Растението
Дива тиква

Тази страница има за цел да ви предупреди за растението “Дива тиква” (Bryonia alba), отровно растение, да ви помогне да го разпознаете и избягвате, и да отговори на често задавани въпроси.

БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)

Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС
(60 таб. х 639 mg)

Цялостна подкрепа за опорно-двигателния апарат и съединителната тъкан. Формула за костите, ставите, хрущялите и сухожилията.

16,20 ( 31,68 лв. )

Разгледай продукта
Секция: Същност

Какво представлява растението Дива тиква?

Дивата тиква (Bryonia alba L.), позната още като бриония, луда тиква и черен скребър, е многогодишна увивна лиана от семейство Тиквови (Cucurbitaceae). Това е отровно растение: всички негови части съдържат токсични вещества, а най-силно отровен е едрият бял месест корен. Тази страница има за цел да предупреди и да помогне за разпознаване и избягване на растението, а не да насочва към каквато и да е употреба.

Още в началото трябва да се направи важно уточнение: дивата тиква често се бърка по име с други растения, например с брея (старо биле) и с дивата краставица, които са различни видове. Разпознаването ѝ е въпрос на безопасност. Ключовите белези са увивното стъбло с мустачета, длановидно врязаните листа, дребните зеленикаво-бели цветове и гроздовете дребни ягоди, които при узряване стават черни. Дивата тиква няма безопасна доза и няма място в домашното билкарство.

Секция: Същност

Какви характеристики има растението Дива тиква?

Дивата тиква (Bryonia alba) е многогодишна тревиста увивна лиана, чието стъбло достига до около 3 до 4 метра. То се катери по опори чрез мустачета (усукани тендрили). Листата са длановидно врязани, обикновено петделни, широко яйцевидни и дълбоко сърцевидни в основата.

Дивата тиква расте по храсталаци, огради, живи плетове, покрайнини на гори и рудерални места, като се увива по околната растителност. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели, около 1 см в диаметър. Характерен и най-важен за разпознаване орган е едрият, месест, реповидно задебелен корен, който е жълтеникав отвън и бял отвътре.

При дивата тиква няма „използвана част“ в билкарски смисъл, защото цялото растение е отровно, включително листата, стъблото, цветовете, плодовете и особено коренът. Тази страница не дава и няма да даде указания за бране или приготвяне. Целта ѝ е противоположната: да се разпознае растението и да се избягва.

Дивата тиква съдържа група горчиви цитотоксични съединения. Именно те определят отровния ѝ характер и са причината растението да няма безопасна домашна употреба. Тези вещества присъстват във всички части на растението, а най-високо е съдържанието им в корена.

Основните токсични съединения са кукурбитацините, тритерпенови горчиви вещества, характерни за семейство Тиквови, придружени от специфичните за рода гликозиди брионин и брионидин. При хидролиза брионинът дава тритерпенов сапогенин, близък по структура до кукурбитацините. Тези вещества са силни дразнители на лигавиците.

Механизмът на действие е свързан със силно локално дразнене на лигавиците и с цитотоксичност. Кукурбитацините предизвикват тежко стомашно-чревно дразнене, а при по-голямо поемане и системни прояви. Точните молекулни механизми при Bryonia alba не са изчерпателно проучени и тук се описват на ниво силно дразнене и цитотоксичност.

Заради тази токсичност дивата тиква не е храна и не е безопасна билка. Наличието дори на малки количества от растението може да бъде опасно. Няма домашен метод, който да прави растението безопасно за прием.

Данните за състава на дивата тиква произхождат от токсикологична и фитохимична литература. Практическото послание от тях е еднозначно: това е отровно растение, при което рискът не зависи от начина на приготвяне, а от самото присъствие на токсичните съединения.

Дивата тиква (Bryonia alba) принадлежи към семейство Тиквови (Cucurbitaceae), род Bryonia. Таблицата по-долу я сравнява с растенията, с които най-често се бърка по име или по външен вид. Целта на сравнението е да се избегне опасно объркване.

Растение Семейство и вид Разлика от дивата тиква
Брей (старо биле)Tamus communis (Dioscorea communis), сем. DioscoreaceaeДруго растение и друго семейство, не е тиквово. Има отделна страница на сайта.
Дива краставицаEcballium elaterium, сем. CucurbitaceaeСъщото семейство и също токсично, но друг род и вид, с експлодиращ при узряване плод.
Двудомна брионияBryonia dioica, сем. CucurbitaceaeСроден вид от същия род, но със зрели червени плодове, докато при Bryonia alba плодовете са черни.

