Растението
 Лечебно винче (Anchusa officinalis)

Тази страница има за цел да ви информира за същността на растението “Лечебно винче“, вписано в приложението към Закона за лечебните растения с обърнатия словоред „Винче лечебно”. Започваме с най-важното: това е отровно растение без монография на Европейската агенция по лекарствата и без нито едно проучване при хора, а голяма част от онова, което българските търговски билкови страници описват като негова химия, е химия на три ДРУГИ рода от същото семейство. Тук ще намерите какво действително е установено в Anchusa officinalis, защо билков чай от този вид не може да отговори на границите на Европейския съюз за пиролизидинови алкалоиди, кои пет защитени вида от същия род стоят непосредствено до него и защо самата дума „винче” води на съвсем друго място.

Същност Ползи
Противопоказания
Лечебно винче - лечебно растение

Продуктите на Билкопедия

Билкови хранителни добавки, стандартизиран състав.

БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Същност

Какво представлява растението Лечебно винче?

Лечебното винче (Anchusa officinalis L.) е двугодишно до кратко живеещо многогодишно тревисто растение от семейство Грапаволистни, високо най-често от двадесет до осемдесет сантиметра, а по изключение до сто и седемдесет. Цялото растение е покрито с твърди четинки, седнали върху задебелени основи, а най-лесният му белег е смяната на цвета по едно и също съцветие: пъпките и току-що разтворените цветове са тъмнорозови до червеновиолетови, а по-старите стават виолетови до ясно сини, тоест розово и синьо стоят едно до друго на един и същ извит клас. Расте по сухи тревисти и каменисти места, край пътищата и лозята и из нивите като плевел, най-често южно от Стара планина.

Значението на тази страница обаче е в друго. Растението е отровно и затова тук няма да намерите количества, рецепти и начини на приготвяне. В надземните части и в семената точно на този вид е установен ликопсамин, 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, а прегледът на европейските лечебни растения с пиролизидинови алкалоиди приписва на вида и интермедин и 7-ацетилликопсамин, при общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто. Едновременно с това онова, което българските търговски справки изброяват като негов състав – циноглосин, консолидин, алантоин и алканин – не е установено в него: това са вещества, свързани с трите други рода от същото семейство, а именно Cynoglossum (Наумка), Symphytum (Зарасличе) и Alkanna (Айважива). Европейската агенция по лекарствата не е издавала монография за Anchusa officinalis, а в индексираната медицинска литература няма нито едно проучване с вида при хора.

Секция: Същност

Какви характеристики има растението Лечебно винче?

Лечебното винче израства от главен корен, който може да навлезе на около метър в дълбочина. Стъблата са изправени, прости или разклонени в горната си част, а цялото растение носи твърди груби четинки върху подути, задебелени основи. Точно тази задебелена основа на власинката е белегът, който отделя вида от тяснолистното винче (Anchusa leptophylla), при което власинките НЕ са задебелени в основата и растението най-често е без приосновна розетка.

Листата са последователни и целокрайни до неравномерно назъбени, линейно-ланцетни, ланцетно-елиптични, обратноланцетни или линейни, дълги приблизително от шест до двадесет сантиметра и широки от един до два и половина сантиметра. Долните стъблови листа са отчетливо по-големи и стеснени в къса дръжка, а средните и горните са по-дребни и приседнали, като всичките са четинести подобно на стъблото.

Съцветието се състои от повече от две странични и връхни извити класчета, събрани в рехава метлица. Всяко класче е плътно завито на върха си и се разгъва, докато цветовете се отварят, а покривните листчета са ланцетни до линейно-ланцетни и са равни на чашката или по-къси от нея. Чашката е дълга от шест до осем милиметра при цвета и от девет до десет при плода, разцепена до около две трети от дължината си или почти до основата на ланцетни до линейно-ланцетни остри дялове, покрити с еднакви четинки до върха си.

Венечната тръбица е дълга от пет до седем милиметра, до един и половина пъти по-дълга от чашката, а разпереният фуниевиден до дисковиден крайник е широк от седем до петнадесет милиметра, с пет закръглени дяла. Гърлото е затворено от пет тъпи, кадифени, папилозни бледи люспи. Петте тичинки са прикрепени в горната част на венечната тръбица и достигат и отчасти покриват тези люспи, а стълбчето е по-късо от чашката и се вижда едва след опадването на венчето. Плодът се разпада на четири набръчкани, неправилно яйцевидни орехчета с широчина около два и дължина около четири милиметра, кафяви и с задебелен, подобен на нашийник пръстен в основата. Цъфти през юни и юли и плодоноси от юли до септември по Флора на НР България, докато българските билкозаготвителни справки дават цъфтеж от май до август.

Химията на вида трябва да се чете на два пласта: какво е установено в самото растение и какво му се приписва по погрешка. Установеното най-твърдо е ликопсаминът, 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, намерен в надземните части и в семената точно на Anchusa officinalis по три първични източника от 1975, 1980 и 2013 г. Прегледът на европейските лечебни растения с пиролизидинови алкалоиди от 1995 г. приписва на вида още интермедин и 7-ацетилликопсамин, също 1,2-ненаситени, плюс наситените и смятани за безвредни лабурнин и ацетиллабурнин, и дава общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто.

Най-документираното вещество на вида обаче е розмариновата киселина. Клетъчните суспензии на Anchusa officinalis са били около две десетилетия стандартна лабораторна система за нейното производство и от тези култури са пречистени тирозин аминотрансферазата и префенат аминотрансферазата. Розмариновата киселина е установена и в самото растение, заедно с хлорогеновата киселина като втора водеща фенолна киселина и лутеолин като водещ флавоноид. Метаболомното профилиране на вида добавя литоспермова киселина, производни на салвианоловата киселина и метилсирингинозид, а по групи установява двадесет производни от типа C6-C3 (четири на сирингина и шестнадесет на кафеената киселина), едно производно C6-C2, девет гликозилирани тритерпеноида и съединения от класовете на секоиридоидите, кумарините и имидазолидините.

Полифенолите на вида са преброени в изследване от Северна Македония върху пет широко разпространени вида от семейството: тридесет и едно съединения от групите производни на фенолни киселини, флавоноиди, флаван-3-оли и антоциани, сред които 6,8-ди-C-глюкозидите на апигенина и на лутеолина се съобщават за пръв път в цялото семейство. Лечебното винче има най-високото общо полифенолно съдържание от петте изследвани там вида, до 24577,05 микрограма на грам. От корените на вида са изолирани олеанан-тип тритерпенови сапонини: anchusoside-9, acetylanchusoside-9, malonylanchusoside-2 и malonylanchusoside-7, а по-стара работа описва пет гликозида на олеаноловата киселина с хемолитично действие, при които монодесмозидните са по-хемолитични от бидесмозидните. Цветовете на вида, обратно, не са изследвани фитохимично нито веднъж и това е установено дословно, а не предположено.

Тук е мястото на най-важното отрицателно уточнение на цялата страница. Веществата, които българските търговски билкови страници изброяват като състав на винчето, не са установени в този вид. „Циноглосин” се свързва с наумката (Cynoglossum officinale), а търсене в индексираната литература по това име връща един единствен запис и той е за съвсем друго растение. „Консолидин” се свързва със зарасличето (Symphytum). „Алантоинът” е характерното вещество на зарасличето и реферираното сравнение на алантоина в седемнадесет вида от семейството включва Anchusa azurea и Anchusa undulata, но НЕ включва Anchusa officinalis. „Алканинът” е багрилото на айваживата (Alkanna tinctoria). За витамин Е, каротин и „до 9,8 на сто дъбилни вещества в корените” също не беше намерен носител за този вид. Тоест българската популярна литература е сглобила върху лечебното винче химията на три други рода от същото семейство.

Приетото име на вида е Anchusa officinalis L., описан в Species Plantarum, страница 133, през 1753 г., от семейство Грапаволистни (Boraginaceae). Авторството трябва да се изписва, защото самата двучленна форма е омоним: базата Catalogue of Life дава „Anchusa officinalis Gouan” като нееднозначен синоним на Anchusa azurea, „Anchusa officinalis M.Bieb.” на Anchusa ochroleuca и „Anchusa officinalis Thunb.” на Anchusa riparia. Прието е само името на Линей.

Синонимите са десетки и част от тях имат правно значение. Anchusa angustifolia L., Anchusa tinctoria Woodv., Anchusa leptophylla W.D.J.Koch, Anchusa arvalis Rchb., Anchusa incarnata Schrad., Anchusa macrocalyx Hausskn., Anchusa microcalyx Vis., Anchusa ochroleuca Baumg., Anchusa osmanica Velen., Anchusa pustulata Schur, Anchusa spicata Lam. и Buglossum officinale (L.) Lam. са само част от списъка. Двата най-важни са други: Anchusa davidovii Stoj. и Anchusa velenovskyi (Gusul.) Stoj. По Catalogue of Life и двете са синоними на Anchusa officinalis subsp. officinalis, а по българското право те са ОТДЕЛНИ защитени видове от приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие.

