Тинктурата от байкалска скулкапия е водно-алкохолен извлек: изсушен и нарязан корен на растението (Scutellaria baicalensis, семейство Устноцветни, в китайската традиция Хуан Цин, „жълт корен”) се накисва в питеен алкохол, който постепенно извлича активните вещества. Резултатът е наситено жълта до кехлибарена течност с горчив вкус, която се приема на капки, разредени в малко вода.
Използваната част е коренът, не листата. В него се намират флавоноидите баикалин, баикалеин, вогонин, вогонозид и ороксилин А, които дават и жълтия цвят. Това е важно разграничение: американската скулкапия (Scutellaria lateriflora) се използва като надземна част и има различен състав и различна традиция. Баикалинът и сродните му флавоноиди се разтварят слабо във вода и по-добре в разреден алкохол, затова тинктурата извлича корена по-пълно от чая и е предпочитаната домашна форма за тази билка.
На вкус тинктурата е силно горчива и с алкохолна парливост. Голямото предимство пред отварата е трайността: добре приготвена и съхранявана тинктура запазва качествата си 1 до 3 години, докато отварата се приготвя прясно всеки път. Това я прави удобна форма за дозиране на капки, но трябва да се има предвид, че тя съдържа алкохол и не е подходяща за всички групи хора.