Странични ефекти на
Обикновен воден морач (същински воден морач)

Регулаторен статус:

• Европейска агенция по лекарствата (HMPC): за Oenanthe aquatica НЯМА монография на Съюза и НЯМА вписване в списъка на Съюза, тоест няма призната индикация, няма официално установена доза и няма официален раздел за безопасност. Проверката е с търсене, ограничено до ema.europa.eu, по Oenanthe и по Phellandrium: нула резултати, докато за сравнение Foeniculum vulgare се намира. Единственото лекарствено присъствие на вида е хомеопатично, а хомеопатичните продукти не се покриват от монографиите на Комитета по растителни лекарствени продукти.
• Наредба № 5 от 19 юли 2004 г. за билкозаготвителните пунктове и складовете за билки: „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae” стои в ДВА списъка: в Приложение № 5 към чл. 18, т. 2, буква „б” (отровни лечебни растения) и в Приложение № 6 към същата разпоредба (алергизиращи лечебни растения). Следващите от това задължения: до обработка не се допускат бременни, кърмачки, деца и страдащи от бронхиална астма, задух или алергия към растения (чл. 18, т. 2, б. „б”); работещите получават ръкавици и маски (чл. 18, т. 3); опаковките се маркират с червена линия с ширина два сантиметра и със символ за отровност (чл. 40, ал. 2); билките се съхраняват в отделно помещение или отделени с прегради (чл. 43, ал. 3). В Приложение № 7 (ароматни) и в Приложение № 8 (алкалоиди и сърдечнодействащи гликозиди) Oenanthe няма.
• Закон за лечебните растения: видът е вписан в приложението към чл. 1, ал. 2, ред 908, като „Воден морач обикновен Oenanthe aquatica L. Apiaceae”. Авторството в закона е грешно: приетото име е Oenanthe aquatica (L.) Poir. Вписването означава, че видът е лечебно растение по смисъла на закона, а не че е безопасен.
• Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира нито в раздел I „ОПРЕДЕЛЯМ” (единадесет вида с определени количества), нито в раздел II „ЗАБРАНЯВАМ”, т. 4 (двадесет и четири вида със забрана за цялата страна). Проверен е целият текст по латинско име: нула съвпадения по Oenanthe и по Phellandrium. Кирилицата в акта не се чете при извличане, затова търсене по българското име не е изпълнимо.
• Закон за биологичното разнообразие: видът не е защитен; не фигурира нито в приложение № 3, нито в приложение № 4. Автоматичната справка дава съвпадение „само по род”, но от седемте реда с Oenanthe в приложение № 3 шест са птици (каменарчета), а единственият растителен ред е Странджански воден морач (Oenanthe tenuifolia). За растителните видове от приложение № 3 забраните са по чл. 40 на закона.

Проучвания при хора:

• НЯМА нито едно. В индексираната литература не съществува проучване, в което Oenanthe aquatica или екстракт от него да е даван на хора. Затова тази страница не съдържа никакви количества и никакви честоти.

Съобщения за отравяне, отнесени именно към този вид:

• PMID 39942877 – Plants (Basel) 2025;14(3):315. Статията е за Cicuta virosa в Унгария, но съдържа единственото индексирано твърдение за отравяне, отнесено именно към Oenanthe aquatica, и то е при животни: отравяния при пасящи говеда в Швеция и в Полша. Това не е опит, а вторично предадени съобщения. Първичните ветеринарни източници не са в PubMed: Espefält E., Svensk Veterinärtidning 1995;47:531-532; Miedzobrodzki K., Medycyna Weterynaryjna 1960;16:608-609, вторият изрично за юници. Пътят на въвеждане е поглъщане при пасене, тоест през устата. Брой животни, количество, част от растението и изход остават неизвестни.
• PMID 8711457 – Schweiz Med Wochenschr 1996;126(25):1085-98 (на немски). ОТРИЦАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ. От 24 950 регистрирани контакта с отровни растения за двадесет и девет години тежки отравяния има в 152 случая, от които 135 подробно анализирани. Oenanthe crocata участва с два случая (гърчове в един, летална кома в един). Oenanthe aquatica не фигурира в списъка на растенията, причинили тежки отравяния.
• Немска енциклопедична статия без посочен източник и токсикологична база на Университета в Цюрих: цялата растителна маса е отровна, включително изсушена, с класификация „силно отровно”; чувствителни са коне, говеда и свине с гастроентерит, разстройство и крампи; прояви на отравяне при човек не са известни.