Дивата тиква не бива да се бърка с брея и с дивата краставица. Общото народно объркване и увивният характер не означават, че става дума за едно и също растение: бреят е от друго семейство, дивата краставица е друг род с експлодиращ плод, а сродната Bryonia dioica се разпознава по червените си плодове.

Детайлна таксономия: Домейн: Eukaryota, Царство: Plantae, Разред: Тиквоцветни (Cucurbitales), Семейство: Тиквови (Cucurbitaceae), Род: Bryonia, Вид: Bryonia alba.

Основни имена и синоними: Bryonia alba L. (прието име), дива тиква (водещо българско име). Народни имена са бриония, луда тиква и черен скребър. Дивата тиква фигурира и в списъците към Закона за лечебните растения.

Бележка за разграничаване: сродният вид Bryonia dioica (двудомна бриония) се различава по червените си зрели плодове, докато при Bryonia alba те са черни. Настоящата страница се отнася за Bryonia alba. И двата вида са отровни и се избягват.

Дивата тиква не се отглежда и не бива да се отглежда за билкови цели. Тя е диворастяща увивна лиана по храсталаци, живи плетове, огради и покрайнини на гори, където се катери по околната растителност. Има едър бял месест реповиден корен.

В България дивата тиква се среща в равнинните и предпланинските части. Заради отровността си тя е растение, което се разпознава, за да бъде избягвано, а не събирано.

Тази страница не дава указания за бране, отглеждане или приготвяне на дива тиква. Всеки контакт с растението изисква повишено внимание, защото сокът му дразни кожата и лигавиците. При досег с прясното растение се препоръчва предпазливост.

Дивата тиква (Bryonia alba) е многогодишна тревиста увивна лиана с мустачета, длановидно врязани листа, дребни зеленикаво-бели цветове и сочни ягоди, които при узряване стават черни.

Стъблото достига до около 3 до 4 метра дължина и се катери по опори чрез усукани мустачета (тендрили). Под земята растението развива едър, месест, реповидно задебелен корен, който е жълтеникав отвън и бял отвътре. Именно този бял корен е характерният и най-токсичен орган.

Листата са длановидно врязани, обикновено петделни, широко яйцевидни и дълбоко сърцевидни в основата. Цветовете са дребни, зеленикаво-бели до жълто-зеленикави, около 1 см в диаметър, петделни. Растението има разделнополови цветове на един екземпляр.

Плодът е сочна кълбеста ягода с диаметър около 6 до 8 мм, отначало зеленикав, а при узряване черен. Именно черните зрели плодове отличават Bryonia alba от сродната червеноплодна Bryonia dioica. Плодовете също са отровни.

Дивата тиква е разпознаваема по съчетанието от увивно стъбло с мустачета, длановидни листа, дребни зеленикаво-бели цветове, гроздове черни ягоди наесен и едър бял месест корен. Това съчетание е ключът към разпознаването и избягването ѝ.

Секция: Същност

Какви разновидности и имена има растението Дива тиква?

Под „видове“ и „вариации“ на дивата тиква по-често се разбира не различен ботанически вид, а различно народно име за едно и също растение или объркване с други растения. Ботаническият вид тук е Bryonia alba, а сроден вид от същия род е Bryonia dioica.

По-долу са описани разграниченията, които има смисъл да познавате, за да разпознаете растението в природата и да не го объркате със сходни по име растения:

Това е приетото научно име на растението. Пълната форма е Bryonia alba L. Родът Bryonia е установен от Линей. Водещото българско име е дива тиква. Растението е отровно във всички свои части, а най-силно в корена.

На български растението се среща като дива тиква, а сред народните и синонимните имена са бриония, луда тиква и черен скребър. Bryonia alba фигурира и в списъците към Закона за лечебните растения. Народните имена не бива да ви подвеждат, че растението е ядивно: то е отровно.

Най-важното разграничение е между дивата тиква и брея (Tamus communis), както и дивата краставица (Ecballium elaterium). Бреят е от друго семейство и не е тиквово, а дивата краставица е от същото семейство, но е друг род с експлодиращ при узряване плод. Дивата тиква се разпознава по увивното стъбло с мустачета и черните зрели плодове.

