Мехлемът от теснолистен живовляк е билка, инфузирана в мазнина: листата на теснолистния живовляк (Plantago lanceolata, семейство Живовлякови) се накисват в носещо масло, след което маслото се сгъстява с пчелен восък до плътна, лесна за нанасяне текстура. Използваната част са листата, защото в тях се намират иридоидните гликозиди аукубин и каталпол, фенилетаноидът актеозид, слузните вещества, танините и минералите (цинк, силициева киселина), заради които живовлякът е класическата „билка за рани” в българската народна медицина.
Тази форма е удобна за живовляка, защото част от активните вещества преминават в маслото при топла инфузия, а пчелният восък образува лек защитен филм, който задържа влагата и пази ожулената кожа от триене. Така мехлемът действа местно, върху мястото на нанасяне. Европейската монография за листата на живовляка признава традиционната външна употреба при леки възпаления на кожата под формата на воден мацерат с превръзка; мехлемът е домашната маслена версия на същата традиция.
По текстура мехлемът е по-плътен от маслото и по-мазен от крема. Кремът съдържа вода и се попива бързо; маслото е течно и се разтича; мехлемът остава по-дълго на повърхността и е по-устойчив. Заради масло-восъчната основа домашният мехлем от живовляк обикновено се пази 6 до 12 месеца на тъмно и хладно място.
Важно е да се подчертае: мехлемът от живовляк е само за външна употреба върху кожата. Той не се поглъща и не замества лекарство. Повече за растението вижте в пълния профил на теснолистния живовляк.