Данни, които се отнасят за ДРУГИ видове и затова не се приписват на този:

• PMID 19245244 – J Nat Prod 2009;72(5):962-5. Oenanthe fistulosa от Сардиния: от корените са изолирани оенантотоксин и дихидрооенантотоксин, от семената диацетиленов епоксидиол, и двата токсина силно блокират отговорите, медиирани от гама-аминобутировата киселина. Това е молекулярната следа за сардоничната усмивка и се ползва единствено за разграничение.
• PMID 35189181 – Toxicon 2022;210:39-43. Oenanthe crocata: смъртен случай при кон от арабска порода след поглъщане на корени, с оенантотоксин, установен в корени от мястото, в коренови фрагменти в стомаха, в стомашното съдържимо, в бъбрека и в черния дроб, а дихидро-производното и в слезката.
• PMID 12205016 – Emerg Med J 2002;19(5):472-3. Oenanthe crocata: множествено отравяне след ядене на къри, приготвено с растението. Без реферат.
• PMID 18206356 – Arch Pediatr 2008;15(2):139-41 (на френски). Единадесетгодишно момче, помислило растението за див морков, изяжда корена; след час обърканост, сънливост, главоболие, коремна болка, повръщане и разстройство, при приемането миоза, офталмоплегия и умерена рабдомиолиза, възстановяване след двадесет и четири часа симптоматично лечение. Видът не е определен по морфология, но географията, клиниката и оранжевият сок на корена насочват към Oenanthe crocata. Статията сочи трите главни отровни сенникоцветни във Франция: Conium maculatum, Cicuta virosa и Oenanthe crocata.
• PMID 33506296 – Int J Legal Med 2021;135(4):1407-1411. Съдебномедицински случай при човек с потвърден оенантотоксин, но генетичното определяне по нуклеарна рибосомна ДНК стига само до РОДА (Oenanthe spp.), затова случаят не се приписва на Oenanthe aquatica.
• PMID 19514873 – Clin Toxicol (Phila) 2009;47(4):270-8. Преглед на групата, не на вида: разглежда видове от два рода, Cicuta и Oenanthe, и казва, че те се смятат сред най-отровните растения в Северна Америка и в Обединеното кралство, при литература почти изцяло от съобщения за отделни случаи. Главните токсини цикутоксин и оенантотоксин са С17 конюгирани полиацетилени и действат като неконкурентни антагонисти на гама-аминобутировата киселина. Суперлативът е за групата и за две географски области.
• PMID 32539046 – J R Coll Physicians Edinb 2020;50(1):80-86. Преглед: двете най-отровни растения в британската флора са Oenanthe crocata и Cicuta virosa. Суперлативът е даден на два вида и за една флора, и нашият вид не е сред тях. Лечението на избор при такова отравяне са барбитурати и бензодиазепини.

Лабораторни данни за самия вид:

• PMID 35056107 – Pharmaceuticals (Basel) 2021;15(1):50. Водният екстракт на Oenanthe aquatica е с най-високо общо фенолно съдържание, с най-силно улавяне на радикали по DPPH и ABTS, с най-висока възстановителна способност, металохелатиращ капацитет и общ антиоксидантен капацитет. Метаноловият екстракт потиска ацетилхолинестераза, тирозиназа и алфа-амилаза. Действието върху ракови линии е избирателно, най-силно при водния екстракт върху FaDu и HeLa, докато RKO е по-устойчива. Двата водни екстракта потискат цитопатичния ефект на херпес симплекс тип 1 върху клетки VERO и понижават титъра с повече от три логаритмични единици, но само при най-високата изпитана концентрация. Няма данни при хора. Важно за безопасността: въведението на статията приписва на вида полиацетилени в корените и фенилпропаноиди в плодовете, като цитира компендиума на европейския орган по безопасност на храните, тоест това е приписване към справочен източник, а не собствено измерване.
• PMID 41754263 – Plants (Basel) 2026;15(4):556. Етерично масло от надземните части на сицилиански материал върху човешка клетъчна линия Caco-2 при стрес с липополисахарид. Маслото на Oenanthe aquatica е с преобладаване на фенилпропаноиди, водещ дилапиол, следван от алфа-пинен и сабинен, което авторите наричат необичаен хемотип в рода. При по-ниските изпитани концентрации маслото е цитопротективно и антиоксидантно, понижава 8-хидрокси-2-дезоксигуанозина и умерено повишава хем-оксигеназа-1, докато богатото на апиол масло на Oenanthe pimpinelloides е дозозависимо цитотоксично. ОТРИЦАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ: изразът на пролифериращия клетъчен ядрен антиген е понижен при всички обработки, тоест никое масло не запазва пролиферацията.
• PMID 16867495 – J Pharm Biomed Anal 1987;5(5):509-14. Идентифициране на лигнани във вида чрез тандемна мас-спектрометрия. Без реферат в PubMed, конкретните структури остават непроверени. Заглавието изписва „Oenanthe aquatica Lam.”, което е несъществуваща комбинация.
• PMID 948507 – Planta Med 1976;29(2):101-12. Състав на етеричното масло на вида, без реферат в PubMed; цитира се само като исторически труд, без да му се приписват конкретни стойности.
• Изследване за генотоксичност, за увреждане на органи или за поносимост при хора с този вид НЯМА. Това е изрична липса, а не пропуск в изложението.

