Странични ефекти на
Жълта водна роза (бърдуче)

Регулаторен статус:

• Европейска агенция по лекарствата (HMPC): за Nuphar lutea НЯМА монография на Съюза и няма вписване в списъка на признатите растителни субстанции. Няма признато показание, установено количество и официален раздел за безопасност, противопоказания и предупреждения.
• Закон за биологичното разнообразие, приложение № 3 към чл. 37: „Бърдуче Nuphar lutea” под заглавието „Сем. Блатни рози Nymphaeaceae”. Защитен вид: по чл. 40, ал. 1 се забраняват брането, събирането, отрязването, изкореняването и всеки друг начин на унищожаване в естествената област на разпространение, както и притежаването, отглеждането, пренасянето, превозването, изнасянето зад граница, търговията и предлагането за продажба или размяна на взети от природата екземпляри, а по ал. 2 забраните важат за всички жизнени стадии. В същия списък стои и „Водна роза Nymphaea alba“, тоест „Водна роза” без определение е името на другия вид.
• Наказателен кодекс, чл. 278в, ал. 4: уводният текст на приложение № 3 казва, че тези разпоредби се прилагат за видовете, означени със знак в приложението. Проверено дословно: знак носят двадесет и два животински вида и нито едно растение, тоест за жълтата водна роза наказателна отговорност по този член не се твърди. Забраните по чл. 40 важат независимо от знака.
• Закон за лечебните растения: видът е в приложението към чл. 1, ал. 2 като „Бърдуче (Жълта водна роза) Nuphar lutea (L.) S. et S. Nymphaeaceae”. Чл. 14 препраща опазването на защитените по приложение № 3 лечебни растения към разпоредбите на Закона за биологичното разнообразие.
• Заповед № РД-178 от 18.02.2026 г. на министъра на околната среда и водите: видът не фигурира нито в раздел I с определените количества за единадесет вида, нито в раздел II, т. 4 със забраната за цялата страна за двадесет и четири вида. Проверено дословно. Забраната идва от Закона за биологичното разнообразие.
• Червена книга на Република България, том 1: „Жълта водна роза, бърдуче”, Nuphar lutea (L.) Sm., семейство „Nymphaeaceae – Блатни рози”; категория Застрашен, EN B2ab(i,ii,iii,iv); по-големите останали популации по долните течения на Камчия и Велека, с около 5000 индивида.
• Отровни и силно действащи лечебни растения: видът е в българския списък по Н. Стоянов, „Нашите лекарствени растения”, второ издание 1972 и 1973 година, като „Водна роза жълта (Бърдуче)”. Записът е прочетен през списъка в Уикипедия на български, а не от самата книга.

Липса на данни при хора (PubMed):

• Нула съобщения за отравяне на човек. Търсене за отравяне, интоксикация и клинично съобщение по вида, по род Nuphar и по семейство Nymphaeaceae не връща описан случай при човек. Връща лабораторни и екологични публикации, токсикологичното изследване на коренището като храна при глад и една работа за предколумбови халюциногени, която се отнася до Nymphaea ampla, а не до този вид. Това е липса на данни, а не доказателство за безопасност.
• J Ethnopharmacol, 1986 – PMID 3821142 – опит с животни, но с поемане през устата: Airaksinen MM и съавтори изследват растенията, ползвани като храна при глад във Финландия и Северна Европа, между които коренището на Nuphar luteum, и изпитват токсичността им след традиционната обработка при мишки и плъхове с прибавяне в храната. Изводи: всички изследвани коренища съдържат токсични съединения, нуфаровото и калата са сред най-токсичните от изпитаните, варенето слабо премахва токсичността, а след печене при висока температура същата смес в храната се понася в продължение на седмици. Авторите заключават, че лошо подбраната или лошо обработена храна при глад вероятно е допринасяла за смъртта на гладуващи и че необмисленото опростяване на традиционните предпазни мерки при обработката може да е опасно. Това е най-пряко относимата токсикологична публикация за вида и единствената с поемане през устата.
• Нула контролирани проучвания. Търсене по вида с типовете публикация Clinical Trial и Randomized Controlled Trial дава нула резултата; същото и с термините за рандомизиране, плацебо, двойно слепи схеми и доброволци.
• Vestn Dermatol Venerol, 1979 – PMID 369221 – препаратът Лутенурин при кожни и лигавични заболявания. Стара съветска публикация на руски език, без резюме в PubMed, затова дизайн, брой участници, количества и резултати не са проверими. От записа не бива да се извежда твърдение за действие или за безопасност.