Секция: Същност

Имената, под които се среща растението Дива тиква

Дивата тиква може да се среща под различни наименования според езика, регионалната традиция и начина на изписване. Най-важно е да знаете, че приетото ботаническо име Bryonia alba и водещото българско име дива тиква сочат едно и също отровно растение, а народните имена не бива да ви подвеждат, че то е ядивно.

Официални и ботанически имена

  • Bryonia alba L. (прието име)
  • Дива тиква (водещо българско име)
  • Семейство Тиквови (Cucurbitaceae)
  • White bryony (английско наименование)

Разпространени наименования на български

  • Дива тиква
  • Бриония
  • Луда тиква
  • Черен скребър
Секция: Ползи

Има ли ползи от растението Дива тиква?

Честният отговор е, че дивата тиква няма безопасни домашни ползи. Това е отровно растение без одобрено лечебно приложение. В историята то е използвано в народната медицина, но тази употреба е високорискова и на практика изоставена именно заради токсичността. Всичко изложено по-долу е историческа и токсикологична информация, а не приложение, което някой би могъл да повтори у дома.

Затова тук не се представят „ползи“ в обичайния смисъл, а причините, поради които растението е изоставено от съвременната фитотерапия. Дивата тиква се описва като опасност, която трябва да бъде разпозната и избягвана.

Важно е да се каже направо: за дивата тиква липсват надеждни клинични доказателства при хора и няма съвременна фармакопейна монография, която да я препоръчва като билково лекарство. Тесният праг между „ефект“ и отравяне прави всяко домашно приложение неоправдано опасно.

В народната медицина дивата тиква е била използвана в малки количества като силно слабително и пикочогонно средство, както и при ревматизъм, подагра и невралгия. Тази употреба е строго историческа, високорискова и е на практика изоставена заради токсичността. Не става дума за приложение, което може да се повтори, а за исторически факт.

Дивата тиква съдържа кукурбитацини и гликозидите брионин и брионидин. Тези съединения са изучавани в лабораторни условия именно защото са токсикологично важни: описани са като цитотоксични. Това потвърждава опасността на растението, а не полза от него.

Историческата народна употреба е на практика прекратена, защото разликата между количество с ефект и отравяне е тясна и непредвидима. При човек няма надежден и безопасен начин за прием. Именно това прави дивата тиква неизползваема като билково лекарство.

За дивата тиква като фитотерапевтично средство липсват надеждни клинични проучвания при хора. Наличните научни данни са лабораторни (in vitro) и описват цитотоксичност на съединенията ѝ. Тоест те потвърждават опасността, а не ползата или безопасността на растението.

За разлика от безопасните билки, при дивата тиква няма форма, количество или начин на приготвяне, които да са безопасни у дома. Всяка част от растението е отровна, а коренът е най-токсичен. Правилното отношение към нея е разпознаване и избягване, а не употреба.

Билкови добавки от Билкопедия

Стандартизирани формули за ежедневна подкрепа.

БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
Секция: Ползи

За кого е важна информацията за дивата тиква

Целева група Причина за интерес
Хора, които берат диворастящи растенияДивата тиква се бърка по име с брея и с дивата краставица; разпознаването предотвратява опасно объркване и отравяне.
Родители на малки децаДребните черни ягоди са привлекателни за деца и са отровни; полезно е растението да се разпознава и да се отстранява от места за игра.
Животновъди и стопаниРастението е отровно и за животните; полезно е да се разпознава по пасища, огради и живи плетове.
Туристи и любители на природатаИдентификацията по увивното стъбло с мустачета и черните зрели плодове помага растението да бъде избягвано.
Хора, срещнали народни рецепти онлайнВажно е да знаят, че дивата тиква е отровна и няма безопасна домашна употреба.
Хора при съмнение за отравянеОтравянето с дива тиква е спешно състояние; при съмнение се търси незабавно лекар или телефон 112.
Секция: Действие

Какво е действието на растението Дива тиква?

Действието на дивата тиква при човек е описано и то е отровно. Кукурбитацините и гликозидите брионин и брионидин предизвикват силно дразнене на стомашно-чревния тракт и цитотоксичност. За разлика от безопасните билки, тук въпросът не е дали има полезен ефект, а какви са рисковете.