Подвидовете също не са уредени еднозначно. Catalogue of Life дава три: subsp. officinalis, subsp. intacta (Griseb.) Selvi & Bigazzi и subsp. leucantha (Selvi & Bigazzi) Kit Tan, докато английската Уикипедия дава само два по базата Plants of the World Online. Разликата не е разрешена тук. Флора на НР България, том IX от 1989 г., от своя страна не работи с подвидове, а с вариетети: var. officinalis (с форми f. officinalis и f. angustifolia Tausch), var. macedonica (Vel.) Gusul., var. urumovii Gusul. и var. moesiaca (Vel.) Gusul. Кой вариетет на кой съвременен подвид отговаря не е установено и не се домисля.

Правният статут се разпада на три отделни изречения. Първо, видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения с реда „Винче лечебно Anchusa officinalis L. Boraginaceae“, тоест е лечебно растение и събирането е по общия режим на закона. Второ, той НЕ фигурира нито в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ” (единадесетте вида с определени количества), нито в раздел II „ЗАБРАНЯВАМ”, т. 4 (двадесет и четирите вида със забрана за събиране в цялата страна) на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите. Трето, самият вид НЕ е в приложение № 3 и НЕ е в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие, тоест забраните по чл. 40 на този закон не важат за него, но важат за ПЕТ ДРУГИ вида от същия род. Тъй като нито един растителен вид в приложение № 3 не носи знака със звездичка, наказателна отговорност по чл. 278в, ал. 4 от Наказателния кодекс за растение не се твърди.

Местообитанието е сухо и открито, а не горско. Видът заема сухи тревисти и каменисти места, крайпътни ивици, покрайнините на лозята и нивите, където се държи като плевел. В България е разпространен и се среща най-често южно от Стара планина.

Цъфтежът е през юни и юли, а плодоносенето от юли до септември по Флора на НР България, докато българските билкозаготвителни справки дават по-широк период на цъфтеж, от май до август. Общото разпространение на вида обхваща Средна и Източна Европа, Кавказ, включително Предкавказие и Закавказие, и Мала Азия, а като внесен той е установен в Северна Америка, Обединеното кралство, Ирландия, Белгия, Финландия и североизточна Аржентина.

За берача обаче важи една отделна и по-неудобна особеност на този вид: съдържанието на вторичните му вещества зависи от условията на растеж. Метаболитният профил на Anchusa officinalis се различава според микоризните гъби, с които растението е свързано, а отделен опит при полухидропонно отглеждане показва, че определена микоризна гъба променя производството на метаболити. Практическият извод е, че диво събран материал от този вид носи непредвидимо съдържание.

Остава непроверено дали лечебното винче реално се събира и предлага в България днес. Търговски билкови страници го предлагат, но дали присъства в билкозаготвителни пунктове и в какви количества не беше установено. Не е установена и оценка по Международния съюз за защита на природата или по Европейския червен списък за този вид, затова природозащитен статут не му се приписва.

Традицията около лечебното винче трябва да се раздели на три пласта, защото те са с много различна тежест. Българският пласт идва от популярни билкови и билкозаготвителни справки, които не цитират нито едно първично издание; европейският исторически пласт има посочени стари автори; а кулинарният пласт е ограничен и точно описан. Реферирано етноботанично проучване за този вид няма нито едно: търсене в PubMed за етноботаника на Anchusa officinalis връща нула записа.

Българският пласт приписва на растението пикочогонно, противокашлично и запичащо действие и употреба при кашлица, бронхиален катар, грип, стомашно-чревни разстройства и диария, а външно при рани и ожулвания и за плакнене на устната кухина при зъбобол. Същите справки дават като събирани части листата, стръковете и корените, посочват бране на листата по време на цъфтежа и изкопаване на корените през есента след узряването на семената, отбелязват, че коренът е ползван за боядисване на коприна в пепеливосив, сизозелен или гълъбовосин цвят, и че растението е медоносно. Този пласт се предава тук като народна употреба по популярни български справки, а не като установено действие, и то по две причини наведнъж: липсва цитирана литература и част от химията, с която е обосноваван, е чужда на вида.

Европейският исторически пласт е по-проследим. Диоскорид описва стягащото действие на корена и употребата му, сварен в масло, при изгаряния и стари язви. Хиеронимус Бок и Леонхарт Фукс го препоръчват при потиснато настроение. Никълъс Кълпепър пише за растението под имената alkanet, orchanet, Spanish bugloss и enchusa и му приписва невероятни свойства, включително действие при змийско ухапване. В началото на 19 в. Уилям Удвил отхвърля тези твърдения с довода, че приписваните разхлабително и охлаждащо действие не са отличителни за растението, и приема, че наблюдаваното действие се дължи на виното, в което са го давали. Европейската медицина изоставя растението около 1810 г.

Кулинарният пласт е тесен и конкретен: младите листа и връхчета, докато власинките са още меки, се ядат в южна Франция и в части от Германия, задушени или сварени, а понякога и в салати. Тук трябва да се добави и оценката на безопасността на ядивните цветя, направена от Националния институт по храните на Техническия университет на Дания: за цветовете на този вид няма данни за употреба като храна в Европа преди 1997 г., не е публикуван нито един фитохимичен анализ на цветовете и няма нито данни за отровни ефекти при хора, нито опити с животни след поглъщане на цветовете. Видът е класифициран там в категория, определена от авторите като „потенциално отровни съединения, налични в други части на растението или в близки видове, докато данните за цветовете са неубедителни или липсват”.

Секция: Същност

Какви разновидности и имена има растението Лечебно винче?

При лечебното винче въпросът за разновидностите е неразделен от въпроса за имената, защото тук се наслагват пет отделни обърквания. Всяко от тях води на грешно място и всяко има практическо значение:

  • Сблъсък на народните имена с айваживата. Народните имена „паче гнездо”, „винче”, „воловец”, „краставец” и „лисича трева” се ползват в българската билкова литература и за Anchusa officinalis, и за Alkanna tinctoria, тоест за айваживата. Обяснението е таксономично и проверимо: „Anchusa tinctoria Woodv.” е синоним на Anchusa officinalis subsp. officinalis, тоест видовият епитет tinctoria, който днес принадлежи на айваживата, е бил прилаган и към нашето растение. Оттам идват общите народни имена и общото английско име alkanet, а оттам идва и грешката багрилото алканин да се приписва на корена на винчето.
  • Сблъсък на химията с три други рода. Циноглосинът е вещество на наумката (Cynoglossum officinale), консолидинът се свързва със зарасличето (Symphytum), алантоинът е характерното вещество на зарасличето, а алканинът е багрилото на айваживата. Нито едно от тях не е установено в лечебното винче.
  • Сблъсък със защитените видове от рода. В приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие стоят пет други вида от рода: давидово винче (Anchusa davidovii), гмелиново винче (Anchusa gmelinii), македонско винче (Anchusa macedonica), дългостълбчесто винче (Anchusa stylosa) и веленовскиево винче (Anchusa velenovskyi). За тях скубането, изкореняването и унищожаването са забранени по чл. 40 на същия закон. По Catalogue of Life обаче давидовото и веленовскиевото винче са синоними на самото лечебно винче, а Флора на НР България не третира лечебното винче като отделен вид в определителната си таблица, а като „Група Лечебно винче”, която покрива няколко вида от рода.
  • Омоним, който законът може да направи опасен. Името „Anchusa macedonica” означава две различни неща. Anchusa macedonica Velen. от 1893 г. по Catalogue of Life е нееднозначен синоним на Anchusa officinalis subsp. intacta, а Флора на НР България го води като базионим на var. macedonica (Vel.) Gusul. на НАШИЯ вид, с изричната бележка „non Deg. et Dorfl.”. Защитеният вид македонско винче е ДРУГОТО растение: Anchusa macedonica Degen & Dorfl. от 1897 г., което по Catalogue of Life днес дори не е в рода Anchusa, а е Gastrocotyle macedonica.
  • Обърканост в самата дума. В говоримия български „винче” е умалително от вино, а „Винчи” води към Леонардо. Търсенето в българската Уикипедия по „Винче” връща на първите места Леонардо да Винчи, тенисистката Роберта Винчи, селището Винча и културата Винча, а растението едва след тях. Затова прилагателното в името е задължително.

Към това се добавя и една подробност от самия закон. Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие изписва името на семейството с печатна грешка, като „Boraginacerae” с излишно r, докато правилното е Boraginaceae. Отделно широко цитираната уикистраница „Защитени лечебни растения в България” е препис на приложението на Закона за лечебните растения, тоест списък на лечебните, а не на защитените растения. Появата на лечебното винче там не доказва защитен статут.

