Растението
Жълта водна роза (бърдуче)

Регулаторен статус:

• Европейска агенция по лекарствата (HMPC): за Nuphar lutea НЯМА монография на Съюза и няма вписване в списъка на признатите растителни субстанции. Като билка растението няма признато показание и няма официално установено количество за прием.
• Закон за лечебните растения: видът е в приложението към чл. 1, ал. 2 като „Бърдуче (Жълта водна роза) Nuphar lutea (L.) S. et S. Nymphaeaceae”. Тук словоредът не е обърнат, но водещото име е народното „Бърдуче”. Чл. 14 от закона препраща опазването на защитените по приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие лечебни растения към разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.
• Закон за биологичното разнообразие, приложение № 3 към чл. 37: „Бърдуче Nuphar lutea” под заглавието „Сем. Блатни рози Nymphaeaceae”. Съвпадението е по вид, а не само по род, и е проверено дословно по текста на акта. Следствие: защитен вид, за когото чл. 40, ал. 1 забранява брането, събирането, отрязването, изкореняването и всеки друг начин на унищожаване в естествената област на разпространение, както и притежаването, отглеждането, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри, а чл. 40, ал. 2 разпростира забраните върху всички жизнени стадии. В същия списък стои и „Водна роза Nymphaea alba“, тоест „Водна роза” без определение е името на другия вид, не на този.
• Наказателен кодекс, чл. 278в, ал. 4: уводният текст на приложение № 3 казва, че тези разпоредби се прилагат за видовете, означени със знак в приложението. Проверено дословно по текста: знак носят двадесет и два животински вида и нито едно растение, тоест за жълтата водна роза наказателна отговорност по този член не се твърди. Забраните по чл. 40 от Закона за биологичното разнообразие важат независимо от знака.
• Заповед № РД-178 от 18.02.2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира в раздел I, където са определени допустими количества за единадесет вида, и не фигурира в раздел II, т. 4, където събирането е забранено в цялата страна за двадесет и четири вида. Проверено дословно по текста на заповедта. Забраната идва от Закона за биологичното разнообразие, не от заповедта.
• Червена книга на Република България, том 1 (автори Димитър Пеев и Соня Цонева): заглавие „Жълта водна роза, бърдуче”, Nuphar lutea (L.) Sm., семейство „Nymphaeaceae – Блатни рози”. Категория Застрашен, EN B2ab(i,ii,iii,iv). Морфологията там е описана без размери: пълзящи коренища, стъбло не се развива, два вида листа, венчелистчета лопатовидни и многобройни, три до четири пъти по-къси от чашелистчетата, плодът ягодовидна кутийка с гъбеста тъкан, цъфтеж от юни до септември и плод от август до октомври. Литературата, на която се позовава статията, е Йорданов, 1970 и Василев, 1984.
• Уикипедия на английски, статия Nuphar lutea: оттам са всички числени размери на страницата (коренище, петури, дръжки, цвят, чашелистчета, венчелистчета, прашници, близалце, плодолисти, плод и семена), броят на хромозомите 2n = 34, световното разпространение до около три хиляди метра височина, бележката че видът понася замърсяването на водата по-зле от видовете от род Nymphaea и световната природозащитна оценка „незасегнат”. Приписването е изрично, защото българските източници не съдържат тези числа.
• Отровни и силно действащи лечебни растения: видът е в българския списък по Н. Стоянов, „Нашите лекарствени растения”, второ издание 1972 и 1973 година, като „Водна роза жълта (Бърдуче) Nuphar lutea (L.) Sibt. et sm.”. Записът е прочетен през списъка в Уикипедия на български, а не от самата книга.

