Растението
 Обикновен воден морач (същински воден морач)

Тази страница има за цел да ви информира за същността на растението “Обикновен воден морач“, вписано в приложението към Закона за лечебните растения с обърнатия словоред „Воден морач обикновен”. Тя започва с най-важното: това е отровно растение, вписано в два отделни списъка на Наредба № 5 за билкозаготвителните пунктове, без монография на Европейската агенция по лекарствата и без нито едно проучване, в което самото растение да е давано на хора. Тук ще намерите защо голото име „морач” сочи съвсем друго и неотровно растение, кой вид от рода наистина е причинил човешките отравяния и сардоничната усмивка, в какво греши самият закон и защо оенантотоксинът се приписва на този вид, без някога да е измерван в него.

Същност Ползи
Противопоказания
Обикновен воден морач - лечебно растение

Продуктите на Билкопедия

Билкови хранителни добавки, стандартизиран състав.

БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Същност

Какво представлява растението Обикновен воден морач?

Обикновеният воден морач (Oenanthe aquatica) е голо блатно сенникоцветно растение от семейство Apiaceae, високо между тридесет и сто и двадесет сантиметра, по изключение до около метър и половина до два метра, а в плитка вода полегналите стъбла достигат дължина до два метра. Расте едногодишно или като хапаксантно многогодишно растение, тоест цъфти и плодоноси еднократно. Приетото име е Oenanthe aquatica (L.) Poir., а базионимът е Phellandrium aquaticum L. В България видът се съобщава из мочурищата и блатата, разпространен тук-там почти из цялата страна, а Euro+Med изрично изброява България сред териториите на естественото му разпространение.

Значението на страницата е в друго. Растението е отровно и точно заради това тук няма да намерите количества, рецепти и начини на приготвяне. Приложението към Закона за лечебните растения вписва вида като лечебно растение с реда „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae”, но признато лечебно приложение няма: Европейската агенция по лекарствата не е издавала монография на Съюза за него и в индексираната медицинска литература няма нито едно проучване със самото растение при хора. Едновременно с това същият вид стои в Приложение № 5 (отровни лечебни растения) и в Приложение № 6 (алергизиращи лечебни растения) на Наредба № 5 от 19 юли 2004 г. Използваната част е зрелият плод, а именно това обстоятелство прави бърканицата с подправките от същото семейство толкова опасна.

Секция: Същност

Какви характеристики има растението Обикновен воден морач?

Най-сигурният отличителен белег на растението е основата на стъблото. Стъблото е кръгло, кухо и надлъжно набраздено, обикновено с дебелина около сантиметър, но при растеж в застояла вода се подува до цели осем сантиметра в диаметър чрез първичен растеж на дебелина, каквото при двусемеделните растения почти не се среща. В долните си потопени възли стъблото се вкоренява, а разстилащи се издънки се описват в немската справочна литература. Главният корен е краткотраен и скоро се заменя с тънки, снопчести корени, излизащи от стъблото, а младите растения носят дребни клубенчета, които до средата на лятото изчезват.

Вторият отличителен белег е разнолистността. Потопените долни листа са три до четири пъти пересто разделени, с нишковидно тънки, тясно линейни делчета, разперени във водата като ситен гребен. Надводните горни листа са два до три пъти пересто разделени, но с много дребни, плоски, яйцевидни до ланцетни крайни делчета, дълги едва 4 до 6 мм, целокрайни, разперени и често извити назад, така че надводната част изглежда ситно нарязана и наподобява копър. Листните дръжки се разширяват в доста тесни влагалища, които обхващат стъблото, широко ципести по ръба и източени на върха в малки ушички.

Цъфти от юни до септември. Съцветията излизат както от пазвите на листата, така и на върха на стъблото, което придава на растението разклонен встрани и рехав вид. Всяко съцветие е плосък отгоре сложен сенник от 6 до 16 закръглени сенничета, широки 1 до 2 см, всяко с многобройни дребни бели цветове. Под главния сенник няма обвивка от листчета, а всяко сенниче носи в основата си 4 до 8 дребни, шиловидни до ланцетни обвивчици с тясно ципест ръб. Растенията са еднодомни, като в повечето сенници има двуполови и мъжки цветове. Всеки цвят има пет къси чашкови зъбчета, дълги 0,5 до 1 мм, пет неравни бели венчелистчета, като външните на крайните цветове са малко по-големи, около 1 до 1,5 мм, широко обратносърцевидни с врязан връх, пет тичинки и две стълбчета, дълги около 1 мм, върху стилоподий. Нектарът се предлага открито върху изложен диск, а цветовете миришат слабо на вино, откъдето идва и родовото име.

Трети белег отделя вида вътре в рода: след прецъфтяване лъчите и цветните дръжки не се задебеляват и сенничетата не стават плоски отгоре и сбити, тоест плодната глава остава рехава и въздушна (Tutin 1980). Плодовете са яйцевидни до продълговато елипсовидни двусеменки, дълги 3,5 до 4,5 мм, рядко до 5,5 мм, и широки 1,5 до 2 мм на най-широкото си място, жълтокафяви при узряване, с изпъкнали тъпи надлъжни ребра и с дребни задържащи се чашкови зъбчета, разположени забележимо под ръба на стилоподия. Разпадат се на две едносеменни мерикарпии с плавателна тъкан, които се носят по водната повърхност. Добре развито растение може да завърже до четиридесет хиляди семена. Хромозомното число е 2n = 22 (Oberdorfer 2001; за британски материал Tutin 1980).

Съставът на този вид трябва да се чете с две уговорки, които българските страници не правят: той зависи от органа и от находището, а най-известното вещество, което му се приписва, никога не е измервано в него. По справочната литература (Lexikon der Arzneipflanzen und Drogen) плодовете съдържат етерично масло, в което водещото съединение е (+)-бета-феландрен, а до него се описват апиол, камфен, миристицин, феландрал и алкохоли. Точните проценти от справочниците тук съзнателно не се дават, защото страницата е информационна и не подава количествени стойности.

Съвременното изследване на етерично масло от надземните части на сицилиански материал дава съвсем друга картина: преобладават фенилпропаноиди, водещ е дилапиолът, следван от алфа-пинен и сабинен, и самите автори наричат това необичаен хемотип в рода, за разлика от монотерпеновите масла на Oenanthe fistulosa и Oenanthe pimpinelloides (PMID 41754263). Изводът е прост и важен: класическият феландренов профил е на плодовете, а не на цялото растение, и български материал никога не е анализиран.

По записа за вида в компендиума на растителните вещества на Европейския орган по безопасност на храните (EFSA Journal 2012;10(5):2663) в корените и в плодовете се посочват полиацетилени, в плодовете лигнан от дибензил-дихидрофуранонов тип, а в листата изофлавоноидите биоханин А и формононетин. Наличието на лигнани в самия вид е установено и с тандемна мас-спектрометрия (PMID 16867495), но публикацията е без реферат в PubMed и конкретните структури остават непроверени тук. Съставът на етеричното масло е изследван и през 1976 г. (PMID 948507), също без реферат, затова тази работа се цитира само като исторически труд, без да ѝ се приписват конкретни стойности. Отделно фитохимичното изследване на екстрактите отчита, че водният екстракт е с най-високо общо фенолно съдържание, а чрез течна хроматография с масспектрометрия високо разделяне са определени предположително органични и фенолни киселини, кумарини, флавоноиди и гликозиди (PMID 35056107).

Тук е мястото на най-важното отрицателно уточнение на цялата страница. Оенантотоксинът не е измерван в този вид. Той се приписва на Oenanthe aquatica от справочната литература, включително през компендиума на EFSA, цитиран във въведението на PMID 35056107, а немската справочна литература се изразява с „се смята, че съдържат”. В PubMed обаче няма нито едно първично аналитично проучване, което да е изолирало или измерило оенантотоксин в този вид: търсенето по вида в съчетание с полиацетилени връща нула записа, а нито един от двадесет и четирите записа за оенантотоксин не се отнася за този вид; те са за Oenanthe crocata, Oenanthe fistulosa и Cicuta. Затова тук приписването се отделя от измерването. По същата причина не се преписват и числата от стар български наръчник за смолестоподобно вещество и за бета-феландрен, нито алкохолите с фантазийни имена, нито персикарин, кверцетин и рутин, които са данни за друг вид от рода.

Приетото име на вида е Oenanthe aquatica (L.) Poir., публикувано в Encyclopédie Méthodique Botanique през 1798 г., с базионим Phellandrium aquaticum L. от 1753 г. Така го дават и GBIF (ключ 5371888), и Euro+Med. Точно този базионим обяснява защо аптечната суровина е носила името Fructus Phellandri: то идва от изоставения род Phellandrium, а не от някакво отделно вещество.

