Странични ефекти на
Лечебно винче (Anchusa officinalis)

Регулаторен статус:

• Европейска агенция по лекарствата: за Anchusa officinalis НЯМА монография на Съюза и няма списъчна позиция. Търсене, ограничено до сайта на агенцията, връща нула документа за Anchusa. Проверен е и релевантният документ на европейския комитет по растителни лекарствени продукти: публично изявление за употребата на растителни лекарствени продукти, съдържащи отровни ненаситени пиролизидинови алкалоиди, включително препоръки относно замърсяването на растителни лекарствени продукти с такива алкалоиди, документ с номер 893108/2011, ревизия 1, приет на 7 юли 2021 г. Anchusa не се споменава в него нито веднъж; документът работи на нивото на класа вещества. Дословно: приемливият прием за възрастен при поглъщане е един микрограм на ден; при кожно приложение същата граница и само върху неповредена кожа; при деца се преизчислява по телесно тегло, тоест половин микрограм на ден при телесно тегло двадесет килограма; границата важи и когато алкалоидите идват от самата активна съставка, не само от примес.
• Регламент (ЕС) 2023/915 (границите въведени с Регламент (ЕС) 2020/2040, приложими от 1 юли 2022 г.): максимални нива за сумата от двадесет и един пиролизидинови алкалоида плюс наблюдение на още четиринадесет изомера. Двеста микрограма на килограм за билкови запарки в сух вид; четиристотин за няколко изрично изброени в регламента запарки; четиристотин за хранителни добавки с растителни съставки и за сушени билки; сто и петдесет за чай от Camellia sinensis; седемдесет и пет за чай и запарки за бебета и малки деца в сух вид. Внимание за начина на проверка: таблицата е взета от реферирания обзор PMID 38393157, защото страниците на EUR-Lex не се четат автоматизирано.
• Закон за лечебните растения: видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2 с реда „Винче лечебно Anchusa officinalis L. Boraginaceae“. Вписването означава, че видът е лечебно растение по смисъла на закона, а не че е безопасен.
• Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира нито в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ” (единадесет вида с определени количества), нито в раздел II „ЗАБРАНЯВАМ”, т. 4 (двадесет и четири вида със забрана за събиране в цялата страна).
• Закон за биологичното разнообразие: самият вид не е в приложение № 3 и не е в приложение № 4. В приложение № 3 обаче стоят пет ДРУГИ вида от рода: Anchusa davidovii, Anchusa gmelinii, Anchusa macedonica, Anchusa stylosa и Anchusa velenovskyi, за които скубането, изкореняването и унищожаването са забранени по чл. 40 (чл. 38 се отнася за животинските видове). Наказателна отговорност по чл. 278в, ал. 4 от Наказателния кодекс не се твърди: тя важи само за видовете със знак в приложението, а знак носят двадесет и два животински вида и нито едно растение. Практическото значение е, че по Catalogue of Life давидовото и веленовскиевото винче са синоними на самото лечебно винче, тоест за берача са външно неразличими.

Проучвания при хора и съобщения за отравяне с този вид:

• НЯМА нито едно. Проверено с осем отделни търсения през услугите на PubMed: нула проучвания с Anchusa officinalis при хора, нула съобщения за отравяне на човек или животно с този вид, нула изследвания за увреждане на наследствения материал, нула реферирани етноботанични проучвания и нула български фитохимични данни.
• PMID 29560651 – остър токсичен хепатит, предизвикан от растително средство: Anchusa, Грапаволистни. Acta Gastro-Enterologica Belgica, 2017 г., том 80, книжка 4, страници 533-536, тип съобщение за случай, Медицински факултет на Университета Иньоню, Малатия, Турция. Мъж на четиридесет и три години, без предишни заболявания и без други лекарства или отрови, пил отвара от растението четиринадесет дни, за да си разтвори камъни в жлъчката. Две седмици по-късно урина с цвят на чай и пожълтяване, третата седмица е насочен към клиниката. Изследванията показват аспартат аминотрансфераза 37, аланин аминотрансфераза 66 и гама глутамил трансфераза 23 единици на литър, общ билирубин 16,9 и директен 12 милиграма на децилитър, а INR 1,3. Вирусен и автоимунен хепатит са изключени, ехографията е нормална. След спиране на растителното средство показателите не се възстановяват веднага; нормализират се около два месеца след острия епизод. Три уговорки. Първо, видът НЕ е посочен: статията пише само „Anchusa Boraginaceae” и дава местните имена „tort” и „говежди език” за растение, ползвано в областта Елязъг, а в турската ботаническа и етноботанична употреба и двете означават Anchusa azurea Mill., тоест лазурно винче. Затова случаят е на ниво род и НЕ се приписва на лечебното винче. Второ, трансаминазите са почти нормални, а билирубинът е много висок, което е застойна, а не хепатитна картина, тоест дори собственото заглавие на статията не се подкрепя напълно от числата в нея. Трето, изрично проверено: за Anchusa officinalis няма нито едно съобщение за отравяне.