Химично дивата тиква е богата на кукурбитацини (тритерпенови горчиви съединения) и на специфичните за рода гликозиди брионин и брионидин, които присъстват във всички части на растението, а най-много в корена. Тези вещества са силни дразнители на лигавиците.

Ефектът при поемане е преди всичко тежко стомашно-чревно дразнене: повръщане, силни коремни колики и кървава диария. Описани са и спад на кръвното налягане, нервна възбуда с последваща отпадналост, а при контакт с кожата дразнене и мехури. Тежестта зависи от поетото количество, но безопасно количество няма.

Отровно във всички части, коренът най-силно

Обърни картата

Дивата тиква съдържа токсични кукурбитацини и гликозиди във всички свои части: листа, стъбло, цветове и плодове. Най-високо е съдържанието им в едрия бял месест корен, който е и най-токсичният орган на растението.

Тежко стомашно-чревно дразнене

Обърни картата

При поемане основната проява е тежко дразнене на стомашно-чревния тракт: повръщане, силни коремни колики и кървава диария. Описват се кръвоизливи в стомаха и червата. Затова растението не се приема в никакво количество.

Кукурбитацини, брионин и брионидин

Обърни картата

Основните токсични вещества са кукурбитацините и специфичните за рода гликозиди брионин и брионидин. Кукурбитацините са цитотоксични тритерпенови съединения, характерни за семейство Тиквови. Те присъстват в цялото растение.

Липсват клинични доказателства при хора

Обърни картата

За дивата тиква като фитотерапевтично средство липсват надеждни клинични проучвания при хора. Наличните научни данни са лабораторни (in vitro) и описват цитотоксичност, тоест потвърждават опасността, а не ползата от растението.

Противопоказана при бременност

Обърни картата

На дивата тиква традиционно е приписвано абортивно и силно раздразващо действие, поради което тя се смята за противопоказана при бременност. Строга клинична верификация липсва, но като отровно растение тя не бива да се поема в този период.

Дразни кожата и лигавиците при досег

Обърни картата

Сокът на дивата тиква е силно дразнещ. При контакт с кожата може да предизвика зачервяване, дразнене и мехури. Затова прясното растение не се пипа небрежно, а се избягва.

Секция: Прием

Защо дивата тиква не бива да се приема?

Защо Билкопедия не дава доза за дива тиква

Тази страница съзнателно не дава грамаж, брой капки или начин на приготвяне за дива тиква. Причината е категорична: това е отровно растение без безопасна доза.

  • Няма безопасна доза: прагът между количество с ефект и отравяне е тесен, а растението е цитотоксично. Съобщава се, че голямо количество плодове може да е смъртоносно, но това не е потвърдена клинична доза и не бива да се приема за граница на безопасност.
  • Няма одобрено приложение: липсват надеждни клинични доказателства при хора и няма съвременна фармакопейна монография за дивата тиква като билково лекарство. Народната употреба е високорискова и изоставена.
  • Всички части са отровни: листа, стъбло, цветове, плодове и особено коренът съдържат токсичните съединения. Няма домашно приготвяне, което да ги обезврежда.

Затова тук няма да намерите доза, рецепта или начин на употреба. Ще намерите описание на растението и на опасността му, за да можете да го разпознаете и да го избягвате.

Правен режим на дивата тиква и разпознаване за избягване

Дивата тиква (Bryonia alba) е включена в списъците към Закона за лечебните растения. Конкретният режим на ползване подлежи на проверка в актуалния нормативен текст. По-долу е обобщена правната рамка и белезите за разпознаване.

  • Закон за лечебните растения: дивата тиква фигурира в списъците към Закона за лечебните растения. Точният режим на ползване и защита подлежи на проверка в актуалния текст и в заповедите на компетентния орган.
  • Разпознаване за избягване: търсете увивна лиана с мустачета, длановидни листа, дребни зеленикаво-бели цветове и гроздове дребни ягоди, които при узряване стават черни.
  • Белег на корена: при изкопаване се вижда едър бял месест реповиден корен, който е най-токсичният орган на растението.
  • Отровно, не се бере: растението се разпознава, за да бъде избягвано, а не събирано или употребявано.

Тази информация е обща и не замества спешната медицинска помощ. При съмнение за отравяне единственото правилно действие е незабавно да се потърси лекар.

Как да не сбъркате дивата тиква със сходни растения

Дивата тиква се бърка по име с други растения. Разпознаването на разликите е въпрос на безопасност.