Лечебното винче (Anchusa officinalis L.) е видът, за който е тази страница. Разпознава се по четинките върху задебелени основи, по разпереното фуниевидно до дисковидно венче с крайник от седем до петнадесет милиметра, при което розови и сини цветове стоят на един и същ извит клас, и по четирите набръчкани орехчета с дължина около четири милиметра, всяко с задебелен пръстен в основата. Тичинките са около средата на венечната тръбица и само отчасти достигат венечните люспи. Вписан е в приложението към Закона за лечебните растения и не е защитен вид, но е отровно растение: в надземните части и в семената му е установен ликопсамин, а прегледът от 1995 г. приписва на вида и интермедин и 7-ацетилликопсамин.

Веленовскиевото винче (Anchusa velenovskyi) е ЗАЩИТЕН вид по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, а по Catalogue of Life е синоним на Anchusa officinalis subsp. officinalis. Разграничава се по езичести или широко ланцетни, широко затъпени чашкови дялове, по чашка с дължина от три до пет милиметра при цвета и от седем до осем при плода, по светлосиньо венче с размер от седем до петнадесет милиметра и най-вече по местообитанието: расте по крайморски пясъци, а посочените находища са Черноморското крайбрежие, Североизточна България и Славянка, от морското равнище до около сто метра. Същият проблем стои и при давидовото винче (Anchusa davidovii), също защитено по приложение № 3: то е български ендемит, критично застрашен, известен единствено от Рила в района на Сухото езеро, от хиляда и петстотин до две хиляди и двеста метра, в границите на природен парк „Рилски манастир”. Практическото правило оттук е просто: винче не се събира по крайморски пясъци и във високите планински находища.

Лазурното винче (Anchusa azurea Mill.) има значение по две причини. Първо, то е най-вероятният вид в единственото индексирано съобщение за отравяне на човек от целия род: турската публикация от 2017 г. не назовава вид, но местните имена, които дава, в турската ботаническа и етноботанична употреба означават именно Anchusa azurea. Второ, точно този вид, а не лечебното винче, е бил включен в реферираното сравнение на алантоина в седемнадесет вида от семейството. Разграничението по Флора на НР България е ясно: при лазурното винче венчето е от десет до петнадесет милиметра в диаметър, орехчетата са с дължина от седем до десет милиметра, чашката е разделена до основата и тичинките са на върха на венечната тръбица, докато при лечебното винче венчето е до около десет милиметра, орехчетата са от два до четири милиметра, а тичинките са около средата на тръбицата и само отчасти достигат венечните люспи. Числата в тази определителна таблица са по-тесни от тези в общото описание на вида по-горе и това несъответствие тук не се изглажда. От останалите видове на рода в България кремавото винче (Anchusa ochroleuca) се разпознава веднага по светложълтото си венче, а тесалийското винче (Anchusa thessala) и барелиеровото винче (днес Cynoglottis barrelieri) допълват картината. Български билкозаготвителни справки твърдят, че освен медицинската билка в страната има още девет вида от рода, докато Флора на НР България и Българската флора онлайн дават единадесет вида; разликата не е разрешена и по-вероятно е справката да е по-стара.

Секция: Същност

Имената, под които се среща растението Лечебно винче

Правилното българско име е Лечебно винче, с прилагателното напред. Потвърдено е двукратно и независимо: българската Уикипедия има статия „Лечебно винче”, а Българската флора онлайн, която възпроизвежда Флора на НР България, дава „Българско име: Лечебно винче”. Приложението на Закона за лечебните растения дава обърнатия словоред „Винче лечебно” и това е формата на закона, а не ботаническото име, затова тя не се ползва като заглавие. За рода Българската флора онлайн дава ДВЕ български имена, „Винче” и „Паче гнездо”, и ги ползва по двойки при видовете; по същата логика второто име на нашия вид би било „Лечебно паче гнездо”, но такава форма не е намерена в източник и затова не се изписва като установено име. На английски стандартното име на вида е common bugloss, докато самото „bugloss” означава Anchusa arvensis, а „viper’s bugloss” е Echium vulgare, тоест синякът; базата GBIF дава на вида и народното име alkanet, което на английски се ползва и за Alkanna tinctoria, Pentaglottis sempervirens, Brunnera macrophylla и за целия род Anchusa.

Официални и ботанически имена

  • Anchusa officinalis L., Sp. Pl.: 133 (1753) – прието име
  • Anchusa angustifolia L. – синоним на subsp. officinalis
  • Anchusa tinctoria Woodv. – синоним, обяснява общите имена с айваживата
  • Anchusa leptophylla W.D.J.Koch – синоним, да не се бърка с приетия вид Anchusa leptophylla Roem. & Schult.
  • Anchusa davidovii Stoj. и Anchusa velenovskyi (Gusul.) Stoj. – синоними по Catalogue of Life, но защитени видове по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие
  • Anchusa macedonica Velen. (1893) – нееднозначен синоним на subsp. intacta; НЕ е защитеният вид на Degen & Dorfl. (1897)
  • Anchusa moesiaca Velen. – базионим на var. moesiaca (Vel.) Gusul.
  • Buglossum officinale (L.) Lam. – синоним
  • Подвидове по Catalogue of Life: subsp. officinalis, subsp. intacta, subsp. leucantha
  • Вариетети в България по Флора на НР България: var. officinalis, var. macedonica, var. urumovii, var. moesiaca
  • Семейство Boraginaceae, Грапаволистни

Разпространени наименования на български

  • Лечебно винче
  • Винче
  • Винче лечебно (обърнатият словоред на приложението на закона)
  • Паче гнездо (родово име, споделено с айваживата)
  • Воловец (по популярни български билкови справки)
  • Краставец (по популярни български билкови справки)
  • Лисича трева (по популярни български билкови справки)
Секция: Ползи

Има ли ползи от растението Лечебно винче?

Отговорът трябва да се раздели на четири пласта, които българските търговски билкови страници смесват в един. От растението като билка призната полза няма: Европейската агенция по лекарствата не е издавала монография на Съюза за Anchusa officinalis и търсене, ограничено до сайта на агенцията, не връща нито един документ за рода. От народната употреба има две отделни линии, българска и европейска историческа, като българската не цитира нито едно първично издание. От лабораторните данни има доста, но всичките са върху клетки, върху екстракти или дори върху сребърни наночастици, направени с помощта на растението. И от опитите с животни има точно един, при плъхове и при местно приложение върху кожа.

Тук е и мястото на едно честно уточнение, което пази страницата от плашене без основание. Класическият български списък на отровните и силно действащи лечебни растения, който се позовава на Нено Стоянов, включва наумката и зарасличето от същото семейство, но не включва лечебното винче. Решението тази страница да се пише в стила за отровни растения стъпва на друго: на установените в самия вид 1,2-ненаситени пиролизидинови алкалоиди, на оценката на този клас вещества от европейските органи и на липсата на каквато и да е установена доза.

Българският народен пласт приписва на растението пикочогонно, противокашлично и запичащо действие и употреба при кашлица, бронхиален катар, грип, стомашно-чревни разстройства и диария, а външно при рани и ожулвания и за плакнене на устната кухина при зъбобол. Същите справки посочват като събирани части листата, стръковете и корените, а коренът се дава и като багрилно средство за коприна в пепеливосив, сизозелен или гълъбовосин цвят. Това е народна употреба по популярни български справки без цитирана литература, а не установено действие.

Европейският исторически пласт е по-проследим и затова по-полезен. Диоскорид описва стягащото действие на корена и употребата му, сварен в масло, при изгаряния и стари язви. Хиеронимус Бок и Леонхарт Фукс препоръчват растението при потиснато настроение. Никълъс Кълпепър му приписва невероятни свойства, включително действие при змийско ухапване. В началото на 19 в. Уилям Удвил отхвърля тези твърдения с довода, че приписваните разхлабително и охлаждащо действие не са отличителни за растението, и приема, че наблюдаваното се дължи на виното, в което са го давали. Европейската медицина изоставя растението около 1810 г. Отделно младите листа и връхчета, докато власинките са още меки, се ядат в южна Франция и в части от Германия, задушени или сварени.

Лабораторните данни са най-многобройни и най-точно измерени. В екстракт от вида водещите фенолни киселини са хлорогеновата и розмариновата, а водещият флавоноид е лутеолин, и екстрактът значимо потиска алфа-глюкозидазата. В изследване от Северна Македония върху пет широко разпространени вида от семейството лечебното винче има най-високото общо полифенолно съдържание от петте, а 6,8-ди-C-глюкозидите на апигенина и на лутеолина се съобщават там за пръв път в цялото семейство. Метанолов екстракт от сушени надземни части показва улавяне на свободни радикали в два теста и действие срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии и срещу гъби. Всичко това е получено извън организма, а не при хора, и по нито един от тези показатели не съществува установена доза.

