Мехлемът от маргаритка е топикален (външен) препарат: билката се инфузира в мазнина (растително масло), а след това масленият извлек се сгъстява с пчелен восък до плътна, кремообразна консистенция. Така мазнината разтваря активните вещества от цвета на маргаритката, а восъкът дава плътност, за да остане препаратът върху кожата и да действа местно на мястото на нанасяне.
За мехлем се използват предимно цветните главички на маргаритката (Bellis perennis), а понякога и листата. Традиционно билката е известна като средство за натъртвания и рани, нанасяни върху кожата, затова външната форма като мехлем е логичен и удобен начин за прилагане именно при кожни оплаквания.
Мехлемът се различава от другите форми: маслото е течно и попива бързо, кремът съдържа вода и се разваля по-бързо, а мехлемът е безводен, плътен и устойчив. Без вода и при съхранение на тъмно и хладно домашният мехлем се запазва обикновено 6 до 12 месеца. Това е препарат само за външна употреба върху кожата; той не се поглъща и не замества лекарство.