  • Брей (старо биле): това е друго растение, Tamus communis от семейство Dioscoreaceae. Не е тиквово и не е бриония. На сайта има отделна страница за брей.
  • Дива краставица: Ecballium elaterium е от същото семейство Тиквови и също е токсична, но е друг род с експлодиращ при узряване плод. На сайта има страница за дива краставица.
  • Двудомна бриония: Bryonia dioica е сроден вид от същия род, но със зрели червени плодове, докато при дивата тиква (Bryonia alba) те са черни.
  • При съмнение: ако не сте напълно сигурни, не пипайте и не берете растението.

Правилото е просто: увивно стъбло с мустачета и гроздове черни зрели плодове насочват към дивата тиква. При най-малко съмнение растението се избягва.

Хомеопатичната бриония като отделна система

Bryonia alba съществува и като хомеопатична суровина в хомеопатичните фармакопеи. Важно е да се разбира, че това е отделна концептуална и регулаторна система, различна от фитотерапията.

  • Отделна система: хомеопатичните препарати са силно разредени и се разглеждат по правила, различни от тези на билковите продукти. Присъствието в хомеопатична фармакопея не е валидиране на растението като билка.
  • Не е доказателство за ефикасност: наличието на хомеопатична бриония не доказва фитотерапевтична полза от дивата тиква и не я прави безопасна за домашен прием.
  • Прясното растение е отровно: отделно от хомеопатичните препарати, самото растение и неговият корен са отровни и не бива да се поемат.
  • Вместо самолечение: всяко състояние, за което народни източници препоръчват дива тиква, изисква лекар, а не отровно растение.

Повече за рисковете, отровността и признаците на отравяне четете на страницата странични ефекти на дива тиква.

Секция: ЧЗВ

Често задавани въпроси свързани с растението Дива тиква

Да. Дивата тиква (Bryonia alba) е отровно растение. Всички негови части съдържат токсични кукурбитацини и гликозидите брионин и брионидин, а най-силно отровен е едрият бял месест корен.

Няма безопасна доза и няма домашно приготвяне, което да обезврежда растението. Затова дивата тиква се разпознава, за да бъде избягвана, а не употребявана.

Защото дивата тиква е отровна и няма безопасна доза. Прагът между количество с ефект и отравяне е тесен. Съобщава се, че голямо количество плодове може да е смъртоносно, но това не е потвърдена клинична доза и не се посочва като граница на безопасност.

Липсват и надеждни клинични доказателства при хора за употреба на дива тиква. Тази страница описва растението, за да бъде разпознато и избягвано, а не употребявано.

Търсете увивна лиана с усукани мустачета, длановидно врязани петделни листа, дребни зеленикаво-бели цветове и гроздове дребни ягоди, които при узряване стават черни. При изкопаване се вижда едър бял месест реповиден корен.

Тези белези я отличават от сродната Bryonia dioica, чиито зрели плодове са червени. При съмнение не пипайте и не берете растението.

Дивата тиква се бърка по име с брея (Tamus communis) и с дивата краставица (Ecballium elaterium). Бреят е от друго семейство и не е тиквово, а дивата краставица е друг род с експлодиращ плод.

Сродният вид Bryonia dioica (двудомна бриония) се различава по червените си зрели плодове, докато при дивата тиква (Bryonia alba) те са черни. И двата вида са отровни.

За дивата тиква липсват клинични фитотерапевтични проучвания при хора. Наличните научни данни са лабораторни: кукурбитацините от Bryonia alba са изолирани и описани като цитотоксични (PMID 4479761 и част II PMID 4480045), а надземните части са изследвани за антиоксидантна активност in vitro (PMC6523950).

Тези данни описват свойства на изолирани съединения в лаборатория и потвърждават опасността (цитотоксичността) на растението, а не полза или безопасност при прием.

В народната медицина дивата тиква е била използвана в малки количества като силно слабително и пикочогонно средство, както и външно при ревматизъм. Тази употреба е строго исторически факт и е високорискова, тъй като растението е отровно.

Днес няма надеждни клинични доказателства за приложение на дива тиква при човек. Тесният праг между ефект и отравяне я прави неизползваема като билково лекарство.

Вижте и продуктите на Билкопедия

Билкови формули с прецизно дозиран състав.

БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
Секция: Източници

Източници и научна база за Дива тиква

Токсикологичен статус:

  • Отровно растение: Bryonia alba съдържа цитотоксични кукурбитацини и гликозидите брионин и брионидин във всички свои части. Най-силно отровен е едрият бял месест корен. Проявите при поемане включват тежко стомашно-чревно дразнене, повръщане, силни коремни колики и кървава диария.
  • Няма безопасна доза: прагът между количество с ефект и отравяне е тесен. Съобщава се (en.wikipedia), че голямо количество плодове може да е смъртоносно за възрастен, но това е енциклопедично твърдение, непотвърдено с първична клинична публикация, и не се посочва като установена доза.
  • Бременност: традиционно приписвано абортивно действие; като отровно растение дивата тиква се смята за противопоказана при бременност (предупредително, без строга клинична верификация).

Химия и най-токсична част:

  • Кукурбитацини: тритерпенови горчиви цитотоксични съединения, характерни за семейство Тиквови (Cucurbitaceae).
  • Брионин и брионидин: специфични за рода Bryonia тритерпеноидни гликозиди, на които се отдава отровността.
  • Най-токсичен орган: коренът; цялото растение, включително плодовете, е отровно.

Научни данни (PubMed / PMC):

  • PMID 4479761 – Konopa J. и сътр., 1974, Arzneimittelforschung: изолиране и идентификация на кукурбитацини от Bryonia alba, описани като цитотоксични и антитуморни вещества (лабораторни данни).
  • PMID 4480045 – Konopa J. и сътр., Част II: биологични изследвания на кукурбитацините от Bryonia alba (лабораторни данни).
  • PMC6523950 – анализ на флавоноиди и антиоксидантна активност на надземните части на Bryonia alba in vitro (не е доказателство за терапевтична полза при хора).

Тези in vitro данни описват свойства на изолирани съединения в лаборатория и потвърждават цитотоксичността (тоест опасността) на растението, а не безопасност или лечебен ефект.

Клинични данни при хора (фитотерапевтични):

  • Липсват: за дивата тиква (Bryonia alba) като фитотерапевтично средство не са намерени надеждни клинични проучвания при хора. Употребата е рискова заради токсичността.

Хомеопатия (отделна система):

  • Хомеопатична суровина: Bryonia alba съществува като хомеопатичен препарат в хомеопатичните фармакопеи (например HAB в Германия и HPUS в САЩ). Това е отделна концептуална и регулаторна система на силно разредени препарати и не доказва фитотерапевтична ефикасност на растението.

Регулаторен статус:

  • Няма монография: не е намерена монография на EMA/HMPC за Bryonia alba; положителна оценка на Комисия Е и включване в Европейската фармакопея (Ph.Eur.) като билкова дрога също не са потвърдени.

Ботаника и разпознаване:

  • Разпознаване: многогодишна увивна лиана до 3 до 4 м с мустачета, длановидно врязани петделни листа, дребни зеленикаво-бели цветове, сочни ягоди, които при узряване стават черни, и едър бял месест реповиден корен.
  • Разграничаване: брей (Tamus communis, сем. Dioscoreaceae) е друго растение; дивата краставица (Ecballium elaterium) е от същото семейство, но друг род; сродната Bryonia dioica е с червени зрели плодове.

Правен статус (България):

  • Закон за лечебните растения: Bryonia alba фигурира в списъците към ЗЛР. Конкретният режим на ползване или защита и актуалният статут подлежат на проверка в актуалния нормативен текст и заповедите на компетентния орган.

Твърдения, които тази страница не възпроизвежда:

  • Конкретна летална доза – съобщаваната стойност е енциклопедична и непотвърдена с първична публикация; не се посочва като доза.
  • Домашна лечебна употреба – няма безопасна доза и няма надеждни клинични доказателства; народната употреба е изоставена.
  • Рецепти, дози или начини на приготвяне – страницата е чисто предупредителна и не дава такива.

Този материал е информационен и предупредителен и не заменя лекарска консултация. При съмнение за отравяне се търси незабавно лекар или телефон 112. Токсикологичните, ботаническите и библиографските референции са проверени чрез PubMed, PMC, en.wikipedia, bg.wikipedia и medpedia.framar.bg на 2026-07-22.

Обновено на 27 август 2026 г. Информацията е сверена с източниците, посочени по-горе.