Единственият опит с животни е за зарастване на рани и е важно да се предаде точно. Двадесет и четири албиноси плъхове в четири групи са получавали носител, сравнителен гел и екстракт от надземната част на вида в две дози, при местно приложение върху изрязана рана на гърба на шията. В кожата, третирана с екстракта, се отчита значимо повече отложен тъканен колаген и повече фибробласти, а възпалителните клетки в зарасналата тъкан са значимо по-малко от при положителната контрола. Отчетено е и положително повлияване на трансформиращия растежен фактор бета 1, повишение на тъканните супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза и каталаза и на хидроксипролина, и понижение на малондиалдехида спрямо носителя. Това е опит с животни при местно приложение върху кожа и не се пренася върху хора. В самата статия има и несъответствие: заглавието твърди потискане на два възпалителни посредника, а текстът на реферата изброява като значимо повлияни три, без да посочва посока, затова конкретна посока за отделните посредници тук не се приписва.

И накрая онова, което на ниво вид просто липсва, защото е проверено с осем отделни търсения: нула проучвания при хора, нула изследвания за увреждане на наследствения материал, нула реферирани етноботанични проучвания и нула български фитохимични данни за Anchusa officinalis. Цветовете на вида не са изследвани фитохимично нито веднъж, а той се предлага като ядивно цвете. Това е липса на данни, а не установена безвредност, и точно затова следващите секции говорят за въздържане, а не за начини на употреба.

Билкови добавки от Билкопедия

Стандартизирани формули за ежедневна подкрепа.

БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Ползи

Групите, за които растението е особено опасно

Целева група Основание
Хора, които четат българските търговски билкови странициИзброяваният там състав (циноглосин, консолидин, алантоин, алканин, витамин Е, каротин) не е установен в този вид, а принадлежи на три други рода от същото семейство.
Хора, които пият винче като чайОбщото алкалоидно съдържание на сухата билка от този вид е около 0,12 на сто, тоест от порядъка на хиляда милиграма на килограм, докато максималното ниво за билкови запарки в сух вид в Европейския съюз е двеста микрограма на килограм.
Берачи без ботаническа подготовкаПет други вида от рода са защитени по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, а два от тях се водят по Catalogue of Life за синоними на самото лечебно винче.
Хора, които събират диворастящ материалМетаболитният профил на вида се мени според микоризните гъби и според условията на растеж, тоест съдържанието на активни вещества е непредвидимо.
Хора, които ядат ядивни цветяЦветовете на този вид не са изследвани фитохимично нито веднъж, а в надземните части и в семената е установен 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид.
Бременни, кърмещи и децаЗа тези групи няма никакви данни при този вид, а приемливият дневен прием за целия клас вещества, определен от европейския комитет по растителни лекарствени продукти, е един микрограм за възрастен и се преизчислява по телесно тегло при деца.
Секция: Действие

Какво е действието на растението Лечебно винче?

Действие на растението върху човешкия организъм не е изследвано и това трябва да се каже, преди да се изброи каквото и да е друго. Онова, което съществува, е действие на екстракти и на изолирани вещества върху клетки и в стъклен съд. Полифенолно обогатени екстракти от вида значимо потискат алфа-глюкозидазата, потискат хиалуронидазата с полуинхибиторна концентрация 36,5 микрограма на милилитър и потискат липоксигеназата умерено до слабо, а върху фибробластна клетъчна линия и двата изпитвани в тази работа екстракта са цитотоксични при концентрации над 500 микрограма на милилитър. Тук е нужно изрично разграничение: най-силният резултат на същата работа, потискане на алфа-амилазата с полуинхибиторна концентрация 1,30 микрограма на милилитър, е на Melilotus officinalis, а НЕ на нашия вид.

Метанолов екстракт от сушени надземни части на вида дава полуинхибиторни концентрации 107,12 и 123,94 микрограма на милилитър в два теста за улавяне на свободни радикали и 72,49 и 102,54 микрограма на милилитър срещу две ракови клетъчни линии, с повишена експресия на каспазна и Bax мРНК. Отделно пет гликозида на олеаноловата киселина, изолирани точно от този вид, имат хемолитично действие: монодесмозидните са по-хемолитични от бидесмозидните, хемолитичното действие на монодесмозидите намалява с удължаването и разклоняването на захарната верига, а повишаването на хемолитичното действие е съпроводено с намаляване на повърхностната активност. Това е разрушаване на червени кръвни клетки в стъклен съд, а не при хора. И накрая, за самите пиролизидинови алкалоиди трябва да се каже и добрата новина: ликопсаминът е от по-слабите в класа, не е генотоксичен в бактериални тестове извън организма, макар да предизвиква мутации при Drosophila melanogaster и затова да се смята за потенциално генотоксичен, а при опит с женски плъхове дава по-малко чернодробни ДНК-адукти от други 1,2-ненаситени алкалоиди.

Ликопсамин в надземните части и в семената

➜Обърни картата

1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, установен точно в този вид по три първични източника от 1975, 1980 и 2013 г. Прегледът от 1995 г. добавя интермедин и 7-ацетилликопсамин.

Розмаринова киселина

➜Обърни картата

Най-документираното вещество на вида. Клетъчните му суспензии са били около две десетилетия стандартна лабораторна система за производството ѝ.

Хлорогенова киселина и лутеолин

➜Обърни картата

Втората водеща фенолна киселина и водещият флавоноид в полифенолно обогатен екстракт точно от този вид.

Сапонини от корените

➜Обърни картата

Олеанан-тип тритерпенови сапонини: anchusoside-9, acetylanchusoside-9, malonylanchusoside-2 и malonylanchusoside-7. Отделно пет гликозида на олеаноловата киселина с хемолитично действие.

Тридесет и едно съединения в пет вида

➜Обърни картата

Броят е общ за петте изследвани вида от семейството, не за лечебното винче поотделно. От групите производни на фенолни киселини, флавоноиди, флаван-3-оли и антоциани. Ди-C-глюкозидите на апигенина и лутеолина са съобщени за пръв път в цялото семейство.

Веществата, които не са от този вид

➜Обърни картата

Циноглосин, консолидин, алантоин и алканин не са установени в лечебното винче, а принадлежат на родовете Cynoglossum, Symphytum и Alkanna. За витамин Е и каротин не беше намерено измерване в семейството.

Секция: Внимание

Защо лечебното винче не бива да се приема?

В самия вид са установени пиролизидинови алкалоиди

Това не е предпазливост от липса на данни, а находка на ниво вид: веществата са търсени и намерени точно в Anchusa officinalis, а не само в семейството.

  • Какво е намерено: ликопсамин, 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, е установен в надземните части и в семената на този вид. Установяването е по три първични източника от 1975, 1980 и 2013 г., а работата от 2013 г. е на Федералния институт за оценка на риска в Берлин и включва вида изрично сред изследваните Грапаволистни.
  • Какво добавя прегледът от 1995 г.: освен наситените и смятани за безвредни лабурнин и ацетиллабурнин, на вида се приписват интермедин, ликопсамин и 7-ацетилликопсамин, при общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто.
  • Как е класифициран видът: оценката на безопасността на ядивните цветя от Националния институт по храните в Дания слага вида в категория за растения с потенциално отровни съединения в други части или в близки видове, при неубедителни или липсващи данни за цветовете.
  • Какво не се твърди: ликопсаминът е от по-слабите в своя клас. Той не е генотоксичен в бактериални тестове извън организма и при опит с плъхове дава по-малко чернодробни ДНК-адукти от други 1,2-ненаситени алкалоиди. Класическият български списък на отровните и силно действащи лечебни растения по Нено Стоянов не включва лечебното винче, докато включва наумката и зарасличето.

Тоест основанието за въздържане е конкретно и проверимо, а не пренесено от друго растение или от целия род.

Числото до границите на Европейския съюз

Ето сравнението, което на български не съществува никъде и което прави отговора еднозначен, без да е нужна нито една допълнителна преценка.

  • Какво е измерено в сухия растителен материал: общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто по прегледа от 1995 г., тоест от порядъка на хиляда милиграма на килограм.
  • Каква е границата за храни: Регламент (ЕС) 2023/915 определя максимални нива за сумата от двадесет и един пиролизидинови алкалоида плюс наблюдение на още четиринадесет изомера. За билкови запарки в сух вид нивото е двеста микрограма на килограм, за хранителни добавки с растителни съставки и за сушени билки четиристотин, за чай от Camellia sinensis сто и петдесет, а за чай и запарки за бебета и малки деца в сух вид седемдесет и пет. За няколко изрично изброени в регламента запарки е определено по-високо ниво от четиристотин.
  • Каква е границата за прием: публичното изявление на европейския комитет по растителни лекарствени продукти за продукти с отровни ненаситени пиролизидинови алкалоиди, документ с номер 893108/2011, ревизия 1, приет на 7 юли 2021 г., приема за възрастен при поглъщане един микрограм на ден, същата граница при кожно приложение и само върху неповредена кожа, и преизчисляване по телесно тегло при деца, тоест половин микрограм на ден при телесно тегло двадесет килограма. Границата важи и когато алкалоидите идват от самата активна съставка, не само от примес.
  • Какво следва от това: разликата между измереното съдържание и допустимото ниво е повече от три порядъка. Билков чай от този вид не може да отговаря на границите на Европейския съюз за храни, и това е извод от аритметика, а не преценка.