Находища и природозащитно състояние (Червена книга):

• Бавнотечащи води, блата, езера, долните течения и разливите на реките; в раздела „Разпространение в България” височината е дадена като до двеста метра надморска височина, тоест числото е българско, а не световно. Находища: Черноморско крайбрежие (Шабленско езеро, долното течение и устието на реките Камчия и Велека, местност Вельов вир), Североизточна България (защитена местност „Калимок – Бръшлен”), Дунавска равнина (природен парк „Персина”, канали при град Белене и при село Орсоя), Тракийска низина (разливите на река Марица). Общо разпространение: Европа, Югозападна и Централна Азия, Кавказ, Сибир.
• Дългогодишни мелиоративни мероприятия са унищожили много от известните находища. Видът е покривал хиляди декари в крайдунавските блата, а днес по-големите останали популации са в долните течения на Камчия и Велека с около 5000 индивида. Находище в национален парк не е установено: изброените защитени територии са защитени местности, природен парк и поддържан резерват, а част от находищата попадат и в защитени зони от НАТУРА 2000. Като отрицателно действащи фактори Червената книга посочва пресушаването и замърсяването на водоемите, засушаването на климата и агресивно развиващия се воден туризъм.

Липса на данни при хора (PubMed):

• Нула контролирани проучвания. Търсенето „Nuphar lutea” с типовете публикация Clinical Trial и Randomized Controlled Trial дава нула резултата; същото и с термините за рандомизиране, плацебо, двойно слепи схеми и доброволци.
• Vestn Dermatol Venerol, 1979 – PMID 369221 – „Препаратът Лутенурин от жълтата водна роза при кожни и лигавични заболявания”. Стара съветска публикация на руски език. PubMed не дава резюме, затова дизайн, брой участници, количества и резултати не са проверими. Записът доказва само, че такова приложение е било описвано в съветската литература, и от него не бива да се извежда твърдение за действие или за безопасност.
• Нула съобщения за отравяне на човек. Търсенето за отравяне и интоксикация по вид, по род и по семейство не връща описан случай при човек. Връща лабораторни и екологични публикации, токсикологичното изследване на коренището като храна при глад, описано по-долу, и една работа за предколумбови халюциногени, която се отнася до Nymphaea ampla, а не до този вид. Тоест липсва описан случай при човек, което е липса на данни, а не установена безопасност.
• J Ethnopharmacol, 1986 – PMID 3821142 – опит с животни, но с поемане през устата: Airaksinen MM и съавтори изследват растителните материали, ползвани като храна при глад във Финландия и Северна Европа, между които коренището на Nuphar luteum, и изпитват токсичността им след традиционната обработка при мишки и плъхове с прибавяне в храната. Изводите: всички изследвани коренища съдържат токсични съединения, нуфаровото и калата са сред най-токсичните от изпитаните, варенето слабо премахва токсичността, а след печене при висока температура същата смес в храната се понася в продължение на седмици. Авторите заключават, че лошо подбраната или лошо обработена храна при глад вероятно е допринасяла за смъртта на гладуващи и че необмисленото опростяване на традиционните предпазни мерки при обработката може да е опасно. Това е най-пряко относимата токсикологична публикация за вида и единствената с поемане през устата.

Състав:

• Ozer J и съавтори, 2009 – PMID 19713755 – при скрининг на 34 метанолови растителни извлека силно потискане на фактора NF-kappaB е намерено в извлеците от лист и коренище на Nuphar lutea; активността е сведена до смес от тионуфаридини и тионуфлутидини, определени с едно- и двумерен ядрено-магнитен резонанс като димерни сесквитерпенови тиоалкалоиди. Смесата предизвиква апоптоза и действа синергично с цисплатин и етопозид (Cancer Biol Ther).
• PMID 37176034 и PMID 34066895 – работите, в които 6,6′-дихидрокситиобинуфаридин (DTBN) е изолиран от листата и охарактеризиран като най-изследваната единична молекула от вида.
• PMID 28638458 и PMID 38787236 – в тези публикации активните компоненти на извлеците от лист и коренище се назовават обобщено „нуфаридини”.
• PMID 13925769 и PMID 5092581 – алкалоидният комплекс на Nuphar luteum, стандартизиран в съветската фармация под името Лутенурин. Уточнение: нито един от достъпните записи за Лутенурин не посочва използваната част. PMID 5092581 пише само „алкалоидният комплекс на Nuphar luteum“, а останалите са без резюме, затова на страницата се пише „комплекс от растението”, а не „от коренището”.
• PMID 5218340 – Arch Pharm Ber Dtsch Pharm Ges, 1965 – изследване на биосинтезата на алкалоидите в Nuphar luteum, на немски език, без резюме в PubMed.
• PMID 1112308 – Experientia, 1975 – Wong CF и LaLonde RT описват 6- и 6′-хидроксинеотиобинуфаридин като монохемиаминали от Nuphar luteum и обсъждат възможната им роля в биосинтезата на тиаспирановите нуфарови алкалоиди. Без резюме, ползва се само като заглавие.
• Molecules, 2026 – PMID 41828882 – при сравнение на 11 водни макрофита с газова хроматография и масспектрометрия Nuphar lutea има най-малко главни нискомолекулни съединения, 11 на брой, срещу 71 при Potamogeton perfoliatus; мастните киселини са водещата група при всички видове.
• НЕПРОВЕРЕНО: танини, нишесте, стероли, фенолкарбоксилни киселини, витамин C и каротен се изброяват по български търговски сайтове без цитиран първичен източник и не са потвърдени в достъпен първичен източник.
• ВНИМАНИЕ, друг вид: мономерните сесквитерпенови алкалоиди нуфаридин, дезоксинуфаридин, 7-епидезоксинуфаридин и нуфаролутин са охарактеризирани от коренището на Nuphar pumila – PMID 11354659, PMID 14643343, PMID 16413779, PMID 31257322. В тези публикации видът е изписан Nuphar pumilum, но приетото име по международния указател на растителните имена е Nuphar pumila (Timm) DC., Syst. Nat. 2: 61. 1821, а формата pumilum не се среща там като валидно име. В същите работи мономерите са показали слаба активност, а носители на действието са димерните тиоалкалоиди с хидроксилна група. Изводите от тях не се пренасят автоматично върху жълтата водна роза.