Приложението към Закона за лечебните растения греши в авторството. Ред 908 изписва „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae”, тоест приписва комбинацията на Линей, докато Линей описва растението като Phellandrium aquaticum, а прехвърлянето в рода Oenanthe е на Poiret. Това не е дребна разлика, а четвъртият случай, в който законът се оказва грешният текст. Съседните редове носят и други печатни грешки, сред които „Butmus umbellatus” вместо Butomus, „Mentyanthaceae” вместо Menyanthaceae и „Foeniculum vulgaris” вместо vulgare. Признати синоними на вида са Phellandrium aquaticum L. (базионим), Oenanthe phellandrium Lam., Ligusticum phellandrium (Lam.) Crantz, Selinum phellandrium (Lam.) E.H.L.Krause, Phellandrium divaricatum Gilib., Phellandrium montanum S.G.Gmel. и Oenanthe gigantea Zumagl. Описани са и форми според дълбочината на водата (f. submersa, f. semimersa, f. terrestris на Glück) и var. batrachiifolia A.A.Bobrov. Средновековната латинска книжнина нарича растението Apium ranarum vel reninum.

Правният статут се дава в четири отделни изречения, защото това са четири различни неща. Първо, видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения, ред 908. Второ, той не фигурира в Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите: проверен е целият текст и няма нито едно съвпадение по Oenanthe, по Phellandrium и по „морач”, тоест видът не е в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ” с определените количества и не е в раздел II, т. 4 със забраната за цялата страна. Трето, видът не е в приложение № 3 и не е в приложение № 4 на Закона за биологичното разнообразие, тоест не е защитен и не е под режим на регулирано ползване. Четвърто, същият вид стои в два списъка на Наредба № 5 от 19 юли 2004 г. за билкозаготвителните пунктове и складовете за билки: в Приложение № 5 към чл. 18, т. 2, буква „б” за отровните лечебни растения и в Приложение № 6 към същата разпоредба за алергизиращите лечебни растения. В Приложение № 7 за ароматните и в Приложение № 8 за алкалоидните и сърдечнодействащите растения Oenanthe не се среща.

От четвъртото следват съвсем конкретни задължения при заготвяне, а не общи пожелания. До обработка на такива билки не се допускат бременни, кърмачки, деца и страдащи от бронхиална астма, задух или алергия към растения (чл. 18, т. 2, б. „б”), работещите получават ръкавици и маски (чл. 18, т. 3), опаковките се маркират с червена линия с ширина два сантиметра и със символ за отровност (чл. 40, ал. 2), а билките се съхраняват в отделно помещение или отделени с прегради (чл. 43, ал. 3). Отделно важи общата забрана по раздел II, т. 1 на заповедта за събиране на билки в националните паркове.

Автоматичната проверка по род при този вид подвежда и това си струва да се обясни. В приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие шест от седемте реда с Oenanthe са птици, а именно каменарчетата от рода Oenanthe Vieillot, и единственият растителен ред е Странджански воден морач (Oenanthe tenuifolia). Заради тази омонимия справката „съвпадение само по род” лесно се разчита погрешно като „защитен вид”, а обикновеният воден морач не е защитен. За растителните видове от приложение № 3 забраните са по чл. 40 на закона, а не по чл. 38, който се отнася за животинските видове.

Местообитанието е водно и това е първото, което трябва да се разбере при разпознаването. Международната литература описва плитки застояли или с променливо ниво сладки води с дълбочина 20 до 50 см, рядко до около метър, върху богати на хранителни вещества и повече или по-малко калциеви тинести субстрати, в тръстикови масиви, старици, ровове, канали и по дъната на пресъхващи водоеми (Oberdorfer 2001 и Thellung 1965; Hroudová и Zákravský 1992). Подутата основа на стъблото стои във водата, а ситно нарязаните потопени листа се виждат под повърхността.

За България справочната литература дава кратко описание: из мочурищата и блатата, разпространено тук-там почти из цяла България. Euro+Med отбелязва България като част от естественото разпространение. Тук трябва да се каже и какво липсва: Българската флора онлайн няма страница за Oenanthe aquatica, а само за рода и за Банатски воден морач, затова височинното и флористичното разпространение на този вид по Флора на България остава непроверено. Остава неразрешено и едно разминаване: българските наръчници пишат блата с течаща вода, докато международната литература описва застояла и силно променлива вода.

Размножаването и разселването са изследвани необичайно добре за вид с толкова оскъдна българска литература. Растението е неклонално и се размножава изцяло със семена, кръстосано опрашващо се е, опрашва се от насекоми и се разнася с вода (PMID 33555304). Плавателната тъкан на мерикарпиите прави водата естествения преносител. Изследване с тринадесет микросателитни маркера върху живи популации и върху почвените им семенни банки установява значима пространствена генетична структура и изолация с разстоянието, тоест ограничен обмен на гени между находищата, а приликата между живите популации и семенните банки говори за преобладаващо местно възобновяване и разселване от находище към находище като по стъпала. Изводът на авторите е, че устойчивата семенна банка в почвата е трайният източник на генетично разнообразие (PMID 37438408).

Оттук идва и една неочаквана природозащитна страна. В интензивно обработван земеделски пейзаж в северна Франция мрежата от отводнителни канали работи като коридор за семена и полен, но човешката поддръжка на каналите се отразява вредно на генетичното разнообразие, и то най-силно именно при този вид; там авторите го определят като рядък и регионално защитен (PMID 26486611). Същото проучване, което описва вида като неклонален, отчита и че при него генетичното разнообразие намалява с растящото видово богатство, обратно на клоналните Phragmites и Lycopus (PMID 33555304). Тоест в едни страни растението е рядко и пазено, а в България се води лечебно растение без количествен режим, и това несъответствие е полезно да се знае.

Използваната част са зрелите плодове, тоест двусеменките, а не корените и не цялото растение. Справочната литература дава аптечните имена „Phellandri fructus” със синоними „Fructus Phellandri” и „Fructus Foeniculi aquatici”, а за етеричното масло „Phellandri aetheroleum” (Oleum Phellandri). Българската справочна литература изписва „Fructus Phellandrii”, среща се и „Fructus Phelandrii”. Изписването варира между източниците, затова тук името се дава с приписване към конкретен източник, а не като едно официално фармакопейно име.

Самият синоним „Fructus Foeniculi aquatici”, тоест плод на воден копър, показва колко дълбоко е вградена бърканицата с подправките в аптечната номенклатура. Същото сочат и немските народни имена на растението: Wasserfenchel, Wasser-Rebendolde, Roßfenchel, Roßkümmel, Roßkerbel, Pferdesaat, Butte, Mäusezahl, изброени у Madaus 1938 г. под записа Phellandrium aquaticum. Същият автор отбелязва, че по-старата практика е ползвала цялото растение, корена и семената, а по-късната само семената, тоест самата западноевропейска фармакогнозия е стеснявала употребата с времето.

Народната употреба по справочната литература е при заболявания на дихателните пътища с обилен секрет, при храносмилателни неразположения, като средство за отводняване и като отхрачващо при хроничен катар на дихателните пътища. Madaus 1938 г. описва употреба при белодробни заболявания с обилно отделяне на слуз, туберкулоза, бронхит, астма и рани, а също при разширени вени с язви и при възпаление на млечната жлеза, и изрично отбелязва, че растението се смята за подозрително по отношение на отровност и че при твърде голяма доза има опасност от суха кашлица или изкашляне на кръв. Днес употребата е практически само хомеопатична, при заболявания на дихателните пътища и на млечната жлеза, при храносмилателни разстройства и възпаление на стомашната слизеста, а хомеопатичните продукти не се покриват от монографиите на Комитета по растителни лекарствени продукти.

Българската народна употреба се предава от стар български наръчник, възпроизведен от справочни сайтове: отварата от плодовете е предписвана като средство за отводняване и при възпаление на пикочния мехур, като успокоително при болки и газове в стомаха и червата, при хроничен бронхит и астма, а при възпаление на гърдите у кърмачки са препоръчвани компреси с водна настойка от счукани плодове. Първичният български източник на този текст не беше установен пряко, затова той се цитира като справочна литература, а не като изпитване. Количества, начини на приготвяне и продължителност на прием на тази страница не се дават, защото видът е отровен и защото проучване при хора няма.

Секция: Същност

Какви разновидности и имена има растението Обикновен воден морач?