Ако числото 0,12 на сто бъде оспорено, изводът пада заедно с него, затова тук се казва изрично откъде идва: то е от прегледа на Roeder от 1995 г., чийто реферат PubMed не носи, и абзацът за вида е прочетен от онлайн възпроизвеждане на пълния текст, а не от печатното издание.

Съставът се мени според условията на растеж

Дори при правилно разпознат вид домашна мярка не може да се въведе, защото химията на растението не е една и съща на две различни места.

  • Какво е измерено: метаболитният профил на Anchusa officinalis се различава според микоризните гъби, с които е свързано растението. Отделен опит показва, че определена микоризна гъба променя производството на метаболити при полухидропонно отглеждане.
  • Какво значи това за берача: диво събран материал от този вид носи непредвидимо съдържание на активни вещества, тоест правилото „малко количество за проба” няма върху какво да се опре.
  • Кои части са изследвани: надземната част, листата, корените и семената. Цветовете на вида не са изследвани фитохимично нито веднъж, а той се предлага като ядивно цвете, и това е установено дословно от Националния институт по храните в Дания.
  • Какво липсва за България: количества пиролизидинови алкалоиди в български материал от вида не са установявани никъде. Търсене за българско фитохимично изследване на Anchusa officinalis връща нула записа.

Тоест дори ако някой приеме числото от прегледа за надеждно, то е измерено на друг материал и не важи за конкретното растение в ръката на берача.

Правният капан с петте защитени винчета

Този раздел е най-важният за берача и е причината страницата да съществува. Правният риск не идва от самото лечебно винче, а от съседите му в рода.

  • Какво казва законът за нашия вид: лечебното винче е вписано в приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения и събирането е по общия режим. Видът не фигурира нито в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ”, нито в раздел II „ЗАБРАНЯВАМ”, т. 4 на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. и не е нито в приложение № 3, нито в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие.
  • Кои са защитените съседи: в приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие стоят пет други вида от рода: давидово винче (Anchusa davidovii), гмелиново винче (Anchusa gmelinii), македонско винче (Anchusa macedonica), дългостълбчесто винче (Anchusa stylosa) и веленовскиево винче (Anchusa velenovskyi). За тях скубането, изкореняването и унищожаването не са позволени по чл. 40 на същия закон.
  • Защо това е капан: по Catalogue of Life давидовото и веленовскиевото винче са синоними на самото лечебно винче, тоест за берача те са външно неразличими, докато по българското право за тях важи отделен режим. Флора на НР България също не третира лечебното винче като отделен вид в определителната си таблица, а като „Група Лечебно винче”.
  • Какво НЕ се твърди: наказателна отговорност по чл. 278в, ал. 4 от Наказателния кодекс тук не се приписва. Тази разпоредба важи само за видовете със знак във въпросното приложение, а знак носят двадесет и два животински вида и нито едно растение.

Практическото правило е кратко: винче не се събира по крайморски пясъци и във високите планински находища, а берач без ботаническа подготовка не може да гарантира, че бере точно незащитения вид.

Секция: ЧЗВ

Често задавани въпроси свързани с растението Лечебно винче

Установеното в самия вид е следното. В надземните части и в семената е намерен ликопсамин, 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, а прегледът от 1995 г. приписва на вида и интермедин и 7-ацетилликопсамин, плюс наситените лабурнин и ацетиллабурнин, при общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто. Най-добре документираното вещество е розмариновата киселина, а до нея стоят хлорогеновата киселина и лутеолин, литоспермова киселина, производни на салвианоловата киселина, метилсирингинозид и олеанан-тип сапонини от корените, включително пет гликозида на олеаноловата киселина с хемолитично действие. Обратното уточнение е също толкова важно: циноглосин, консолидин, алантоин, алканин, витамин Е и каротин не са установени в този вид, а са химия на родовете Cynoglossum, Symphytum и Alkanna.

Тук трябва да се разграничат три несъвместими линии. Първо, народната: българските справки дават кашлица, бронхиален катар, грип, стомашно-чревни разстройства и диария, външно рани и ожулвания и плакнене на устната кухина, но без цитирана литература; европейските стари автори дават изгаряния и стари язви, потиснато настроение и змийско ухапване, като още през 1810 г. европейската медицина изоставя растението. Второ, лабораторната: изпитвани са потискане на алфа-глюкозидаза, хиалуронидаза и липоксигеназа, улавяне на свободни радикали, действие срещу бактерии и гъби и потискане на ракови клетъчни линии. Трето, опитът с животни: зарастване на рани при плъхове при местно приложение. Признато лечебно приложение при хора няма и монография на Европейската агенция по лекарствата за вида не съществува.

Различава се по това, че при него българската популярна литература е сглобила чужда химия и това е проверимо. Търсенето по циноглосин в индексираната литература връща един единствен запис и той е за друго растение, а реферираното сравнение на алантоина в седемнадесет вида от семейството включва Anchusa azurea и Anchusa undulata, но не и Anchusa officinalis. Второ, всичките изброени народни имена на вида се ползват и за айваживата (Alkanna tinctoria), която сама е защитен вид по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, при това по проследима таксономична причина: „Anchusa tinctoria Woodv.” е синоним на нашия вид. Трето, той има истинска и малко известна следа в науката: клетъчните му суспензии са били около две десетилетия стандартна лабораторна система за производство на розмаринова киселина и от тях са пречистени тирозин аминотрансферазата и префенат аминотрансферазата. И четвърто, при него правният риск не е в самия вид, а в пет други вида от рода, два от които съвременната таксономична база води за синоними на него.

Показват четири нива и нито едно от тях не е проучване при хора. При хора няма нищо: нула проучвания с вида, проверено с осем отделни търсения. При животни има един опит, при двадесет и четири плъха, с местно приложение върху рана, който отчита повече колаген и фибробласти и по-малко възпалителни клетки. Лабораторните данни са най-многобройни: фенолен и полифенолен профил, метаболомика, потискане на ензими, действие срещу бактерии и гъби, потискане на ракови клетъчни линии, хемолитично действие на сапонини и цяла серия работи с клетъчни суспензии за производство на розмаринова киселина. За наночастиците има отделно изследване, в което листен екстракт от вида е ползван само като редуциращо и покриващо средство за сребърни наночастици, тоест измерените там свойства са на наночастиците, а не на билката. Липсата на клинични данни не е пропуск в изложението, а състоянието на литературата.

Не, и причините са четири, всяка достатъчна сама по себе си. Първо, в самия вид са установени 1,2-ненаситени пиролизидинови алкалоиди, а общото алкалоидно съдържание на сухата билка е дадено като около 0,12 на сто. Второ, това число е от порядъка на хиляда милиграма на килограм, докато максималното ниво за билкови запарки в сух вид по Регламент (ЕС) 2023/915 е двеста микрограма на килограм, а приемливият дневен прием по публичното изявление на европейския комитет по растителни лекарствени продукти е един микрограм за възрастен. Трето, установена доза за този вид не съществува: няма монография на Европейската агенция по лекарствата и няма фармакопейна суровина, а името „Herba et radix Buglossi”, което се среща в български наръчник за билкосъбиране, не е проверено фармакопейно име. Четвърто, метаболитният профил на вида се мени според условията на растеж, тоест дори при правилно разпознат вид съдържанието в конкретното растение е неизвестно.

Разграничението е по три отделни белега и всичките са проверими. Спрямо айваживата (Alkanna tinctoria) разликата е важна не толкова ботанически, колкото защото двете растения делят народните имена паче гнездо, винче, воловец, краставец и лисича трева, а багрилото алканин е на айваживата, не на винчето. Спрямо наумката (Cynoglossum officinale): венчето на наумката е мътно тъмночервено, а плодовете ѝ носят четинки-котвички, докато орехчетата на винчето са набръчкани и без котвички. Спрямо зарасличето (Symphytum officinale): зарасличето има низбягващи, отчасти крилати листа и тръбесто розововиолетово до пурпурночервено венче, а винчето има разперено фуниевидно до дисковидно венче. Спрямо лазурното винче (Anchusa azurea): при него венчето е по-широко, орехчетата са от седем до десет милиметра, чашката е разделена до основата и тичинките са на върха на венечната тръбица, а при нашия вид орехчетата са от два до четири милиметра и тичинките са около средата на тръбицата. И накрая, спрямо тяснолистното винче (Anchusa leptophylla Roem. & Schult.) разграничението е точно по власинките: при него те НЕ са задебелени в основата и растението най-често е без приосновна розетка.