Пиролизидинови алкалоиди, установени на ниво вид:

• PMID 29981787 – безопасни ли са дивите и култивираните цветя, сервирани в ресторанти или продавани от местни производители в Дания, Food and Chemical Toxicology, 2018 г., том 120, страници 129-142. Оценка на безопасността от Националния институт по храните на Техническия университет на Дания след проверка на сто и петдесет ресторанта и местни производители през май-октомври 2016 г. Дословно за нашия вид: няма данни за употреба на цветовете като храна в Европа преди 1997 г.; не е публикуван нито един фитохимичен анализ на цветовете; ликопсамин, 1,2-ненаситен пиролизидинов алкалоид, е установен в надземните части и в семената; няма данни за отровни ефекти при хора и няма опити с животни след поглъщане на цветовете. Видът е класифициран в категория за растения с потенциално отровни съединения в други части или в близки видове, при неубедителни или липсващи данни за цветовете. Прегледът дава и точна отсянка за самия ликопсамин: не е генотоксичен в бактериални тестове извън организма, но предизвиква мутации при Drosophila melanogaster и затова се смята за потенциално генотоксичен; при опит с женски плъхове дава по-малко чернодробни ДНК-адукти от други 1,2-ненаситени алкалоиди (PMID 23937665).
• PMID 7700976 – Roeder E., лечебните растения в Европа, съдържащи пиролизидинови алкалоиди, Pharmazie, 1995 г., том 50, книжка 2, страници 83-98, обзор. За Anchusa officinalis: общо алкалоидно съдържание на сухата билка около 0,12 на сто; освен безвредните лабурнин и ацетиллабурнин видът съдържа отровните интермедин, ликопсамин и 7-ацетилликопсамин. За семейството: с изключение на Pulmonaria officinalis алкалоиди са установени във всички изследвани родове и видове. За честността: PubMed не носи реферат на този обзор; абзацът е прочетен от онлайн възпроизвеждане на пълния текст, а не от печатното издание, и числото 0,12 на сто зависи от това възпроизвеждане.
• PMID 24114465 – структурен скрининг чрез проследяване на множество реакции, Analytical and Bioanalytical Chemistry, 2013 г., том 405, книжка 29, страници 9375-83, Федерален институт за оценка на риска, Берлин. Anchusa officinalis е изрично сред изследваните Грапаволистни. Уговорка: рефератът не дава резултати по отделни видове, а таблиците не бяха прочетени (платен достъп), затова на този номер не се приписват конкретни количества за вида.

Кои количества НЕ важат за нашия вид:

• PMID 35581149 – изследване на пиролизидиновите алкалоиди на широко разпространените Грапаволистни в Македония. Изследвани са Echium vulgare, Echium italicum, Symphytum officinale, Cynoglossum creticum и Onosma heterophylla. Anchusa officinalis НЕ е сред тях, тоест количествата 4753, 3507, 1340, 479 и 16 милиграма на килограм оттам НЕ се отнасят за него.
• PMID 32436779 – профилиране на алкалоидите в Echium vulgare, Heliotropium europaeum, Cynoglossum officinale и Symphytum от Северна Германия. Anchusa officinalis НЕ е сред тях.
• PMID 28140740 – сравнение на алантоина и други метаболити в седемнадесет вида от семейството. Включени са Anchusa azurea и Anchusa undulata, но Anchusa officinalis НЕ е включен, затова алантоинът не е установен в лечебното винче.