При обикновения воден морач въпросът за разновидностите е неотделим от въпроса за имената и за объркванията, защото тук се наслагват няколко отделни бърканици, всяка от които води на грешно място:

  • Голото име „морач” е име на резенето. В приложението на Закона за лечебните растения стои отделен ред „Резене (Морач) Foeniculum vulgaris Mill. Apiaceae”, тоест „морач” сочи Foeniculum vulgare, което е неотровно. Справочните български източници изрично предупреждават да се прави разлика между двете. И при двете използваната част е ароматен плод от сем. Сенникоцветни, а бърканицата е вградена дори в аптечната номенклатура, защото синоним на Fructus Phellandri е Fructus Foeniculi aquatici.
  • Човешките отравяния принадлежат на друг вид. Оенантотоксинът, сардоничната усмивка и повечето описани човешки отравяния в рода се отнасят за Oenanthe crocata, който не се среща в България. Разпространението му обхваща Атлантическа и Средиземноморска Европа, Мароко, източните егейски острови, Турция и Левант. Именно тук българските страници бъркат, като приписват неговата токсикология на водния морач.
  • Бучиниш петнист (Conium maculatum) е силно отровно сенникоцветно от цялата страна, също вписано в Приложение № 5 на Наредба № 5. Разграничава се по сухото местообитание край пътища, изоставени ниви и пустеещи места, по миризмата на миша урина, по кухото стъбло с червени петна и по широко яйцевидните до почти кълбовидни плодове. Отравянията с бучиниш стават именно при объркване на семената му с копър или с други подправки от същото семейство, тоест точно на нивото на суровината, която при водния морач е плодът.
  • Отровна цикута (Cicuta virosa) заема същото блатно местообитание, силно отровна е и в България е известна само от езерото Сребърна до Силистра, критично застрашена и защитена по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Объркването с нея е едновременно отравяне и нарушение по чл. 40 на закона.
  • Странджански воден морач (Oenanthe tenuifolia) носи същото българско родово име, но е критично застрашен балкански ендемит от Червената книга, защитен по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, по влажни тревисти места в Сакар и Странджа. Това е единственият растителен ред с Oenanthe в това приложение.
  • Банатски воден морач (Oenanthe banatica) е най-вероятното българско объркване вътре в рода: единственият вид от рода със страница в Българската флора онлайн, разпространен в цялата страна по влажни ливади, многогодишен, с бели или розови цветове.
  • Още четири защитени влаголюбиви сенникоцветни. В приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие освен цикутата и странджанския воден морач стоят и Блатна самодивска трева (Peucedanum palustre), Възлоцветна целина (Apium nodiflorum) и Пълзяща целина (Apium repens). Тоест правният риск при бране на „блатен сенник” не е един вид, а пет.
  • Копър и Див магданоз. Копърът (Anethum graveolens) е документираният повод за объркване при семената на сенникоцветните, а Див магданоз (Aethusa cynapium) стои редом с водния морач в Приложение № 6 на Наредба № 5 и също е отровен.
  • Каменарчетата са птици. Oenanthe Vieillot е родово име на птици, и в приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие шест от седемте реда с Oenanthe са именно каменарчета. Заради тази омонимия автоматичната справка дава съвпадение само по род, което не значи защитен вид.

Британската литература добавя още едно вътрешнородово объркване, Oenanthe fluviatilis, при който плодовете са цилиндрични и по-дълги, докато при обикновения воден морач са яйцевидни и до 4,5 мм. За България присъствието на Oenanthe fluviatilis не е проверено, затова тук не се твърди. Отделно Българската флора онлайн пише, че в България естествено се срещат десет вида от рода, а стар български наръчник говори за девет. Числата не съвпадат, затова тук нито се изброяват видове, нито се твърди число.

Обикновеният воден морач (Oenanthe aquatica (L.) Poir.) е видът, за който е тази страница. Разпознава се по подутата в застояла вода основа на кръгло, кухо и надлъжно набраздено стъбло, по разнолистността между нишковидните потопени листа и ситно нарязаните надводни листа, по липсата на обвивка под главния сенник при налични обвивчици под сенничетата и по това, че след прецъфтяване лъчите не се задебеляват и плодната глава остава рехава. Плодовете са яйцевидни до продълговато елипсовидни двусеменки с тъпи надлъжни ребра, които плуват по водата. Вписан е в приложението на Закона за лечебните растения и едновременно с това в Приложение № 5 (отровни) и в Приложение № 6 (алергизиращи) на Наредба № 5.

Oenanthe crocata L. е видът, на който принадлежат оенантотоксинът, сардоничната усмивка и повечето описани човешки отравяния в рода, и той не се среща в България. Българската флора онлайн пише изрично, че този вид не се среща в страната, а разпространението му по международните бази обхваща Атлантическа и Средиземноморска Европа, Мароко, източните егейски острови, Турция и Левант, без България. Тук е и най-често повтаряната българска грешка: токсикологията на Oenanthe crocata се приписва на водния морач. Аналитично документиран смъртен случай при кон с установен оенантотоксин в корени, в стомашно съдържимо, в бъбрека и в черния дроб се отнася именно за Oenanthe crocata, а не за нашия вид (PMID 35189181). Отделно множествено човешко отравяне след ядене на къри, приготвено с растението, също е с Oenanthe crocata (PMID 12205016).

Двата български родствени вида с едно и също родово име се разграничават лесно по местообитание и по статут. Странджански воден морач (Oenanthe tenuifolia) е критично застрашен балкански ендемит по влажни тревисти места в Сакар и Странджа, вписан в Червената книга и защитен по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие; той е единственият растителен ред с Oenanthe в това приложение. Банатски воден морач (Oenanthe banatica) е единственият вид от рода със самостоятелна страница в Българската флора онлайн, разпространен в цялата страна по влажни ливади, многогодишен, със сенници с многобройни цветове, бели или розови, докато при обикновения воден морач цветовете са бели. Данните за обикновения воден морач не се пренасят върху тези два вида и обратно. Тази страница се отнася единствено за Oenanthe aquatica.

Секция: Същност

Имената, под които се среща растението Обикновен воден морач

Правилната българска форма с прилагателно напред е Обикновен воден морач, и тя е потвърдена независимо от Wikidata и от Pl@ntNet, докато Българската флора онлайн потвърждава родовото име „Воден морач” за рода Oenanthe. Приложението на Закона за лечебните растения и Наредба № 5 обръщат словореда на „Воден морач обикновен”, а списъкът на Нено Стоянов дава „Морач воден”. Формата „Същински воден морач” се среща като народно наименование в български справочен сайт и в списъчна статия в българската Уикипедия, но самата статия е маркирана като без източници, затова тук формата не се дава като основно име. Българската флора онлайн няма страница за този вид, а само за рода и за Банатски воден морач, затова името е изведено от родовото име плюс поправения словоред.

Разграничаващото прилагателно не е украшение. Голото име „морач” е име на резенето, което в самия закон стои като „Резене (Морач)”, тоест води на друго и неотровно растение. Родът се произнася „енанте” и произхожда от гръцките oinos, вино, и anthos, цвят, заради миризмата на вино, отделяна от цветовете, а видовият епитет aquatica е женската форма на латинското aquaticus. Списъкът на Нено Стоянов съдържа в един ред три грешки наведнъж: Oenanthe phelandrium с едно l вместо phellandrium, „Phelandrium aquatica” вместо Phellandrium aquaticum и „Umbelllferae” вместо Umbelliferae, при това точно там авторството „(L.) Poir.” е вярно, докато в закона е грешно. Английската Уикипедия пък носи грешно авторство в таксокутията си, макар собственият ѝ текст да описва правилно Poiret и 1798 г., тоест авторства не се заемат от таксокутии. Накрая, широко цитираната уикистраница „Защитени лечебни растения в България” е подвеждаща по заглавие: съдържанието ѝ е преписано приложение на Закона за лечебните растения, тоест списък на лечебните, а не на защитените растения, и появата на вида там не значи, че е защитен.

Официални и ботанически имена

  • Oenanthe aquatica (L.) Poir. – прието име
  • Phellandrium aquaticum L. – базионим
  • Oenanthe phellandrium Lam. – хетеротипен синоним
  • Ligusticum phellandrium (Lam.) Crantz – синоним
  • Selinum phellandrium (Lam.) E.H.L.Krause – синоним
  • Phellandrium divaricatum Gilib. – синоним
  • Phellandrium montanum S.G.Gmel. – синоним
  • Oenanthe gigantea Zumagl. – синоним
  • Apium ranarum vel reninum – средновековно латинско название
  • Apiaceae (Umbelliferae) – семейство Сенникоцветни

Разпространени наименования на български

  • Обикновен воден морач
  • Воден морач
  • Същински воден морач
  • Воден морач обикновен
  • Морач воден
Секция: Ползи

Има ли ползи от растението Обикновен воден морач?

