога и от младите леторасли) на храста смрадлика, Cotinus coggygria Scop. от семейство Anacardiaceae. Растението вирее по сухите варовити склонове на цяла България и през есента багри листата си в характерно червено и оранжево.
Листата са богати на танини, флавоноиди (фустин, мирицетин), галова киселина и етерични масла. Високото съдържание на танини придава на чая стипчив, леко горчив вкус и лек балсамов аромат. Именно тази стипчивост стои зад традиционната употреба на запарката за гаргара при възпалено гърло и венци, както и за вътрешен прием при стомашно-чревен дискомфорт.
В българската народна медицина смрадликата се ползва от поколения – като чай за изплакване на устата и гърлото и като отвара за компреси върху кожата. Днес тази традиция е подкрепена и от лабораторни изследвания на противовъзпалителните, антиоксидантните и антимикробните свойства на растението.