Защо количеството е неизвестно:

• Съставът зависи от органа: по справочната литература (Lexikon der Arzneipflanzen und Drogen) в плодовете водещо съединение е (+)-бета-феландрен с апиол, камфен, миристицин, феландрал и алкохоли, докато в надземните части на сицилиански материал преобладават фенилпропаноиди с водещ дилапиол (PMID 41754263). По записа на компендиума на европейския орган по безопасност на храните (EFSA Journal 2012;10(5):2663) полиацетилени се посочват в корените и в плодовете, лигнан в плодовете, а биоханин А и формононетин в листата.
• Български материал никога не е анализиран, а числата от стар български наръчник за смолестоподобно вещество и за бета-феландрен се разминават с порядък от справочните данни и затова не се преписват.
• Оенантотоксин в този вид не е измерван: търсенето по вида в съчетание с полиацетилени връща нула записа, а всичките записи за оенантотоксин са за Oenanthe crocata, Oenanthe fistulosa и Cicuta.

Разграничения и традиция:

• Голото име „морач” е име на резенето (Foeniculum vulgare), което е неотровно; в приложението на Закона за лечебните растения стои отделен ред „Резене (Морач)”. Синоним на аптечното име Fructus Phellandri е Fructus Foeniculi aquatici, а немските имена на вида са Wasserfenchel, Roßfenchel и Roßkümmel, тоест бърканицата е вградена в номенклатурата.
• Съседни отровни и защитени видове в същите местообитания: Отровна цикута (Cicuta virosa, в България известна само от езерото Сребърна, защитена по приложение № 3), Странджански воден морач (Oenanthe tenuifolia, защитен), Блатна самодивска трева (Peucedanum palustre), Възлоцветна целина (Apium nodiflorum) и Пълзяща целина (Apium repens). Бучиниш петнист (Conium maculatum) расте по сухи места и също е в Приложение № 5 на Наредба № 5. Див магданоз (Aethusa cynapium) стои редом с водния морач в Приложение № 6.
• Madaus 1938 г., запис Phellandrium aquaticum: изрична бележка, че растението се смята за подозрително по отношение на отровност и че при твърде голяма доза има опасност от суха кашлица или изкашляне на кръв; преминаване на практиката от цяло растение, корен и семена само към семената.
• Българска справочна литература (възпроизведена от справочни сайтове): отварата от плодовете е предписвана като средство за отводняване и при възпаление на пикочния мехур, като успокоително при болки и газове в стомаха и червата, при хроничен бронхит и астма, а при възпаление на гърдите у кърмачки компреси с водна настойка от счукани плодове. Първичният автор и изданието не са установени пряко, затова текстът се цитира като справочна литература, а не като изпитване, и от него не се извеждат количества. Същият източник изрично предупреждава да се прави разлика с Foeniculum vulgare, който е неотровен.
• Непроверено, затова не се твърди: дали дрогата се предлага днес в България, в билкозаготвителни пунктове или в аптечни чайове; съдържанието на двата ветеринарни доклада за говедата; дали оенантотоксин някога е измерван в този вид; кое от изписванията на аптечното име е официалното.

Този материал е информационен, не е указание за употреба и не заменя лекарска консултация. Регулаторните препратки са проверени дословно по приложението към чл. 1, ал. 2 на Закона за лечебните растения, по текста на Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 г., по приложения № 3 и № 4 на Закона за биологичното разнообразие и по приложения № 5, № 6, № 7 и № 8 на Наредба № 5 от 19 юли 2004 г., а научните – чрез PubMed (Entrez esummary и efetch) на 30.07.2026 г.