Вижте и продуктите на Билкопедия

Билкови формули с прецизно дозиран състав.

БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Източници

Източници и научна база за Лечебно винче

Регулаторен статус:

  • Европейска агенция по лекарствата: за Anchusa officinalis НЯМА монография на Съюза и няма списъчна позиция. Търсене, ограничено до сайта на агенцията, връща нула документа за Anchusa. Проверен е и релевантният документ на европейския комитет по растителни лекарствени продукти: публично изявление за употребата на растителни лекарствени продукти, съдържащи отровни ненаситени пиролизидинови алкалоиди, включително препоръки относно замърсяването на растителни лекарствени продукти с такива алкалоиди, документ с номер 893108/2011, ревизия 1, приет на 7 юли 2021 г. Anchusa не се споменава в него нито веднъж; документът работи на нивото на класа вещества. Дословно от него: приемливият прием за възрастен при поглъщане е един микрограм на ден; при кожно приложение същата граница и само върху неповредена кожа; при деца се преизчислява по телесно тегло, тоест половин микрограм на ден при телесно тегло двадесет килограма; границата важи и когато алкалоидите идват от самата активна съставка, не само от примес.
  • Закон за лечебните растения: видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2 с реда „Винче лечебно Anchusa officinalis L. Boraginaceae“, тоест е лечебно растение и събирането е по общия режим на закона. Приложението обръща словореда, затова името на страницата е ботаническото Лечебно винче, а не законовото „Винче лечебно”.
  • Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира нито в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ” (единадесет вида с определени количества), нито в раздел II „ЗАБРАНЯВАМ”, т. 4 (двадесет и четири вида със забрана за събиране от естествените находища на територията на цялата страна). Проверен е целият текст на заповедта: нула съвпадения по Anchusa. Кирилицата в извлечения текст е с развален шрифт, а латиницата се чете нормално, затова проверката е по латинските имена.
  • Закон за биологичното разнообразие: самият вид не е в приложение № 3 и не е в приложение № 4. В приложение № 3, в раздела за семейство Грапаволистни, стоят пет ДРУГИ вида от рода: Anchusa davidovii, Anchusa gmelinii, Anchusa macedonica, Anchusa stylosa и Anchusa velenovskyi, за които скубането, изкореняването и унищожаването не са позволени по чл. 40 (чл. 38 се отнася за животинските видове). В приложение № 4 няма нито един Anchusa. Изходът на детерминистичната проверка дава съвпадение „само по род”; редовете са прочетени дословно и Anchusa officinalis го няма. Българската флора онлайн записва изрично, че видът не е защитен от Закона за биологичното разнообразие и че е лекарствено растение. Отделна подробност: приложение № 3 изписва семейството с печатна грешка като „Boraginacerae” с излишно r.
  • Наказателна отговорност НЕ се твърди: чл. 278в, ал. 4 от Наказателния кодекс важи само за видовете, отбелязани със знак в приложение № 3, а знак носят двадесет и два животински вида и нито едно растение.
  • Регламент (ЕС) 2023/915 (границите въведени с Регламент (ЕС) 2020/2040, приложими от 1 юли 2022 г.): максимални нива за сумата от двадесет и един пиролизидинови алкалоида плюс наблюдение на още четиринадесет изомера. Двеста микрограма на килограм за билкови запарки в сух вид; четиристотин за няколко изрично изброени в регламента запарки; четиристотин за хранителни добавки с растителни съставки и за сушени билки; сто и петдесет за чай от Camellia sinensis; седемдесет и пет за чай и запарки за бебета и малки деца в сух вид. Внимание за начина на проверка: таблицата е взета от реферирания обзор PMID 38393157, защото страниците на EUR-Lex не се четат автоматизирано и върнаха празно съдържание. Ако числата влязат другаде, трябва да се сверят с текста на самия регламент.
  • Уточнение за често цитирана уикистраница: статията „Защитени лечебни растения в България” е препис на приложението на Закона за лечебните растения, тоест списък на лечебните, а не на защитените растения. Появата на вида там не доказва защитен статут.

Проучвания при хора:

  • НЯМА нито едно. Проверено с осем отделни търсения през услугите на PubMed: нула проучвания с Anchusa officinalis при хора, нула съобщения за отравяне на човек или животно с този вид, нула изследвания за увреждане на наследствения материал, нула реферирани етноботанични проучвания и нула български фитохимични данни.

Опит с животни:

  • PMID 40135263 – Anchusa officinalis ускорява зарастването на рани, Cutaneous and Ocular Toxicology, 2025 г., том 44, книжка 2, страници 147-160. Опит с животни. Двадесет и четири албиноси плъхове в четири групи: носител (десет на сто твин 20), сравнителен гел и екстракт от надземната част в две дози, при местно приложение върху изрязана рана на гърба на шията, по 0,2 милилитра дневно. Значимо повече отложен тъканен колаген и повече фибробласти в третираната кожа, значимо по-малко възпалителни клетки в зарасналата тъкан от при положителната контрола, положително повлияване на трансформиращия растежен фактор бета 1, значимо повишение на тъканните супероксид дисмутаза, глутатион пероксидаза и каталаза и на хидроксипролина и понижение на малондиалдехида спрямо носителя. При отделния тест за остра токсичност не е наблюдавано отровно увреждане до пет грама на килограм, но пътят на въвеждане при този тест не е посочен в реферата и не се домисля. Несъответствие в самата статия: заглавието твърди потискане на два възпалителни посредника, а рефератът изброява като значимо повлияни три, без посока, затова конкретна посока за отделните посредници не се приписва. Опит с животни, не се пренася върху хора.

Пиролизидинови алкалоиди на ниво вид:

  • PMID 29981787 – безопасни ли са дивите и култивираните цветя, сервирани в ресторанти или продавани от местни производители в Дания, Food and Chemical Toxicology, 2018 г., том 120, страници 129-142. Оценка на безопасността от Националния институт по храните на Техническия университет на Дания след проверка на сто и петдесет ресторанта и местни производители през май-октомври 2016 г. Тук е най-точното установено твърдение за нашия вид. Дословно: няма данни за употреба на цветовете като храна в Европа преди 1997 г.; не е публикуван нито един фитохимичен анализ на цветовете; ликопсамин, 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, е установен в надземните части и в семената. Няма данни за отровни ефекти при хора и няма опити с животни след поглъщане на цветовете. Видът е класифициран в категория за растения с потенциално отровни съединения в други части или в близки видове, при неубедителни или липсващи данни за цветовете. Прегледът дава и точна отсянка за самия ликопсамин: не е генотоксичен в бактериални тестове извън организма, но предизвиква мутации при Drosophila melanogaster и затова се смята за потенциално генотоксичен; при опит с женски плъхове ликопсаминът дава по-малко чернодробни ДНК-адукти от други 1,2-ненаситени алкалоиди (PMID 23937665). Първичните източници за ликопсамина в този вид, цитирани там, са Broch-Due и кол., Acta Chemica Scandinavica, 1980 г., Pedersen E., Archiv for Pharmaci og Chemi, 1975 г., и PMID 24114465. Внимание: първите два не са индексирани в PubMed и не бяха прочетени пряко.
  • PMID 7700976 – Roeder E., лечебните растения в Европа, съдържащи пиролизидинови алкалоиди, Pharmazie, 1995 г., том 50, книжка 2, страници 83-98, обзор, Фармацевтичен институт на университета в Бон. За Anchusa officinalis обзорът дава общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто и посочва, че освен безвредните лабурнин и ацетиллабурнин видът съдържа отровните интермедин, ликопсамин и 7-ацетилликопсамин. За семейството отбелязва, че с изключение на Pulmonaria officinalis алкалоиди са установени във всички изследвани родове и видове. За честността: PubMed не носи реферат на този обзор; абзацът е прочетен от онлайн възпроизвеждане на пълния текст, а не от печатното издание, и числото 0,12 на сто зависи от това възпроизвеждане.
  • PMID 24114465 – структурен скрининг чрез проследяване на множество реакции като нов подход в тандемната масспектрометрия, Analytical and Bioanalytical Chemistry, 2013 г., том 405, книжка 29, страници 9375-83, Федерален институт за оценка на риска, Берлин. Лабораторен метод, който улавя всеки отделен пиролизидинов алкалоид до ниския диапазон микрограми на килограм. Приложен е върху растения от три семейства и Anchusa officinalis е изрично сред изследваните Грапаволистни, наред с Echium, Cynoglossum, Borago и Heliotropium europaeum. Установени са сто двадесет и един неизвестни дотогава алкалоида. Уговорка: рефератът не дава резултати по отделни видове, а таблиците не бяха прочетени (платен достъп). Че точно в този вид е намерен ликопсамин, се приписва на тази работа от прегледа PMID 29981787. На този номер не се приписват конкретни количества за вида.

