Чаят от пелин се приготвя от изсушената надземна част на растението пелин – предимно листата и горните цветни връхчета. Това е една от най-горчивите билки в европейската традиция; характерният интензивно горчив вкус идва от сесквитерпенови лактони като абсинтин и анабсинтин. Именно тази изразена горчивина стои в основата на традиционната употреба на пелина като апетитна и храносмилателна напитка.
Ароматът на запарката е тревисто-балсамов, леко камфоров, а вкусът остава трайно горчив дори при кратко запарване. В народната медицина пелиновият чай се пие в малки количества преди или след хранене, за да подкрепи отделянето на храносмилателни сокове. Заради съдържанието на туйон в етеричното масло чаят се приготвя слаб, пие се за кратки курсове и не е напитка за всеки ден без прекъсване.
Растението е свързано и с по-широката тема за горчивите тоници и храносмилателната подкрепа – вижте и страницата за билката пелин за пълния профил на активните вещества, действието и формите на прием.