Отговорът трябва да се раздели на три части, които българските страници смесват. От растението като билка проверена полза при хора няма: няма нито едно проучване, в което плодът или екстракт от него да е даван на хора, и няма монография на Съюза. От историческата аптечна практика има конкретна следа: плодът е бил суровина в западноевропейската фармакогнозия под името Phellandri fructus, а народната употреба е описана в справочната литература. От лабораторията има измерени показатели върху екстракти и върху етерично масло, но всичко това е получено извън организма, върху клетъчни линии, и не е изпитвано като прием.

Регулаторната картина е еднозначна. За Oenanthe aquatica няма монография на Съюза и няма вписване в списъка на Съюза. Проверката е направена с търсене, ограничено до сайта на Европейската агенция по лекарствата, по Oenanthe и по Phellandrium: нула резултати, докато за сравнение Foeniculum vulgare се намира, тоест базата се претърсва успешно. Единственото лекарствено присъствие на вида е хомеопатично, а хомеопатичните продукти не се покриват от монографиите на Комитета по растителни лекарствени продукти. Затова по-долу няма да намерите обещания и количества, а разграничения с посочен носител.

Използваната част е зрелият плод, двусеменката. Справочната литература дава аптечните имена „Phellandri fructus”, „Fructus Phellandri” и „Fructus Foeniculi aquatici”, а за етеричното масло „Phellandri aetheroleum”. Българската справочна литература изписва „Fructus Phellandrii”, среща се и „Fructus Phelandrii”. Изписването се различава между източниците, затова името се дава с приписване, а не като едно официално фармакопейно име. Madaus 1938 г. записва, че по-старата практика е ползвала цялото растение, корена и семената, а по-късната само семената.

Народната употреба по справочната литература е при заболявания на дихателните пътища с обилен секрет, при храносмилателни неразположения, като средство за отводняване и като отхрачващо при хроничен катар на дихателните пътища. Madaus 1938 г. описва употреба при белодробни заболявания с обилно отделяне на слуз, туберкулоза, бронхит, астма и рани, а също при разширени вени с язви и при възпаление на млечната жлеза. Стар български наръчник, възпроизведен от справочни сайтове, записва отварата от плодовете като средство за отводняване и при възпаление на пикочния мехур, като успокоително при болки и газове в стомаха и червата, при хроничен бронхит и астма, а при възпаление на гърдите у кърмачки компреси с водна настойка от счукани плодове. Първичният български източник не беше установен пряко и затова се цитира като справочна литература, а не като изпитване. Днес употребата е практически само хомеопатична.

Антиоксидантните показатели са измерени и са ясни, но са лабораторни. Водният екстракт на Oenanthe aquatica е с най-високо общо фенолно съдържание и с най-силно улавяне на радикали по два независими метода, с най-висока възстановителна способност, металохелатиращ капацитет и общ антиоксидантен капацитет от изпитваните екстракти в работата (PMID 35056107). Авторите приписват действието на неохлорогенова и криптохлорогенова киселина и сами искат по-нататъшни изследвания. Няма данни при хора.

В същата работа метаноловият екстракт потиска ацетилхолинестераза, тирозиназа и алфа-амилаза, а водният екстракт действа избирателно върху ракови клетъчни линии, най-силно върху FaDu и HeLa, докато линията RKO е по-устойчива. Водните екстракти потискат цитопатичния ефект на херпес симплекс тип 1 върху клетки VERO и понижават титъра с повече от три логаритмични единици, но само при най-високата изпитана концентрация. Всичко това е получено извън организма и не описва какво прави отвара от плодовете в човешко тяло (PMID 35056107).

Етеричното масло от надземните части на сицилиански материал е изпитано върху човешка клетъчна линия Caco-2 при стрес с липополисахарид. При по-ниските изпитани концентрации маслото на Oenanthe aquatica действа цитопротективно и антиоксидантно, понижава 8-хидрокси-2-дезоксигуанозина и умерено повишава хем-оксигеназа-1 (PMID 41754263). Тук трябва да се каже и отрицателният резултат: изразът на пролифериращия клетъчен ядрен антиген е понижен при всички обработки, тоест никое от изпитваните масла не запазва пролиферацията на клетките. Проучване при хора с този вид няма нито едно, а монография на Съюза също няма, и това е състоянието на литературата, а не пропуск в изложението.

Билкови добавки от Билкопедия

Стандартизирани формули за ежедневна подкрепа.

БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Ползи

Групите, за които растението е особено опасно

Група Защо рискът при нея е особен
Хора, които търсят „морач” за подправка или за чайГолото име „морач” в самия Закон за лечебните растения сочи резенето (Foeniculum vulgare), което е неотровно, докато водният морач е вписан сред отровните лечебни растения.
Берачи на плодове от сенникоцветниИзползваната част е плодът, а документираните отравяния с бучиниш стават именно при объркване на семена от това семейство с копър или с друга подправка.
Берачи в блата и по каналиВ същото местообитание растат Отровна цикута, Странджански воден морач, Блатна самодивска трева, Възлоцветна целина и Пълзяща целина, всичките защитени по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие.
Работещи в билкозаготвителни пунктовеВидът стои и в Приложение № 5 (отровни), и в Приложение № 6 (алергизиращи) на Наредба № 5, откъдето следват изрични изисквания за допуск, за ръкавици и маски, за маркиране и за отделно съхранение.
Бременни, кърмачки, деца и хора с астма или алергия към растенияНаредба № 5 изрично не допуска тези групи до обработка на отровни и алергизиращи билки, а данни за безопасност при тях няма никакви.
Хора, които четат за сардоничната усмивкаОенантотоксинът и сардоничната усмивка са установени при Oenanthe crocata и Oenanthe fistulosa, а не при водния морач, и пренасянето на тези данни изкривява преценката в двете посоки.
Стопани на пасящи животниЕдинствените отнесени именно към този вид съобщения за отравяне са при пасящи говеда в Швеция и в Полша, а справочната литература сочи като чувствителни коне, говеда и свине.
Хора, които се водят само по приложението на законаВписването като лечебно растение не значи безопасност: същият вид е в два отделни списъка на Наредба № 5 и справочната литература го определя като силно отровен, включително в изсушено състояние.
Секция: Действие

Какво е действието на растението Обикновен воден морач?

Действие на растението върху човешкия организъм не е изследвано и това е първото, което трябва да се каже. Описаното в литературата е действие на екстракти и на етерично масло върху клетки извън организма. Водният екстракт е с най-високо общо фенолно съдържание и с най-силно улавяне на радикали, метаноловият потиска ацетилхолинестераза, тирозиназа и алфа-амилаза, а върху ракови линии действието е избирателно: най-силно върху FaDu и HeLa при по-голяма устойчивост на RKO. Водните екстракти потискат цитопатичния ефект на херпес симплекс тип 1 върху клетки VERO само при най-високата изпитана концентрация (PMID 35056107). Етеричното масло от надземните части на сицилиански материал е цитопротективно и антиоксидантно при по-ниските концентрации върху клетки Caco-2 при стрес с липополисахарид, докато богатото на апиол масло на Oenanthe pimpinelloides, изпитано в същата работа, е дозозависимо цитотоксично; отрицателният резултат е, че изразът на пролифериращия клетъчен ядрен антиген е понижен при всички обработки (PMID 41754263).

Тук трябва да се направи най-важното разграничение на страницата, защото то е и най-често пропусканото. Механизмът, който обяснява тежките отравяния в това родство, е блокиране на системата на гама-аминобутировата киселина от С17 конюгирани полиацетилени, цикутоксин и оенантотоксин. Този механизъм е установен за други видове, а не за нашия: прегледът, който го описва, разглежда изрично видове от два рода, Cicuta и Oenanthe, тоест твърдението е на равнище група, а не на равнище вид (PMID 19514873). Оенантотоксинът и дихидрооенантотоксинът са изолирани от корените на Oenanthe fistulosa, а от семената му диацетиленов епоксидиол, и точно това е молекулярната следа за сардоничната усмивка (PMID 19245244). Прегледът за трите растения, които противодействат на гама-аминобутировата киселина, посочва като двете най-отровни растения в британската флора Oenanthe crocata и Cicuta virosa, тоест суперлативът е даден на два вида и за една флора, и обикновеният воден морач не е сред тях (PMID 32539046). За самия Oenanthe aquatica оенантотоксин никога не е измерван, а справочната литература само го приписва.

