Странични ефекти на
Червена боровинка

Стомашно-чревната система носи най-честите прояви: монографията описва гадене, диария и диспепсия с неизвестна честота. Причината е в самия сок: той е кисел и, в търговските форми, подсладен, което дразни стомаха при рефлукс и гастрит и разхлабва при по-големи количества. Таблетките и капсулите с екстракт не дават тези прояви, но при тях съдържанието на активни вещества варира. Устната кухина също страда от киселините: емайлът на зъбите се уврежда при често пиене на неразреден сок.

• Гадене
• Диария
• Диспепсия и киселини
• Дразнене на зъбния емайл

Пикочната система е целта на боровинката, но и мястото на едно предупреждение: концентратът е богат на оксалати, и при хора с история на камъни в пикочните пътища монографията предупреждава за повишен риск от образуване на камъни. Отделно, при хора с бъбречни заболявания и повтарящи се инфекции монографията изисква лекарско наблюдение, защото инфекцията при тях не е „лека”. Нервната система не се засяга от боровинката.

• Повече оксалати в урината при концентрати
• Прикриване на инфекция при бъбречно заболяване

Кожата и лигавиците реагират при свръхчувствителност: монографията описва уртикария и обрив с неизвестна честота, а свръхчувствителността към плода е противопоказание. Кръстосана алергия с други боровинки от същия род е възможна, но не е проучена. Кръвта се засяга косвено: при варфарин боровинката може да засили антикоагулантния ефект, което се проявява като синини и кървене.

• Уртикария и обрив при свръхчувствителност
• Синини и кървене при варфарин

Качеството при боровинката е въпрос на форма и на съдържание. Монографията се отнася за изцеден сок от пресния плод; търговските „сокове” често са нектари с малко боровинка и много захар, а капсулите и таблетките се различават многократно по съдържание на проантоцианидини от A-тип, които са активните вещества. Многоцентровото проучване на Howell и съавтори показва, че антиадхезивната активност в урината зависи от дозата на проантоцианидините, тоест продукт без посочено съдържание е продукт с неизвестно действие. Подсладените продукти носят и риска на захарта при диабет.

Лекарствените взаимодействия са най-важната част от безопасността на боровинката. Първото е с варфарин: монографията посочва, че сокът и другите продукти от боровинка могат да засилят действието му, и изисква съчетанието да се избягва; фармакодинамичното проучване при здрави доброволци е основанието за предпазливост. Второто е с такролимус: описано е понижаване на серумните нива при пациент с трансплантиран бъбрек, което застрашава трансплантата, и съчетанието също се избягва. При други антикоагуланти и имуносупресори данни няма, но логиката изисква лекарска преценка.

Дозозависимостта при боровинката е двойна. Стомашните прояви и оксалатите растат с количеството, особено при концентрати. Монографията дава ориентир за жени над 18 години: при леки повтарящи се оплаквания 50 до 60 ml изцеден сок 2 до 4 пъти дневно, за профилактика 30 ml веднъж дневно, без ограничение в продължителността при профилактика. Повече сок не носи повече защита, а повече захар, киселини и оксалати. При остри оплаквания, ако не отшумят за 4 дни, се търси лекар.

Алергичният потенциал на червената боровинка е нисък, но описан: монографията изброява уртикария и обрив сред нежеланите реакции и посочва свръхчувствителността към плода като противопоказание. Кръстосана реакция с други видове от род Vaccinium (черна и червена горска боровинка) е възможна на теория. Хората с алергия към салицилати понякога реагират и на боровинка, защото плодът съдържа салицилова киселина в малки количества.

Кумулативният ефект се проявява при натрупване на киселини и оксалати от няколко източника: сок от боровинка заедно с концентрат, таблетки и други богати на оксалати храни (спанак, ревен, ядки) при човек със склонност към камъни. При съсирването натрупването е между боровинката и други средства, които разреждат кръвта: варфарин, аспирин, риба масло, гинко. Съчетанията се правят с преценка, а при варфарин изобщо не се правят.