• ВНИМАНИЕ, едно име за две вещества: в японските работи по-горе „nupharidine” е мономерен алкалоид, а в PMID 30372545 същата дума е употребена като име на димера 6,6′-дихидрокситиобинуфаридин от листата на Nuphar lutea. Затова на страницата думата „нуфаридин” не се ползва самостоятелно.

Опити с животни:

• Sci Rep, 2024 – PMID 38555397 – опит с животни: при мишки C57BL/6J с хронично бъбречно заболяване от аденинова диета DTBN, приложен с инжекции в коремната кухина (в текста „IP injections”), понижава серумната урея и креатинина, инфилтрацията на макрофаги, засегнатата бъбречна площ, бъбречния TGF-β и IL-1β, IL-6 и P-STAT3 спрямо болните нетретирани мишки. При здравите контроли DTBN не увреди тъкани, но забави наддаването на тегло и даде лека хипоалбуминемия без белтък в урината. Пътят на прилагане е изрично интраперитонеален, не подкожен.
• Int J Mol Sci, 2023 – PMID 37176034 – опит с животни и клетки: DTBN потиска производството на SARS-CoV-2 в клетки Vero E6 при нецитотоксични концентрации; при заразени мишки K18-hACE2 кратко ежедневно прилагане забавя тежките прояви, понижава вирусното количество в белите дробове и подобрява преживяемостта. Авторите наричат работата предклинично доказателство на концепцията.
• J Ethnopharmacol, 2015 – PMID 25490314 – опит с животни: предварително третиране с частично пречистен листен извлек дава средна преживяемост около 60 на сто при мишки със смъртоносна доза липополисахарид, понижава TNF-α, IL-6 и IL-12, повишава IL-10, а при фекално предизвикан перитонит намалява и забавя смъртността. Защитата е частична, не пълна. В същата публикация се отбелязва, че различни органи на Nuphar lutea се използват в традиционната медицина при артрит, температура, болки и възпаление.
• J Cancer, 2017 – PMID 28638458 – опит с животни: в модел на белодробни метастази с меланом B16 при мишки съчетаването на полупречистен листен извлек с цисплатин действа синергично и намалява метастатичния товар; извлекът потиска разграждането на IκBα и ядрената транслокация на NF-κB.
• Pathogens, 2024 – PMID 38787236 – опит с животни и клетки: извлекът и изолираният DTBN действат срещу Leishmania major както върху промастиготи и вътреклетъчни амастиготи в лаборатория, така и при заразени мишки. Извлекът е прилаган в коремната кухина, а изолираният DTBN е внасян направо в самата рана; подкожно в тази публикация е само заразяването с промастиготи, не лечението. Изводът на авторите е за потенциал за по-нататъшно разработване на молекулата, не за лечение.
• Пътища на прилагане, събрано на едно място: в PMID 38555397 и PMID 37176034 прилагането е в коремната кухина, в PMID 38787236 в коремната кухина и в самата рана, а в PMID 3821142 през храната. Подкожно прилагане на веществото няма в нито едно от цитираните проучвания.