Феландреновото масло на плодовете

➜Обърни картата

По справочната литература водещо съединение в маслото на плодовете е (+)-бета-феландрен, а до него се описват апиол, камфен, миристицин, феландрал и алкохоли.

Сицилианският хемотип с дилапиол

➜Обърни картата

В маслото от надземните части преобладават фенилпропаноиди, водещ е дилапиолът, следван от алфа-пинен и сабинен. Авторите го наричат необичаен хемотип в рода.

Полиацетилените по справочен запис

➜Обърни картата

Компендиумът на растителните вещества на европейския орган по безопасност на храните посочва полиацетилени в корените и в плодовете. Полиацетилени в корените и в плодовете са изолирани и охарактеризирани в първични работи от седемдесетте и осемдесетте години, които не са индексирани в PubMed.

Лигнаните, установени с мас-спектрометрия

➜Обърни картата

Наличието на лигнани във вида е установено с тандемна мас-спектрометрия, а справочният запис посочва лигнан от дибензил-дихидрофуранонов тип в плодовете. Конкретните структури остават непроверени тук.

Изофлавоноидите в листата

➜Обърни картата

По същия справочен запис в листата се посочват биоханин А и формононетин. Тоест съставът зависи от органа, а използваната част е плодът.

Оенантотоксинът, който не е измерван

➜Обърни картата

Приписва се на вида от справочната литература, но в индексираната литература няма нито едно първично измерване в него. Всичките записи за оенантотоксин са за други видове от родството.

Секция: Внимание

Защо обикновеният воден морач не бива да се приема?

Отровно растение в два списъка на Наредба № 5

Тук не става дума за предпазливост от липса на данни, а за вид, който самите нормативни списъци и справочната литература определят като отровен.

  • Какво казва наредбата: „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae” стои едновременно в Приложение № 5 към чл. 18, т. 2, буква „б” (отровни лечебни растения) и в Приложение № 6 към същата разпоредба (алергизиращи лечебни растения) на Наредба № 5 от 19 юли 2004 г.
  • Какво следва от това: до обработка на такива билки не се допускат бременни, кърмачки, деца и страдащи от бронхиална астма, задух или алергия към растения; работещите получават ръкавици и маски; опаковките се маркират с червена линия и със символ за отровност; билките се съхраняват отделно.
  • Какво казва справочната литература: цялата растителна маса е отровна, включително изсушена, а токсикологичната база на Университета в Цюрих класифицира вида като силно отровен. Чувствителни са конете, говедата и свинете с гастроентерит, разстройство и крампи.
  • Какво няма: няма монография на Съюза, няма вписване в списъка на Съюза, няма официално установена доза и няма нито едно проучване при хора със самото растение.

Затова на тази страница няма количества, начини на приготвяне и продължителност на прием: те не съществуват в проверим вид.

Оенантотоксинът се приписва, но не е измерван

Това е разликата между приписване и измерване и тя е решаваща за преценката на риска в двете посоки наведнъж.

  • Какво се приписва: справочната литература, включително компендиумът на растителните вещества на европейския орган по безопасност на храните, цитиран във въведението на PMID 35056107, посочва полиацетилени в корените и в плодовете на вида. Немската справочна литература се изразява с „се смята, че съдържат”.
  • Какво е измерено: оенантотоксин в този вид не е съобщаван. В PubMed няма първично аналитично проучване, което да е изолирало или измерило оенантотоксин в Oenanthe aquatica; търсенето по вида в съчетание с полиацетилени връща нула записа.
  • Къде е измерен: всичките записи за оенантотоксин се отнасят за Oenanthe crocata, Oenanthe fistulosa и Cicuta. От корените на Oenanthe fistulosa са изолирани оенантотоксин и дихидрооенантотоксин (PMID 19245244).
  • Как се чете това: липсата на измерване не е доказателство за отсъствие. Тя значи, че количеството е неизвестно, а при вид, вписан сред отровните лечебни растения, неизвестното количество е основание за въздържане, не за проба.

Тоест страницата не плаши с чужди данни и не успокоява с липсата им. Тя казва точно докъде стига проверимото.

Бърканицата с подправките е точно на нивото на плода

Използваната част при водния морач е плодът, а плодът е и точката, в която историята познава най-тежките обърквания в това семейство.

  • Името води на резене: в приложението на Закона за лечебните растения стои отделен ред „Резене (Морач)” за Foeniculum vulgare, тоест голото име „морач” сочи неотровното резене. Справочните български източници изрично предупреждават да се прави тази разлика.
  • Номенклатурата също подвежда: синоним на Fructus Phellandri е Fructus Foeniculi aquatici, а немските имена на вида са Wasserfenchel, Roßfenchel и Roßkümmel, тоест бърканицата е вградена в самите аптечни и народни имена.
  • Копърът е документираният повод: отравянията с бучиниш петнист (Conium maculatum) стават при объркване на семената му с копър или с други подправки от сем. Сенникоцветни. Същата грешка при плод от воден морач е също толкова възможна.
  • Изсушеният материал губи белезите: подутата основа на стъблото, разнолистността и рехавата плодна глава не се виждат в счукан и изсушен плод, тоест разпознаването на суровината по морфология е невъзможно.

Практическият извод е, че билкова смес от неясен произход не се приема, а плод от сенникоцветно растение от природата не се ползва като подправка.

Отравянията са при животни, а при човека данни няма

Този раздел е важен и в двете посоки: нито плаши без основание, нито успокоява без основание.

  • Какво съществува: единственото индексирано твърдение за отравяне, отнесено именно към Oenanthe aquatica, е при животни: отравяния при пасящи говеда в Швеция и в Полша, предадени вторично в PMID 39942877. Двата първични ветеринарни източника не са в PubMed, а полският изрично се отнася за юници.
  • Какво не съществува: прояви на отравяне при човек с този вид не са известни, така казва изрично и немската справочна литература. Швейцарският анализ на 24 950 регистрирани контакта с отровни растения за двадесет и девет години, при 152 тежки отравяния, изобщо не съдържа Oenanthe aquatica, докато Oenanthe crocata участва с два случая (PMID 8711457).
  • Кои случаи не са на този вид: съдебномедицински случай при човек с потвърден оенантотоксин е определен по нуклеарна рибосомна ДНК само до рода, тоест не до вида (PMID 33506296). Множественото отравяне с къри (PMID 12205016) и отравянето на единадесетгодишно момче, изяло корен (PMID 18206356), сочат Oenanthe crocata.
  • Как се чете това: липсата на съобщени човешки случаи е липса на данни, а не установена безопасност, при вид, който изобщо не е изследван при хора и който стои сред отровните лечебни растения.

Практическият извод е и за стопаните на пасящи животни, защото растението заема плитки водоеми, ровове и канали, тоест точно места за поене.

Секция: ЧЗВ

Често задавани въпроси свързани с растението Обикновен воден морач

Съставът трябва да се чете по органи, защото при този вид той се различава между тях. В плодовете справочната литература описва етерично масло с водещ (+)-бета-феландрен, а до него апиол, камфен, миристицин, феландрал и алкохоли. В надземните части на сицилиански материал съвременното изследване намира съвсем друг профил: преобладават фенилпропаноиди с водещ дилапиол, следван от алфа-пинен и сабинен, и самите автори наричат това необичаен хемотип в рода. По записа на компендиума на растителните вещества на европейския орган по безопасност на храните в корените и в плодовете се посочват полиацетилени, в плодовете лигнан, а в листата изофлавоноидите биоханин А и формононетин. Наличието на лигнани е установено и с тандемна мас-спектрометрия. Обратното уточнение е също толкова важно: оенантотоксин никога не е измерван в този вид, а числата от стар български наръчник за смолестоподобно вещество и за бета-феландрен се разминават с порядък от справочните данни и затова не се преписват.

Тук трябва да се разграничат три различни линии. Историческата: плодът е бил аптечна суровина в западноевропейската фармакогнозия и народната употреба по справочната литература е при заболявания на дихателните пътища с обилен секрет, при храносмилателни неразположения и като средство за отводняване; Madaus 1938 г. добавя туберкулоза, бронхит, астма, рани, разширени вени с язви и възпаление на млечната жлеза. Хомеопатичната: днес употребата е практически само хомеопатична, при заболявания на дихателните пътища и на млечната жлеза и при храносмилателни разстройства. Лабораторната: изпитани са антиоксидантни показатели, потискане на ацетилхолинестераза, тирозиназа и алфа-амилаза, избирателно действие върху ракови клетъчни линии и потискане на цитопатичния ефект на херпес симплекс тип 1 само при най-високата концентрация. Признато лечебно приложение няма и монография на Съюза за вида не е издавана.