Кои изследвания за алкалоиди и алантоин НЕ включват нашия вид (важно срещу пренасяне на числа):

  • PMID 35581149 – работа на същата научна група от Северна Македония за пиролизидиновите алкалоиди на широко разпространените Грапаволистни. Изследваните видове са Echium vulgare, Echium italicum, Symphytum officinale, Cynoglossum creticum и Onosma heterophylla. Anchusa officinalis НЕ е сред тях, тоест количествата 4753, 3507, 1340, 479 и 16 милиграма на килограм оттам НЕ важат за нашия вид.
  • PMID 32436779 – профилиране на алкалоидите в четири вида от Северна Германия: Echium vulgare, Heliotropium europaeum, Cynoglossum officinale и Symphytum. Anchusa officinalis НЕ е сред тях.
  • PMID 28140740 – сравнение на алантоина и други метаболити в седемнадесет вида от семейството. Включени са Anchusa azurea и Anchusa undulata, но Anchusa officinalis НЕ е включен. Затова алантоинът, който българските справки приписват на корена на винчето, не е установен в него; той е характерното вещество на зарасличето (Symphytum officinale).

Фитохимия и лабораторни данни за вида:

  • PMID 37026584 – извличане, разпределение и разнообразие на фенолните съединения в най-широко разпространените Грапаволистни от Македония, Chemistry & Biodiversity, 2023 г., том 20, книжка 5. Лабораторни данни. Anchusa officinalis е един от пет диворастящи вида. Установени са тридесет и едно съединения, от които двадесет и две за пръв път в изследваните видове, а 6,8-ди-C-глюкозидите на апигенина и лутеолина за пръв път в цялото семейство. Нашият вид има най-високото общо полифенолно съдържание от петте, до 24577,05 микрограма на грам, следван от Cynoglossum creticum, и авторите приемат, че точно тези два вида имат най-голям потенциал за по-нататъшни изследвания.
  • PMID 32548486 – оценка извън организма на противодиабетни и противовъзпалителни действия на полифенолно обогатени екстракти от Anchusa officinalis и Melilotus officinalis, ACS Omega, 2020 г., том 5, книжка 22, страници 13014-13022, Национален институт за изследване и развитие на биологичните науки, Букурещ. В екстракта от нашия вид водещите фенолни киселини са хлорогенова и розмаринова, а водещият флавоноид е лутеолин. И двата екстракта значимо потискат алфа-глюкозидазата. Потискането на хиалуронидазата от нашия вид е с полуинхибиторна концентрация 36,5 микрограма на милилитър, тоест по-слабо от 11,8 при Melilotus officinalis. Потискането на липоксигеназата е умерено до слабо. Върху фибробластна клетъчна линия и двата екстракта са цитотоксични при концентрации над 500 микрограма на милилитър. Изрично: най-силният резултат на статията, потискане на алфа-амилазата с полуинхибиторна концентрация 1,30 микрограма на милилитър, е на Melilotus officinalis, а НЕ на нашия вид.
  • PMID 38978319 – оценка извън организма и чрез изчислително моделиране на биологичните действия и химичния състав на метанолов екстракт от надземните части на Anchusa officinalis, Cell Biochemistry and Function, 2024 г., том 42, книжка 5. Общо фенолно съдържание 118,24 и общо флавоноидно 94 милиграма кверцетинови еквиваленти на грам сух екстракт; полуинхибиторни концентрации 107,12 и 123,94 микрограма на милилитър в два теста за улавяне на свободни радикали; 72,49 и 102,54 микрограма на милилитър срещу две ракови клетъчни линии; повишена експресия на каспазна и Bax мРНК; действие срещу грам-положителни и грам-отрицателни бактерии и срещу гъби. Три ограничения на качеството: газовата хроматография съобщава „циклобутан” като главно съединение с 26,07 на сто, което за растителен екстракт е неправдоподобно и най-вероятно е погрешно отнесен сигнал; фенолите са изразени в кверцетинови, а не в галовокиселинни еквиваленти; мерната единица на един от резултатите е изпусната в реферата. Клетъчни линии, не пациенти.
  • PMID 7433502 – хемолитично действие и повърхностна активност на тритерпенови сапонини от Anchusa officinalis L., Pharmazie, 1980 г., том 35, книжка 8, страници 498-9, Romussi G., Cafaggi S., Bignardi G. (правописната грешка „costituents” в заглавието е в самия запис на PubMed). Изследвано е съотношението между химичния строеж, хемолитичното действие и повърхностната активност на пет гликозида на олеаноловата киселина от вида. Монодесмозидните сапонини са по-хемолитични от бидесмозидните; хемолитичното действие на монодесмозидите намалява с удължаването и разклоняването на захарната верига; повърхностната активност е по-голяма при бидесмозидите. Разрушаване на червени кръвни клетки в стъклен съд, не при хора.
  • PMID 35888697 – метаболитният профил на Anchusa officinalis L. се различава според свързаните с него арбускулни микоризни гъби, Metabolites, 2022 г., том 12, книжка 7, открит достъп. Установени са двадесет производни от типа C6-C3 (четири на сирингина и шестнадесет на кафеената киселина), едно производно C6-C2, девет гликозилирани тритерпеноида и шест съединения от други класове (секоиридоиди, кумарини, имидазолидини). Сред назованите вещества са розмаринова киселина, литоспермова киселина, производни на салвианоловата киселина, метилсирингинозид и anchusoside-9 с малонилови и ацетилови сапонини. Пиролизидинови алкалоиди не са сред установените съединения в тази работа. Практическият извод: съставът на вторичните вещества се мени според микоризните гъби, тоест диво събран материал е с непредвидимо съдържание.
  • PMID 34539717 – арбускулната микоризна гъба Rhizophagus irregularis променя производството на метаболити на Anchusa officinalis L. при полухидропонно отглеждане, Frontiers in Plant Science, 2021 г., открит достъп. Потвърждава, че съдържанието на активни вещества е силно зависимо от условията на растеж.
  • PMID 39519729 – метаболити от растения от семейство Грапаволистни като потенциални козметични съставки, обзор, Molecules, 2024 г., том 29, книжка 21, открит достъп. За Anchusa officinalis дава общо съдържание на фенолни киселини в екстракти от 6,60 до 116,42 милиграма галова киселина на грам сух екстракт и посочва, че от корените на вида са изолирани олеанан-тип сапонини acetylanchusoside-9, malonylanchusoside-2 и malonylanchusoside-7. Обзорът не съобщава пиролизидинови алкалоиди за този вид и свързва алкалоидите главно със Symphytum, което е още едно потвърждение колко тънка е базата данни точно за нашия вид.
  • PMID 40242607 – зелен синтез и характеризиране на сребърни наночастици с Anchusa officinalis, International Journal of Nanomedicine, 2025 г., том 20, страници 4481-4502. Лабораторни данни за НАНОЧАСТИЦИ, не за растението. Листен екстракт от вида е ползван само като редуциращо и покриващо средство. Най-силното противомикробно действие е при минимална инхибираща концентрация 0,5 микрограма на милилитър срещу Staphylococcus aureus, Escherichia coli и Candida albicans; потискане на четири ракови клетъчни линии при 25 микрограма на милилитър, най-ниска ефективна концентрация 15,15 микрограма на милилитър. Самите автори отбелязват разрастващо действие върху здрави клетки при част от концентрациите. Свойствата са на сребърните наночастици, а не на растението.

Истинската следа на вида в науката (розмаринова киселина):

  • PMID 6505088 – производство на розмаринова киселина и характеристики на растежа на клетъчни суспензионни култури на Anchusa officinalis, Planta Medica, август 1984 г. Начало на дълга серия, в която клетъчните суспензии на вида стават стандартна система за производство на розмаринова киселина. Към същата серия се отнасят влиянието на макроелементите и на ауксините и цитокинините (PMID 24253681, PMID 24253682), диференциалната експресия на изоформите на тирозин аминотрансферазата (PMID 24221665), поведението на свободните ароматни аминокиселини (PMID 16666560), пречистването на тирозин аминотрансферазата (PMID 2889425) и на префенат аминотрансферазата (PMID 3196038), перфузионната стратегия (PMID 18613136) и непрекъснатата перфузионна култура (PMID 16233360). Това е истинската следа на вида в науката и на български не се среща никъде.