Лабораторни данни, включително отрицателните:

• Bioorg Med Chem Lett, 2019 – PMID 31182315 – при сляп скрининг на 341 средиземноморски растителни извлека тези от Nuphar lutea са отличени; DTBN усилва разрязването на ДНК от човешката топоизомераза IIα около 8 пъти и от IIβ около 3 пъти и действа като ковалентна отрова на ензима. Това е механизмът на цитостатици като етопозид. Уточнение: думата „отрова” в заглавието се отнася до ензима, не до отравяне на човек.
• Molecules, 2021 – PMID 34066895 – DTBN потиска киназната активност на протеин киназа C, като класическите PKCα и PKCγ са по-чувствителни от новите и атипичните изоформи; докинг анализът съответства на измереното.
• Molecules, 2021 – PMID 34443335 – отрицателен резултат в комплект с положителен: DTBN потиска катепсин S най-силно (IC50 3,2 μM), катепсин L 13,2 μM, папаин 70,4 μM, катепсин B едва 1359,4 μM, но е НЕАКТИВЕН срещу главната протеаза Mpro на SARS-CoV-2.
• Pharmaceuticals, 2022 – PMID 35455407 – обогатената на тиоалкалоиди фракция намалява дозозависимо размножаването и жизнеспособността на човешки левкемични клетки KG-1a, HL60 и U937 и включва апоптоза през каспази 8, 9 и 3, през оксидативен стрес и повишен цитозолен калций; чистият DTBN действа по друг механизъм. Нито фракцията, нито DTBN убиват значимо нормални човешки мононуклеарни клетки от периферна кръв.
• Cell Biol Toxicol, 2019 – PMID 30826899 – нуфаров алкалоид от същата димерна група, 6-хидрокситиобинуфаридин, предизвиква апоптоза в клетки на бозайници за по-малко от един час, което авторите определят като вероятно най-бързото известно предизвикване на апоптоза. Действието е независимо от типа клетка (левкемични, лимфомни и карциномни линии), преодолява устойчивостта на клетки от хронична лимфоцитна левкемия, отгледани върху поддържаща среда, и не се проявява при тромбоцити. Механизмът минава през каспаза 9 и каспаза 3, но не през каспаза 8, а цитохром C излиза от митохондриите дори без белтъците BAX и BAK. Молекулната цел остава неустановена. Уточнение: публикацията не посочва от кой вид е добито веществото, затова се цитира на нивото на класа нуфарови алкалоиди.
• Molecules, 2020 – PMID 32260270 – частично пречистена алкалоидна смес от листата защитава клетки от остра инфекция с ваксиналния щам Edmonston на морбилния вирус, понижава вирусните белтъци P, N и V в трайно заразени клетки и намалява освободения инфекциозен вирус; действието е на посттранскрипционно ниво, изводът е доказателство на концепцията.
• Phytomedicine, 2009 – PMID 19303752 – извлек от Nuphar lutea действа върху промастиготи и амастиготи на Leishmania major в клетъчна среда.
• Exp Parasitol, 2010 – PMID 20515684 – антилайшманийното действие на извлека е свързано с повлияване на транскрипционния фактор NF-kappaB.
• Ann Trop Med Parasitol, 2009 – PMID 19508747 – Nuphar lutea е сред израелските растения с установена антилайшманийна активност при скрининг.
• J Clin Periodontol, 2019 – PMID 30372545 – с отрицателен елемент: 6,6′-дихидрокситиобинуфаридин, пречистен от листата на Nuphar lutea и в тази публикация назован „nupharidine”, НЕ убива директно Aggregatibacter actinomycetemcomitans JP2, но усилва фагоцитозата, производството на реактивни кислородни видове и неутрофилните извънклетъчни мрежи в неутрофили от линия HL60 и от кръв на хора с агресивен периодонтит и на здрави. Авторите пишат, че това трябва да се провери първо предклинично и клинично.
• Acta Pol Pharm, 1971 – PMID 5092581 – алкалоидният комплекс на Nuphar luteum, познат като Лутенурин, е изследван за въздействие върху деленето на клетките в класическия цитогенетичен тест с лук Allium cepa. Резюме няма, затова количествените резултати не са проверими; заглавието обосновава само че комплексът е изследван като въздействащ на митозата. Използваната част не е посочена.
• J Chem Ecol, 1991 – PMID 24258916 – водни извлеци от листата и от корените с коренището убиват разсад от салата в тестваните концентрации и потискат растежа на водно леще Lemna minor; ефектът не се обяснява с осмотичното налягане или pH на извлека, а Nuphar lutea е многократно по-инхибиращ от 16 други водни растения на същите автори. Показва биологично активни вещества и в двете части.
• Asian Pac J Trop Med, 2013 – PMID 23790332 – Nuphar lutea е включена в скрининг на 51 извлека от 16 растителни вида от Турция. Уточнение за метода: клетъчни култури в тази работа няма. Антибактериалната активност е изпитана с дисково-дифузионен метод срещу 10 бактерии, а противотуморната с тест за тумори върху дискове от картоф, предизвикани от Agrobacterium tumefaciens. Алкохолните извлеци от Nuphar lutea дават силно потискане на туморите, а най-силните резултати в работата са при Nymphaea alba.