Разликата е в няколко посоки наведнъж. Спрямо повечето български лечебни растения обикновеният воден морач е изключение по това, че стои едновременно в приложението на Закона за лечебните растения и в два списъка на Наредба № 5, за отровните и за алергизиращите растения. Спрямо рода си той е видът, на който се приписва чужда токсикология: оенантотоксинът, сардоничната усмивка и човешките отравяния принадлежат на Oenanthe crocata, който не се среща в България. Спрямо българската билкова литература той е рядък случай, в който името в закона е и с обърнат словоред, и с грешно авторство, защото „Oenanthe aquatica L.” приписва на Линей комбинация, направена от Poiret. И спрямо всички останали билкови теми той е единственият, при който голото име сочи друго растение, а латинското родово име е и име на птици.

Показват три отделни нива и нито едно от тях не е проучване при хора. При хора няма нито едно проучване с този вид. При животни няма опит, а съобщения за отравяне: при пасящи говеда в Швеция и в Полша, предадени вторично, с два първични ветеринарни източника извън PubMed (PMID 39942877). Лабораторните данни са най-многобройни: фитохимичен профил и антиоксидантни показатели на екстракти, потискане на три ензима, избирателно действие върху ракови клетъчни линии и потискане на цитопатичния ефект на херпес симплекс тип 1 само при най-високата концентрация (PMID 35056107), плюс състав и действие на етеричното масло върху клетки Caco-2 при стрес с липополисахарид, включително отрицателния резултат за пролифериращия клетъчен ядрен антиген (PMID 41754263). Отделно има екология и популационна генетика, каквато на български липсва: видът е неклонален, размножава се изцяло със семена и зависи от устойчива семенна банка (PMID 33555304, PMID 37438408), а поддръжката на отводнителните канали намалява генетичното му разнообразие (PMID 26486611).

Не, и причините са четири, всяка от които е достатъчна сама по себе си. Първо, видът е вписан в Приложение № 5 на Наредба № 5 сред отровните лечебни растения и едновременно с това в Приложение № 6 сред алергизиращите, а справочната литература го определя като силно отровен, включително в изсушено състояние. Второ, установена доза не съществува: няма монография на Съюза, няма вписване в списъка на Съюза и няма нито едно проучване при хора. Трето, съставът зависи от органа и от находището, а български материал никога не е анализиран, тоест количеството активни вещества в събран у нас плод е неизвестно. Четвърто, използваната част е плодът, а именно на нивото на плода се случват документираните обърквания със подправките от същото семейство. Ако сте попаднали на този вид, защото стои в приложението на Закона за лечебните растения, вписването там не значи безопасност.

По три отделни белега, всеки от които се проверява на място. Спрямо резенето (Foeniculum vulgare): резенето е сухолюбива културна и подивяла подправка с характерна миризма на анасон, докато водният морач стои с подута основа на стъблото във водата, има нишковидни потопени листа и не мирише на анасон, а цветовете му миришат слабо на вино. Спрямо бучиниша петнист (Conium maculatum): бучинишът заема сухи места край пътища и пустеещи терени, мирише на миша урина и има червени петна по кухото стъбло, а плодовете му са широко яйцевидни до почти кълбовидни с по пет главни ребра на мерикарпий, докато плодът на водния морач е продълговат, с тъпи надлъжни ребра и с чашкови зъбчета под ръба на стилоподия. Спрямо отровната цикута (Cicuta virosa): местообитанието е същото блатно, но в България цикутата е известна само от езерото Сребърна и е защитена по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие, тоест объркването с нея е и нарушение по чл. 40 на закона. При най-малко съмнение растението не се пипа.

Вижте и продуктите на Билкопедия

Билкови формули с прецизно дозиран състав.

БилкоУроПРО - хранителна добавка за пикочната система
Препоръчан продукт

БилкоУроПРО(60 таб. х 630.65 mg)

Синергична грижа за простатата и мъжката жизненост

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоСЪН - хранителна добавка за спокоен сън
Препоръчан продукт

БилкоСЪН(30 капс. х 365 mg)

Възстановяване на естествения сън

€9,60 ( 18,78 лв. )
Виж продукта
БилкоДЕТОКС (60 таблетки х 640.15 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоДЕТОКС(60 таб. х 640.15 mg)

Подкрепа за пречистващите функции

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоСЛИМ - хранителна добавка за контрол на теглото
Препоръчан продукт

БилкоСЛИМ(60 табл. х 650 mg)

Контрол на теглото и ускорен метаболизъм

€21,00 ( 41,07 лв. )
Виж продукта
БилкоРЕЛАКС (40 таблетки х 350.65 mg)
Препоръчан продукт

БилкоРЕЛАКС(40 таб. х 350.65 mg)

Емоционална уравновесеност и по-качествен сън

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоЕНЕРДЖИ (60 таблетки х 646.80 mg) - 2
Препоръчан продукт

БилкоЕНЕРДЖИ(60 табл. х 646.80 mg)

Адаптогенна формула за жизненост

€16,50 ( 32,27 лв. )
Виж продукта
БилкоФЛЕКС (60 таблетки х 639 mg)
Препоръчан продукт

БилкоФЛЕКС(60 таб. х 639 mg)

Подкрепа за костите, ставите и сухожилията

€16,20 ( 31,68 лв. )
Виж продукта
БилкоИМУНО (30 капсули х 392.9 mg)
Препоръчан продукт

БилкоИМУНО(30 капс. х 392.9 mg)

Силен и балансиран имунен отговор

€16,80 ( 32,86 лв. )
Виж продукта
Виж всички →
Секция: Източници

Източници и научна база за Обикновен воден морач

Регулаторен статус, проверен дословно в четири текста:

  • Европейска агенция по лекарствата (HMPC): за Oenanthe aquatica НЯМА монография на Съюза и НЯМА вписване в списъка на Съюза. Проверката е с търсене, ограничено до ema.europa.eu, по Oenanthe и по Phellandrium: нула резултати за монография или за вписване, докато за сравнение Foeniculum vulgare се намира, тоест базата се претърсва успешно. Единственото лекарствено присъствие на вида е хомеопатично (по Madaus 1938 г. тинктура от зрелите семена по немската хомеопатична фармакопея), а хомеопатичните продукти не се покриват от монографиите на Комитета по растителни лекарствени продукти.
  • Закон за лечебните растения: видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2, ред 908, с текст „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae”. Внимание: авторството в закона е грешно. Приетото име е Oenanthe aquatica (L.) Poir., защото Линей описва растението като Phellandrium aquaticum, а комбинацията в рода Oenanthe е на Poiret от 1798 г. Съседните редове в приложението носят и печатни грешки, сред които „Butmus umbellatus” вместо Butomus, „Mentyanthaceae” вместо Menyanthaceae и „Foeniculum vulgaris” вместо vulgare.
  • Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира. Проверен е целият текст по латинско име: нула съвпадения по Oenanthe и по Phellandrium. Кирилицата в акта не се чете при извличане, затова търсене по българското име не е изпълнимо. Тоест видът не е в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ” (единадесет вида с определени количества) и не е в раздел II „ЗАБРАНЯВАМ”, т. 4 (двадесет и четири вида със забрана за цялата страна). Отделно важи общата забрана по раздел II, т. 1 за събиране на билки в националните паркове.
  • Закон за биологичното разнообразие: видът не е защитен. Не фигурира нито в приложение № 3, нито в приложение № 4. Автоматичната справка дава съвпадение „само по род” и това е класически капан: от седемте реда с Oenanthe в приложение № 3 шест са ПТИЦИ (каменарчета от рода Oenanthe Vieillot: Oenanthe finschii, hispanica, isabellina, leucura, oenanthe, pleschanka), а единственият растителен ред е Странджански воден морач (Oenanthe tenuifolia). За растителните видове от приложение № 3 забраните са по чл. 40 на закона, докато чл. 38 се отнася за животинските видове, а режимът на регулирано ползване по приложение № 4 е по чл. 41.
  • Наредба № 5 от 19 юли 2004 г. за билкозаготвителните пунктове и складовете за билки: „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae” стои в ДВА списъка наведнъж: в Приложение № 5 към чл. 18, т. 2, буква „б” (отровни лечебни растения) и в Приложение № 6 към същата разпоредба (алергизиращи лечебни растения). В Приложение № 7 (ароматни) и в Приложение № 8 (алкалоиди и сърдечнодействащи гликозиди) Oenanthe няма. Задълженията, които следват: до обработка не се допускат бременни, кърмачки, деца и страдащи от бронхиална астма, задух или алергия към растения (чл. 18, т. 2, б. „б”); работещите получават ръкавици и маски (чл. 18, т. 3); опаковките се маркират с червена линия с ширина два сантиметра и със символ за отровност (чл. 40, ал. 2); билките се съхраняват в отделно помещение или отделени с прегради (чл. 43, ал. 3).
  • Уточнение за често цитирана уикистраница: заглавието „Защитени лечебни растения в България” е подвеждащо. Съдържанието е преписаното приложение на Закона за лечебните растения, тоест списък на лечебните, а не на защитените растения. Появата на вида там не значи, че е защитен.

