Тинктурата от бодлив залист е водно-алкохолен извлек: нарязаното коренище на растението (Ruscus aculeatus) се накисва в питеен алкохол, който постепенно извлича активните вещества. Резултатът е концентрирана течност с тъмен цвят и землист, леко горчив вкус, която се приема на капки, разредени в малко вода.
Използваната част е коренището (Rusci rhizoma), а не бодливите надземни стръкове – именно в него са съсредоточени стероидните сапонини, по които се стандартизира дрогата. Алкохолната екстракция сама по себе си не е чужда на тази билка: два от четирите признати препарата са именно етанолови – сух екстракт с етанол 80% об. и сух екстракт с етанол 96% об. Разликата обаче е съществена. Признатото е сухият екстракт в твърда перорална форма, а не течната тинктура.
Затова тинктурата от бодлив залист трябва да се разбира правилно: тя е традиционна домашна форма извън обхвата на монографията. Предимството ѝ пред отварата е трайността – добре приготвена и съхранявана тинктура запазва качествата си 1 до 3 години, докато отварата се прави прясна всеки път. Недостатъците са три: домашният извлек не е стандартизиран, тинктурата съдържа алкохол и за нея няма официална доза.