Жълтата папаронка е синкаво до сиво-зелено растение с дебел корен и изправено стъбло, вдървеняло в долната част, високо обикновено между двадесет и петдесет сантиметра, а при добри условия и до метър. Цветовете са едри и единични, с четири венчелистчета в цвят от лимоненожълто и златистожълто до оранжево и керемиденочервено с жълтеникава основа.
Приосновните листа са едри, месести, с дръжки и лировидно перестонаделени, с широки хрущялни власинки, докато стъбловите са по-дребни, приседнали и стъблообхващащи. Тичинките са многобройни, над тридесет. Плодът е характерният белег на вида: удължена права или дъговидно извита жълтеникава кутийка, която се разпуква от върха, а семената в нея са дребни, черни и бъбрековидни. Цъфти от май до юли, а при топли години и до октомври.
Използваната част според справочната литература е надземната част, събирана във фаза на цъфтеж и начало на плодообразуване. Тук е и практическото предупреждение: цялото растение е отровно, а сокът му дразни кожата и лигавиците. Затова разпознаването му има смисъл, за да бъде оставено на място, не за да бъде откъснато.