Проучвания с участие на хора:

  • НЯМА нито едно. В индексираната литература не съществува проучване, в което Oenanthe aquatica или екстракт от него да е даван на хора. Това е състоянието на литературата и е причината страницата да не дава никакви количества.

Съобщения за отравяне, отнесени именно към този вид:

  • PMID 39942877 – Plants (Basel) 2025;14(3):315. Статията е за Cicuta virosa в Унгария, но съдържа единственото индексирано твърдение за отравяне, отнесено именно към Oenanthe aquatica, и то е при животни: отравяния при пасящи говеда в Швеция и в Полша. Не е опит, а вторично предадени съобщения. Първичните ветеринарни източници не са в PubMed: Espefält E., Svensk Veterinärtidning 1995;47:531-532; Miedzobrodzki K., Medycyna Weterynaryjna 1960;16:608-609, вторият изрично за юници. Брой животни, количество, част от растението и изход остават неизвестни. Пътят на въвеждане е поглъщане при пасене, тоест през устата.
  • PMID 8711457 – Schweiz Med Wochenschr 1996;126(25):1085-98 (на немски). ОТРИЦАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ, важен за страницата. От 24 950 регистрирани контакта с отровни растения за двадесет и девет години тежки отравяния има в 152 случая, от които 135 подробно анализирани. Oenanthe crocata участва с два случая (гърчове в един, летална кома в един). Oenanthe aquatica не фигурира в списъка на растенията, причинили тежки отравяния.

Съобщения, които НЕ се отнасят за този вид и затова не му се приписват:

  • PMID 33506296 – Int J Legal Med 2021;135(4):1407-1411. Съдебномедицински случай при човек, но определянето по нуклеарна рибосомна ДНК стига само до РОДА („water dropwort, Oenanthe spp.”), след което оенантотоксинът е потвърден в растителния екстракт и в стомашното съдържимо. Случаят не се приписва на Oenanthe aquatica.
  • PMID 35189181 – Toxicon 2022;210:39-43. ДРУГ ВИД, Oenanthe crocata. Смъртен случай при кон от арабска порода след поглъщане на корени; оенантотоксин е установен в корени от мястото, в коренови фрагменти в стомаха, в стомашното съдържимо, в бъбрека и в черния дроб, а дихидро-производното и в слезката. Ползва се само за разграничение.
  • PMID 12205016 – Emerg Med J 2002;19(5):472-3. ДРУГ ВИД, Oenanthe crocata: множествено отравяне след ядене на къри, приготвено с растението. Без реферат.
  • PMID 18206356 – Arch Pediatr 2008;15(2):139-41 (на френски). ДРУГ ВИД. Единадесетгодишно момче, помислило растението за див морков, изяжда корена; след час обърканост, сънливост, главоболие, коремна болка, повръщане и разстройство, при приемането миоза, офталмоплегия и умерена рабдомиолиза, възстановяване след двадесет и четири часа симптоматично лечение. Видът не е определен по морфология, но географията, клиниката и оранжевият сок на корена насочват към Oenanthe crocata. Статията сочи трите главни отровни сенникоцветни във Франция: Conium maculatum, Cicuta virosa и Oenanthe crocata.
  • PMID 19514873 – Clin Toxicol (Phila) 2009;47(4):270-8. ПРЕГЛЕД НА ГРУПАТА, не на вида. Разглежда видове от два рода, Cicuta и Oenanthe, и казва, че те се смятат сред най-отровните растения в Северна Америка и в Обединеното кралство, при литература, съставена почти изцяло от съобщения за отделни случаи. Главните токсини цикутоксин и оенантотоксин са С17 конюгирани полиацетилени и действат като неконкурентни антагонисти на гама-аминобутировата киселина. Внимание: суперлативът е за групата и за две географски области, а не за Oenanthe aquatica.
  • PMID 32539046 – J R Coll Physicians Edinb 2020;50(1):80-86. ПРЕГЛЕД. Дословно: двете най-отровни растения в британската флора са Oenanthe crocata и Cicuta virosa. Внимание: суперлативът е даден на ДВА вида и е за британската флора, и нашият вид не е сред тях. Лечението на избор при такова отравяне са барбитурати и бензодиазепини.
  • PMID 19245244 – J Nat Prod 2009;72(5):962-5. ДРУГ ВИД, Oenanthe fistulosa от Сардиния. От корените са изолирани оенантотоксин и дихидрооенантотоксин, а от семената диацетиленов епоксидиол; и двата токсина силно блокират отговорите, медиирани от гама-аминобутировата киселина. Това е молекулярната следа за сардоничната усмивка и се ползва единствено за да се обори българското твърдение, че тя е причинена от воден морач.

Лабораторни данни за самия вид:

  • PMID 41754263 – Plants (Basel) 2026;15(4):556. ЛАБОРАТОРНО, човешка клетъчна линия Caco-2. Етерично масло от надземните части на сицилиански материал, определено с газова хроматография и мас-спектрометрия. Маслото на Oenanthe aquatica е с преобладаване на фенилпропаноиди, водещ дилапиол, следван от алфа-пинен и сабинен; авторите го наричат необичаен хемотип в рода, за разлика от монотерпеновите масла на Oenanthe fistulosa и Oenanthe pimpinelloides. При стрес с липополисахарид маслата на Oenanthe aquatica и Oenanthe fistulosa са цитопротективни и антиоксидантни при по-ниските изпитани концентрации, понижават 8-хидрокси-2-дезоксигуанозина и умерено повишават хем-оксигеназа-1, докато богатото на апиол масло на Oenanthe pimpinelloides е дозозависимо цитотоксично. ОТРИЦАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ: изразът на пролифериращия клетъчен ядрен антиген е понижен при всички обработки, тоест никое масло не запазва пролиферацията.
  • PMID 35056107 – Pharmaceuticals (Basel) 2021;15(1):50. ЛАБОРАТОРНО. Водният екстракт на Oenanthe aquatica е с най-високо общо фенолно съдържание, с най-силно улавяне на радикали по DPPH и ABTS, с най-висока възстановителна способност, металохелатиращ капацитет и общ антиоксидантен капацитет. Метаноловият екстракт потиска ацетилхолинестераза, тирозиназа и алфа-амилаза. Действието върху ракови линии е избирателно, най-силно при водния екстракт върху FaDu и HeLa, докато RKO е по-устойчива. Двата водни екстракта потискат цитопатичния ефект на херпес симплекс тип 1 върху клетки VERO и понижават титъра с повече от три логаритмични единици, но само при най-високата изпитана концентрация. Авторите приписват действието на неохлорогенова и криптохлорогенова киселина и искат по-нататъшни изследвания. Няма данни при хора. Важно: въведението на тази статия приписва на вида полиацетилени в корените и фенилпропаноиди в плодовете, като цитира компендиума на европейския орган по безопасност на храните, тоест това е приписване към справочен източник, а не собствено измерване.
  • PMID 16867495 – J Pharm Biomed Anal 1987;5(5):509-14. ЛАБОРАТОРНО, фитохимия: идентифициране на лигнани във вида чрез тандемна мас-спектрометрия. Без реферат в PubMed, конкретните структури остават непроверени. Забележка за името: заглавието изписва „Oenanthe aquatica Lam.”, което е несъществуваща комбинация, защото Lam. е авторството на Oenanthe phellandrium.
  • PMID 948507 – Planta Med 1976;29(2):101-12. ЛАБОРАТОРНО, състав на етеричното масло на вида. Без реферат в PubMed, затова се цитира само като исторически труд, без да му се приписват конкретни стойности.
  • Компендиум на растителните вещества на Европейския орган по безопасност на храните, EFSA Journal 2012;10(5):2663: по записа за вида се посочват полиацетилени в корените и в плодовете, лигнан от дибензил-дихидрофуранонов тип в плодовете и изофлавоноидите биоханин А и формононетин в листата.