Измерените вреди на нивото на веществата и на клетките:

• PMID 7433502 – хемолитично действие и повърхностна активност на тритерпенови сапонини от Anchusa officinalis L., Pharmazie, 1980 г., том 35, книжка 8, страници 498-9. Пет гликозида на олеаноловата киселина от вида: монодесмозидните са по-хемолитични от бидесмозидните; хемолитичното действие на монодесмозидите намалява с удължаването и разклоняването на захарната верига; повишаването на хемолитичното действие е съпроводено с намаляване на повърхностната активност. Разрушаване на червени кръвни клетки в стъклен съд, не при хора.
• PMID 32548486 – ACS Omega, 2020 г., том 5, книжка 22, страници 13014-13022. Върху фибробластна клетъчна линия екстрактът от вида е цитотоксичен при концентрации над 500 микрограма на милилитър. Потискането на хиалуронидазата е с полуинхибиторна концентрация 36,5 микрограма на милилитър, тоест по-слабо от 11,8 при Melilotus officinalis. Изрично: най-силният резултат на статията, потискане на алфа-амилазата с полуинхибиторна концентрация 1,30 микрограма на милилитър, е на Melilotus officinalis, а НЕ на нашия вид.
• PMID 38978319 – Cell Biochemistry and Function, 2024 г., том 42, книжка 5. Метанолов екстракт от надземните части потиска две ракови клетъчни линии с полуинхибиторни концентрации 72,49 и 102,54 микрограма на милилитър, с повишена експресия на каспазна и Bax мРНК. Три ограничения на качеството: газовата хроматография съобщава „циклобутан” като главно съединение с 26,07 на сто, което за растителен екстракт е неправдоподобно; фенолите са изразени в кверцетинови, а не в галовокиселинни еквиваленти; мерната единица на един от резултатите е изпусната в реферата.
• PMID 40242607 – International Journal of Nanomedicine, 2025 г., том 20, страници 4481-4502. Данни за НАНОЧАСТИЦИ, не за растението: листен екстракт от вида е ползван само като редуциращо и покриващо средство за сребърни наночастици. Самите автори отбелязват разрастващо действие върху здрави клетки при част от концентрациите. Свойствата са на сребърните наночастици, а не на растението.
• PMID 40135263 – опит с животни. Cutaneous and Ocular Toxicology, 2025 г., том 44, книжка 2, страници 147-160. Двадесет и четири албиноси плъхове, местно приложение на екстракт от надземната част върху изрязана рана, по 0,2 милилитра дневно. При отделния тест за остра токсичност не е наблюдавано отровно увреждане до пет грама на килограм, но пътят на въвеждане при този тест не е посочен в реферата и не се домисля, затова този резултат не се представя като данни за безопасност при поглъщане. Опит с животни, не се пренася върху хора.

Защо съдържанието не може да се смята за постоянно:

• PMID 35888697 – метаболитният профил на Anchusa officinalis L. се различава според свързаните с него арбускулни микоризни гъби, Metabolites, 2022 г., том 12, книжка 7, открит достъп. Пиролизидинови алкалоиди не са сред установените в тази работа съединения. Практическият извод е, че диво събран материал е с непредвидимо съдържание.
• PMID 34539717 – определена арбускулна микоризна гъба променя производството на метаболити на вида при полухидропонно отглеждане, Frontiers in Plant Science, 2021 г., открит достъп.
• PMID 39519729 – обзор за метаболитите на Грапаволистните като козметични съставки, Molecules, 2024 г., том 29, книжка 21. За Anchusa officinalis дава общо съдържание на фенолни киселини в екстракти от 6,60 до 116,42 милиграма галова киселина на грам сух екстракт и олеанан-тип сапонини от корените. Обзорът не съобщава пиролизидинови алкалоиди за този вид и свързва алкалоидите главно със Symphytum, което показва колко тънка е базата данни точно за нашия вид.
• PMID 37026584 – Chemistry & Biodiversity, 2023 г., том 20, книжка 5. Лечебното винче има най-високото общо полифенолно съдържание сред пет широко разпространени вида от семейството в Северна Македония, до 24577,05 микрограма на грам. Същата научна група година по-рано изследва алкалоидите на широко разпространените Грапаволистни, но там нашият вид е заменен със Symphytum officinale, тоест количествени данни за алкалоиди от Македония за него няма.