Единственото съобщение за отравяне е на ниво РОД, не на вид:

  • PMID 29560651 – остър токсичен хепатит, предизвикан от растително средство: Anchusa, Грапаволистни. Acta Gastro-Enterologica Belgica, 2017 г., том 80, книжка 4, страници 533-536, тип съобщение за случай, катедри по гастроентерология и патология, Медицински факултет на Университета Иньоню, Малатия, Турция. Мъж на четиридесет и три години, без предишни заболявания и без други лекарства, пил отвара от растението четиринадесет дни. Две седмици по-късно се появяват урина с цвят на чай и пожълтяване, третата седмица е насочен към клиниката. Вирусен и автоимунен хепатит са изключени, ехографията е нормална. След спиране на растителното средство показателите се нормализират около два месеца след острия епизод. Три уговорки, задължителни за страницата. Първо, видът НЕ е посочен: статията пише само „Anchusa Boraginaceae” и дава местните имена „tort” и „говежди език” за растение, ползвано в областта Елязъг, а в турската ботаническа и етноботанична употреба и двете означават Anchusa azurea Mill., тоест лазурно винче. Затова случаят е на ниво род и НЕ се приписва на лечебното винче. Второ, трансаминазите в статията са почти нормални, а билирубинът е много висок, което е застойна, а не хепатитна картина, тоест дори собственото заглавие на статията не се подкрепя напълно от числата в нея. Трето, изрично проверено: в PubMed НЯМА нито едно съобщение за отравяне с Anchusa officinalis; осем отделни търсения не връщат нито един случай.

Име, таксономия, ботаника и разпространение:

  • Име: правилното българско име е Лечебно винче, потвърдено двукратно и независимо: българската Уикипедия има статия „Лечебно винче”, а bgflora.eu, който възпроизвежда Флора на НР България, дава „Българско име: Лечебно винче”. Приложението на Закона за лечебните растения дава обърнатия словоред „Винче лечебно”. bgflora.net НЯМА страница за вида: от целия род там е включен само Anchusa velenovskyi, затова родовото име идва от страницата на рода („Род Винче, Паче гнездо”), а видовото от bgflora.eu и от Уикипедия. За рода bgflora дава две български имена и ги ползва по двойки при видовете; по същата логика второто име на нашия вид би било „Лечебно паче гнездо”, но такава форма НЕ е намерена в източник и не се изписва като установено име.
  • Таксономия по Catalogue of Life: прието име Anchusa officinalis L., Species Plantarum, страница 133, 1753 г. Самата двучленна форма е омоним: „Anchusa officinalis Gouan” е нееднозначен синоним на Anchusa azurea, „Anchusa officinalis M.Bieb.” на Anchusa ochroleuca, а „Anchusa officinalis Thunb.” на Anchusa riparia. Подвидове: subsp. officinalis, subsp. intacta (Griseb.) Selvi & Bigazzi и subsp. leucantha (Selvi & Bigazzi) Kit Tan; английската Уикипедия дава само два по Plants of the World Online и разликата не е разрешена, защото прякото четене на тази база не се получи (защита срещу автоматизирано изтегляне).
  • Голямата таксономично-правна находка: Anchusa davidovii Stoj. и Anchusa velenovskyi (Gusul.) Stoj. са по Catalogue of Life синоними на Anchusa officinalis subsp. officinalis, а по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие са отделни защитени видове. В Червената книга на Република България от рода има три статии: давидово винче като критично застрашено, македонско винче като уязвимо и дългостълбчесто винче като критично застрашено. Веленовскиевото винче няма статия в Червената книга. Флора на НР България, том IX, 1989 г., в обработката на Ст. Кожухаров не третира лечебното винче като отделен вид в определителната таблица, а като „Група Лечебно винче”, която покрива няколко от единадесетте вида на рода в България. Отворен въпрос: кои точно са видовете в тази група не е установено, защото определителната таблица ги обозначава само с номера, затова тук не се изброяват.
  • Омонимът „Anchusa macedonica”: Anchusa macedonica Velen. (1893) по Catalogue of Life е нееднозначен синоним на Anchusa officinalis subsp. intacta, а Флора на НР България го води като базионим на var. macedonica (Vel.) Gusul. на НАШИЯ вид, с изричната бележка „non Deg. et Dorfl.”. Защитеният вид македонско винче е ДРУГОТО растение: Anchusa macedonica Degen & Dorfl. (1897), балкански ендемит от Струмската долина, който по Catalogue of Life днес е Gastrocotyle macedonica. Отбелязано е и вътрешно противоречие в Червената книга за този вид: в раздела за природозащитен статут пише, че видът е защитен, а в раздела за необходими мерки се препоръчва включването му в списъка на защитените растения. Отбелязано, без да се строи заключение върху него.
  • Защитените съседи в подробност: веленовскиевото винче има езичести или широко ланцетни, широко затъпени чашкови дялове, чашка от три до пет милиметра при цвета и от седем до осем при плода, светлосиньо венче с размер от седем до петнадесет милиметра, и расте по крайморски пясъци (Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Славянка, до около сто метра). Давидовото винче е български ендемит, критично застрашен, известен единствено от Рила при Сухото езеро, от хиляда и петстотин до две хиляди и двеста метра, в природен парк „Рилски манастир”. Дългостълбчестото винче е критично застрашено и има стълбче два до три пъти по-дълго от чашката. Македонското винче има венечна тръбица само от един до два милиметра и расте по сухи песъчливи и скалисти места край Струма.
  • Ботаника и местообитание по Флора на НР България, том IX (1989), чрез bgflora.eu, и по българската Уикипедия: по сухи тревисти и каменисти места, край пътищата и лозята, из нивите като плевел; разпространено, най-често южно от Стара планина; цъфти през юни и юли, плодоноси от юли до септември, докато българските билкозаготвителни справки дават цъфтеж от май до август. Общо разпространение: Средна и Източна Европа, Кавказ (Предкавказие и Закавказие), Мала Азия; въведен в Северна Америка, Обединеното кралство, Ирландия, Белгия, Финландия и североизточна Аржентина.
  • Използвана част: установена фармакопейна суровина НЯМА и такава не се измисля. Българските билкозаготвителни справки дават „Листата, стръковете и корените” и изписват името „Herba et radix Buglossi”, но това е име от български наръчник за билкосъбиране, а НЕ проверено фармакопейно име, и се предава като такова. Изследователската литература работи с надземната част, с листата, с корените и със семената; цветовете не са изследвани фитохимично нито веднъж.
  • Сблъсъкът на имената: „паче гнездо”, „винче”, „воловец”, „краставец” и „лисича трева” се ползват в българската билкова литература и за Anchusa officinalis, и за Alkanna tinctoria (айважива). Обяснението е таксономично: „Anchusa tinctoria Woodv.” е синоним на Anchusa officinalis subsp. officinalis. Оттам идват и общото английско име alkanet, което GBIF дава на нашия вид, и грешката алканинът да се приписва на корена му. Стандартното английско име на вида е common bugloss, докато самото „bugloss” означава Anchusa arvensis, а „viper’s bugloss” е Echium vulgare.
  • Историческа употреба по английската Уикипедия с посочени стари издания: Диоскорид за стягащото действие на корена и употребата му, сварен в масло, при изгаряния и стари язви; Хиеронимус Бок и Леонхарт Фукс при потиснато настроение; Никълъс Кълпепър под имената alkanet, orchanet, Spanish bugloss и enchusa, с приписване на невероятни свойства, включително действие при змийско ухапване; Уилям Удвил в началото на 19 в. отхвърля тези твърдения и приема, че действието се дължи на виното, в което са го давали. Европейската медицина изоставя растението около 1810 г. Кулинарно: младите листа и връхчета, докато власинките са още меки, се ядат в южна Франция и в части от Германия.
  • Списъкът на отровните растения: статията „Отровни и силно действащи лечебни растения” в българската Уикипедия, която цитира Нено Стоянов, „Нашите лекарствени растения”, НЕ включва лечебно винче, докато включва наумка лечебна (Cynoglossum officinale) и зарасличе (Symphytum officinale) от същото семейство. Това е единствената уговорка към решението страницата да се пише в стила за отровни растения и тя се казва открито.
  • Мимоходом, находка в самия закон: приложението на Закона за лечебните растения дава ред „Пореч австрийски Rorippa austriaca (Crantz.) Bess. Boraginaceae“, но Rorippa austriaca е от семейство Brassicaceae, не Грапаволистни. Грешката е в закона.
  • Непроверено, затова не се твърди: Латинско-българският ботанически речник на Ташев и Илиева не е проверен пряко за етимологията и за българските имена на рода. Не е установена оценка по Международния съюз за защита на природата или по Европейския червен списък за вида. Не е проверено дали лечебното винче реално присъства в билкозаготвителни пунктове в България днес. Двата български източника не се съгласяват за температурата на сушене и нито един от тях не цитира литература, затова тук такива указания не се дават.

Настоящата информация не замества медицинска консултация и не е указание за употреба. Регулаторните препратки са проверени дословно по текста на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г., по приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения и по приложения № 3 и № 4 на Закона за биологичното разнообразие, а научните – през PubMed (услугите esearch, esummary и efetch). Изключенията от думата „проверени” са изброени изрично на съответните места: рефератът на обзора от 1995 г. липсва в PubMed, таблиците на работата от 2013 г. са зад платен достъп, границите на Регламент (ЕС) 2023/915 са взети от рефериран обзор, а базата Plants of the World Online не се чете автоматизирано.

Обновено на 27 август 2026 г. Информацията е сверена с източниците, посочени по-горе.