Екология и популационна генетика на вида:

  • PMID 33555304 – J Hered 2021;112(1):108-121. Не фармакология. Oenanthe aquatica е неклонален и кръстосано опрашващ се вид, опрашва се от насекоми и се разнася с вода, и има най-високо генетично разнообразие от четирите изпитани влаголюбиви вида. При него генетичното разнообразие намалява с растящото видово богатство, обратно на клоналните Phragmites и Lycopus.
  • PMID 37438408 – Sci Rep 2023;13(1):11269. Тринадесет микросателитни маркера върху живи популации и върху почвените им семенни банки: значима пространствена генетична структура и изолация с разстоянието, тоест ограничен обмен на гени между находищата; приликата между живите популации и семенните банки говори за преобладаващо местно възобновяване и разселване от находище към находище като по стъпала. Изводът е, че устойчивата семенна банка е трайният източник на генетично разнообразие.
  • PMID 26486611 – Heredity (Edinb) 2016;116(2):200-12, северна Франция. Авторите описват Oenanthe aquatica като рядък и регионално защитен там. Обменът на гени е засилен по отводнителните канали, тоест мрежата работи като коридор за семена и полен, а човешката поддръжка на каналите се отразява вредно на генетичното разнообразие, особено при този вид.

Ботаника, номенклатура, местообитание и традиция:

  • GBIF (ключ 5371888) и Euro+Med: прието име Oenanthe aquatica (L.) Poir., базионим Phellandrium aquaticum L. Euro+Med изброява „Bu”, тоест България, сред териториите на естественото разпространение. Синоними: Oenanthe phellandrium Lam. (хетеротипен, излишно име), Ligusticum phellandrium (Lam.) Crantz, Selinum phellandrium (Lam.) E.H.L.Krause, Phellandrium divaricatum Gilib. и на Gray, Phellandrium montanum S.G.Gmel., Oenanthe gigantea Zumagl., формите f. submersa, f. semimersa и f. terrestris на Glück и var. batrachiifolia A.A.Bobrov. Средновековно латинско название: Apium ranarum vel reninum.
  • Wikidata (Q1549096) и Pl@ntNet: независимо потвърждение на българската форма „обикновен воден морач” с прилагателно напред. Българската флора онлайн потвърждава родовото име „Воден морач” за рода Oenanthe, но НЯМА страница за Oenanthe aquatica; единствената видова страница в рода там е за Банатски воден морач. Затова българското име на този вид е изведено от родовото име плюс поправения словоред на закона, с потвърждение от Wikidata и Pl@ntNet.
  • Нено Стоянов, Нашите лекарствени растения, второ издание, част втора, стр. 165, Наука и изкуство, София, 1973 г.: редът „Морач воден Oenanthe aquatica (L.) Poir.” е с обърнат словоред и съдържа три печатни грешки в синонимите и в семейството: „Oenanthe phelandrium” с едно l вместо phellandrium, „Phelandrium aquatica” вместо Phellandrium aquaticum и „Umbelllferae” вместо Umbelliferae. Забележително е, че точно тук авторството „(L.) Poir.” е вярно, докато в закона е грешно.
  • Lexikon der Arzneipflanzen und Drogen (spektrum.de): аптечни имена „Phellandri fructus” със синоними „Fructus Phellandri” и „Fructus Foeniculi aquatici”, и „Phellandri aetheroleum” (Oleum Phellandri) за етеричното масло; етерично масло в плодовете с водещ (+)-бета-феландрен и с апиол, камфен, миристицин, феландрал и алкохоли; народна употреба при заболявания на дихателните пътища с обилен секрет, при храносмилателни неразположения, за отводняване и като отхрачващо при хроничен катар; немски имена Wasserfenchel, Roßfenchel и Roßkümmel.
  • Madaus 1938 г., запис Phellandrium aquaticum: употреба при белодробни заболявания с обилно отделяне на слуз, туберкулоза, бронхит, астма и рани, при разширени вени с язви и при възпаление на млечната жлеза; изрична бележка, че растението се смята за подозрително по отношение на отровност и че при твърде голяма доза има опасност от суха кашлица или изкашляне на кръв; преминаване на практиката от цяло растение, корен и семена само към семената; народни имена Wasserfenchel, Wasser-Rebendolde, Roßfenchel, Roßkümmel, Roßkerbel, Pferdesaat, Butte, Mäusezahl.
  • Българска справочна литература (възпроизведена от справочни сайтове): „из мочурищата и блатата с течаща вода, разпространено тук-там почти из цяла България”; аптечно име „Fructus Phellandrii”, среща се и „Fructus Phelandrii”; българската народна медицина предписва отварата от плодовете като средство за отводняване и при възпаление на пикочния мехур, като успокоително при болки и газове в стомаха и червата, при хроничен бронхит и астма, а при възпаление на гърдите у кърмачки компреси с водна настойка от счукани плодове. Първичният автор и изданието на този текст не са установени пряко, затова той се цитира като справочна литература, а не като изпитване. Същият източник изрично предупреждава да се прави разлика с Foeniculum vulgare, обикновен морач или резене, който е неотровен.
  • Oberdorfer 2001 г., Thellung 1965 г., Hroudová и Zákravský 1992 г.: плитки застояли или с променливо ниво сладки води с дълбочина 20 до 50 см, рядко до около метър, върху богати на калций и хранителни вещества тинести субстрати, в тръстикови масиви, старици, ровове, канали и по дъната на пресъхващи водоеми; хромозомно число 2n = 22.
  • Tutin 1980 г.: морфологичният белег, който отделя вида в рода – при плодоносене лъчите и цветните дръжки не се задебеляват и сенничето не става плоско отгоре и сбито; хромозомно число 2n = 22 за британски материал; за Oenanthe fluviatilis плодовете са цилиндрични и по-дълги, докато при Oenanthe aquatica са яйцевидни и до 4,5 мм.
  • Немска енциклопедична статия без посочен източник, плюс токсикологичната база на Университета в Цюрих: цялата растителна маса е отровна, включително изсушена, с класификация „силно отровно”; чувствителни са коне, говеда и свине с гастроентерит, разстройство и крампи; прояви на отравяне при човек не са известни.
  • Разграничения, проверени поименно: Oenanthe crocata не се среща в България (Българската флора онлайн изрично; разпространение по Catalogue of Life и WCVP: Атлантическа и Средиземноморска Европа, Мароко, източните егейски острови, Турция и Левант). Conium maculatum расте в цялата страна по сухи места и също е в Приложение № 5 на Наредба № 5. Cicuta virosa е известна в България само от езерото Сребърна и е защитена по приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие. Oenanthe tenuifolia е критично застрашен балкански ендемит, също в приложение № 3. Oenanthe banatica е единственият вид от рода с видова страница в Българската флора онлайн, с бели или розови цветове. Peucedanum palustre, Apium nodiflorum и Apium repens са още три влаголюбиви сенникоцветни от приложение № 3. Aethusa cynapium стои редом с водния морач в Приложение № 6 на Наредба № 5.
  • Непроверено, затова не се твърди: точната страница на Phellandrium aquaticum в Species Plantarum (Euro+Med и GBIF се разминават с една страница); първичният български автор на наръчника, възпроизвеждан от справочните сайтове; височинното и флористичното разпространение на вида в България по Флора на България; разминаването между „блата с течаща вода” в българските наръчници и застоялата вода в международната литература; броят на видовете от рода в България (десет по Българската флора онлайн, девет по наръчника); присъствието на Oenanthe fluviatilis в България; дали оенантотоксин някога е измерван в този вид; съдържанието на двата ветеринарни доклада за говедата; кое от изписванията на аптечното име е официалното; дали дрогата се предлага днес в България; категорията по IUCN, която английската Уикипедия дава като незастрашен вид, но първичната страница не е отваряна; дали миристицин е измерван в плодовете на вида. Списъкът народни имена у един български сайт носи ясни машинно-преводни следи от руски и не се преписва; „кучешки магданоз” освен това е име на Aethusa cynapium.

Настоящата информация не замества медицинска консултация и не е указание за употреба. Регулаторните препратки са проверени дословно по приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения, по текста на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г., по приложения № 3 и № 4 на Закона за биологичното разнообразие и по приложения № 5, № 6, № 7 и № 8 на Наредба № 5 от 19 юли 2004 г., а научните – чрез PubMed (Entrez esummary и efetch) на 30.07.2026 г.

Обновено на 27 август 2026 г. Информацията е сверена с източниците, посочени по-горе.