Лутенурин в съветската фармация (заглавия без резюме):

• PMID 13925769 – Med Prom SSSR, 1962 – първоначалното съобщение, че Лутенурин се въвежда като ново антитрихомонадно и противозачатъчно вещество. Публикацията е в отраслово издание, не е клинично проучване.
• PMID 5390003 – Antibiotiki, 1969 – антитрихомонадно действие на Лутенурин.
• PMID 4391463 – Farmakol Toksikol, 1969 – антибактериално и противогъбично действие на Лутенурин в опити in vitro.
• PMID 4994639 – Farmatsiia, 1969 – определяне на биологичната активност на Лутенурин по агар-дифузионния метод.
• PMID 1241368 – Farmatsiia, 1975 – анализ на вагинални супозитории с Лутенурин, тоест препаратът е бил реална аптечна форма, а не домашно приготвяне. Уточнение: вагинални супозитории се споменават само в този запис. Записът от 1979 година (PMID 369221) е дермато-венерологичен и се отнася до кожни и лигавични заболявания, а записът от 1962 година въвежда веществото без супозитории, така че „от 1962 до 1979 година във вагинални супозитории” би било неточно описание на периода.

Екология и натрупване:

• Environ Pollut, 2024 – PMID 39366445 – видът се приема за биоиндикатор на замърсяване на водите; в чернобилски водоеми жизненоспособността на прашеца остава стабилна при обща мощност на погълнатата доза под 14,4 μGy/h, при която стерилните зърна са 1 до 4 на сто, а над този праг делът им нараства близо пет пъти, което авторите свързват с високо вътрешно облъчване от стронций-90. Уточнение за величината: μGy/h е мощност на дозата, а не доза.
• Bull Environ Contam Toxicol, 1980 – PMID 7470647 – натрупване на мед в речни наслаги и в растения Nuphar lutea на различни разстояния от металургично предприятие. Резюме няма.
• Bull Environ Contam Toxicol, 1983 – PMID 6860810 – сезонни разлики в натрупването на радионуклиди от урановия ред от Nuphar lutea. Резюме няма.
• Chemosphere, 2009 – PMID 19038415 – уточнение срещу преувеличаване: в изкуствено езеро с депонирана пепел от лигнитни въглища Nuphar lutea има най-ниски концентрации на следови елементи между двата вида с плаващи листа, но хром и никел показват сравнително висока подвижност от корените към горните части.

Традиционна употреба и етноботаника:

• PMID 25490314 – в научната литература употребата се описва общо: различни органи на Nuphar lutea се използват в традиционната медицина при артрит, температура, болки и възпаление.
• PMID 31182315 и PMID 34066895 – растението е ползвано в традиционната медицина от различни местни населения.
• PMID 28335791 – архивните етноботанични данни на Адам Фишер от тридесетте години от полско-литовско-беларуското пограничие поставят таксон, записан като „Nuphar lutea или Lilium sp.”, между тези с най-висока стойност на употреба. Самият източник е двусмислен за таксона, затова записът не се ползва като доказателство за употреба на този вид.

Имена и ботаника:

• Червена книга на Република България, том 1: „Жълта водна роза, бърдуче”, Nuphar lutea (L.) Sm., семейство „Nymphaeaceae – Блатни рози”. Основното българско име на страницата е взето оттук.
• Българската флора онлайн (bgflora.net): няма страница за вида и за род Nuphar. Страницата на семейството отбелязва, че то е представено в България с два вида от два рода и че и двата са защитени по Закона за биологичното разнообразие, но в списъка на родовете е включен само род Водна роза (Nymphaea). Затова името не можеше да се вземе оттам. Същата страница описва плода на ниво семейство така: кутийка, обвита в гъбчеста месеста тъкан, която ѝ помага при разпространението от водата, и добавя, че плодовете узряват под водата, а семената изплуват на повърхността, ярко обагрени, и се разнасят от птиците. Затова положението на плода спрямо водната повърхност не се ползва на тази страница като определителен белег.
• Уикипедия на български: статията е озаглавена „Жълта водна лилия” и в първото изречение признава и „жълта водна роза”. Заглавието „Бърдуче” в същата енциклопедия не е растение, а историческо село между Доспат и Сърница, известно и като Бардакчии, чието население е изселено при построяването и завиряването на язовир Доспат; статията добавя, че на мястото край брега и днес има използвани постройки, тоест „залято” би било неточно.
• Авторство: приетата кратка форма е (L.) Sm., по Джеймс Едуард Смит, 1809 година, в „Flora Graeca Prodromus” на Сибторп и Смит; среща се и (L.) Sibth. & Sm., а Законът за лечебните растения изписва „(L.) S. et S.”. Базионим Nymphaea lutea L., 1753 година. Видът е типовият за рода. В по-старата литература се среща правописният вариант Nuphar luteum. Данните за авторството и мястото на публикуване са проверени по международния указател на растителните имена: Nuphar lutea (L.) Sm., Fl. Graec. Prodr. 1(2): 361. 1809.
• Три български имена на семейството: „Блатни рози” (Червена книга и Закон за биологичното разнообразие), „Водни рози” (Българската флора онлайн), „Водни лилии” (Уикипедия на български).

Настоящата информация не замества медицинска консултация и не е указание за употреба. Растението е защитен вид и брането му е забранено. Регулаторните препратки са проверени по текста на приложението към Закона за лечебните растения, по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие и по текста на Заповед № РД-178 от 18.02.2026 г., а научните – чрез PubMed (Entrez esummary) на 29.07.2026 г.