Сходни растения, с които видът се бърка:

• Айважива (Alkanna tinctoria): дели с лечебното винче всичките му български народни имена (паче гнездо, винче, воловец, краставец, лисича трева). Обяснението е таксономично: „Anchusa tinctoria Woodv.” е синоним на Anchusa officinalis subsp. officinalis. Багрилото алканин е на айваживата, а не на винчето.
• Лечебна наумка (Cynoglossum officinale): циноглосинът, приписван на винчето от българските справки, е вещество на наумката. Наумката е в класическия български списък на отровните и силно действащи лечебни растения, а винчето не е. Разграничение: венчето на наумката е мътно тъмночервено, а плодовете ѝ носят четинки-котвички, докато орехчетата на винчето са набръчкани и без котвички.
• Зарасличе (Symphytum officinale): алантоинът, приписван на корена на винчето, е характерното вещество на зарасличето. Разграничение: зарасличето има низбягващи, отчасти крилати листа и тръбесто розововиолетово до пурпурночервено венче, а винчето има разперено фуниевидно до дисковидно венче.
• Пореч (Borago officinalis): за пореча има потвърдени данни за алкалоиди в цветовете и Европейският съюз е определил за сушените му листа отделно, по-високо максимално ниво, докато при винчето цветовете не са изследвани нито веднъж.
• Синяк (Echium vulgare): на английски е viper’s bugloss, а нашият вид е common bugloss, и често цитираните за семейството количества алкалоиди са мерени в синяка, не във винчето.
• Лазурно винче (Anchusa azurea Mill.): най-вероятният вид в единственото съобщение за отравяне от рода и видът, включен в сравнението за алантоина. Разграничение по Флора на НР България: при него венчето е от десет до петнадесет милиметра, орехчетата от седем до десет милиметра, чашката е разделена до основата и тичинките са на върха на венечната тръбица; при лечебното винче венчето е до около десет милиметра, орехчетата от два до четири милиметра и тичинките са около средата на тръбицата.
• Защитените винчета (Anchusa davidovii, Anchusa gmelinii, Anchusa macedonica, Anchusa stylosa, Anchusa velenovskyi): защитени по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Веленовскиевото винче расте по крайморски пясъци, а давидовото винче е български ендемит, критично застрашен, известен единствено от Рила при Сухото езеро. Затова винче не се събира по крайморски пясъци и във високите планински находища.

Списъкът на отровните растения и честната уговорка:

• Статията „Отровни и силно действащи лечебни растения” в българската Уикипедия, която цитира Нено Стоянов, „Нашите лекарствени растения”, НЕ включва лечебно винче, докато включва наумка лечебна и зарасличе от същото семейство. Решението тази страница да се пише в стила за отровни растения стъпва на установените в самия вид 1,2-ненаситени пиролизидинови алкалоиди, на оценката на този клас от европейските органи и на липсата на установена доза, а не на този списък. Уговорката се казва открито.
• Използвана част: установена фармакопейна суровина НЯМА. Българските билкозаготвителни справки дават „Листата, стръковете и корените” и изписват името „Herba et radix Buglossi”, но това е име от български наръчник за билкосъбиране, а НЕ проверено фармакопейно име.
• Непроверено, затова не се твърди: не е установена оценка по Международния съюз за защита на природата или по Европейския червен списък за вида. Не е проверено дали лечебното винче реално присъства в билкозаготвителни пунктове в България днес. Двата български източника не се съгласяват за температурата на сушене и нито един не цитира литература, затова тук указания за сушене не се дават.

Този материал е информационен, не е указание за употреба и не замества лекарска консултация. Регулаторните препратки са проверени дословно по текста на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г., по приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения и по приложения № 3 и № 4 на Закона за биологичното разнообразие, а научните – през PubMed (услугите esearch, esummary и efetch). Изключенията от думата „проверени” са посочени изрично на съответните места: рефератът на обзора от 1995 г. липсва в PubMed, таблиците на работата от 2013 г. са зад платен достъп, а границите на Регламент (ЕС) 2023/915 са взети от рефериран обзор.