Механизъм, измерен в лаборатория:

• Bioorg Med Chem Lett, 2019 – PMID 31182315 – при сляп скрининг на 341 средиземноморски растителни извлека тези от Nuphar lutea са отличени; 6,6′-дихидрокситиобинуфаридин (DTBN) усилва разрязването на ДНК от човешката топоизомераза IIα около 8 пъти и от IIβ около 3 пъти и действа като ковалентна отрова на ензима. Това е механизмът на цитостатици като етопозид. Уточнение: думата „отрова” в заглавието се отнася до ензима, не до отравяне на човек.
• Molecules, 2021 – PMID 34066895 – DTBN потиска киназната активност на протеин киназа C, като класическите PKCα и PKCγ са по-чувствителни от новите и атипичните изоформи.
• Molecules, 2021 – PMID 34443335 – DTBN потиска катепсин S най-силно (IC50 3,2 μM), катепсин L 13,2 μM, папаин 70,4 μM, катепсин B едва 1359,4 μM, но е НЕАКТИВЕН срещу главната протеаза Mpro на SARS-CoV-2.
• Pharmaceuticals, 2022 – PMID 35455407 – обогатената на тиоалкалоиди фракция намалява дозозависимо размножаването и жизнеспособността на човешки левкемични клетки KG-1a, HL60 и U937 и включва апоптоза през каспази 8, 9 и 3, през оксидативен стрес и повишен цитозолен калций; чистият DTBN действа по друг механизъм. Нито фракцията, нито DTBN убиват значимо нормални човешки мононуклеарни клетки от периферна кръв.
• Cell Biol Toxicol, 2019 – PMID 30826899 – нуфаров алкалоид от същата димерна група, 6-хидрокситиобинуфаридин, предизвиква апоптоза в клетки на бозайници за по-малко от един час, което авторите определят като вероятно най-бързото известно предизвикване на апоптоза. Действието е независимо от типа клетка, преодолява устойчивостта на клетки от хронична лимфоцитна левкемия върху поддържаща среда и не се проявява при тромбоцити; минава през каспаза 9 и каспаза 3, но не през каспаза 8, а цитохром C излиза от митохондриите дори без белтъците BAX и BAK. Уточнение: публикацията не посочва от кой вид е добито веществото.
• Cancer Biol Ther, 2009 – PMID 19713755 – смес от тионуфаридини и тионуфлутидини от лист и коренище потиска фактора NF-kappaB, предизвиква апоптоза и действа синергично с цисплатин и етопозид.
• J Clin Periodontol, 2019 – PMID 30372545 – отрицателен елемент: 6,6′-дихидрокситиобинуфаридин, пречистен от листата на Nuphar lutea и в тази публикация назован „nupharidine”, не убива директно Aggregatibacter actinomycetemcomitans JP2, а усилва фагоцитозата, реактивните кислородни видове и неутрофилните извънклетъчни мрежи. Авторите пишат, че това трябва да се провери първо предклинично и клинично. Внимание с името: в японските работи върху Nuphar pumila „nupharidine” е съвсем друго вещество, мономерен сесквитерпенов алкалоид със слаба активност.
• Acta Pol Pharm, 1971 – PMID 5092581 – алкалоидният комплекс на Nuphar luteum, познат като Лутенурин, е изследван за въздействие върху деленето на клетките в теста с лук Allium cepa. Резюме няма, затова количествени резултати не се цитират, а използваната част не е посочена.
• J Chem Ecol, 1991 – PMID 24258916 – водни извлеци от листата и от корените с коренището убиват разсад от салата и потискат растежа на водно леще Lemna minor; ефектът не се обяснява с осмотичното налягане или pH. Показва биологично активни вещества и в двете части.
• Molecules, 2020 – PMID 32260270; Phytomedicine, 2009 – PMID 19303752; Exp Parasitol, 2010 – PMID 20515684; Ann Trop Med Parasitol, 2009 – PMID 19508747 – противовирусни и антилайшманийни лабораторни данни за вида.
• Asian Pac J Trop Med, 2013 – PMID 23790332 – скрининг на 51 извлека от 16 растителни вида от Турция. Уточнение за метода: клетъчни култури в тази работа няма. Антибактериалната активност е с дисково-дифузионен метод срещу 10 бактерии, а противотуморната с тест за тумори върху дискове от картоф, предизвикани от Agrobacterium tumefaciens. Алкохолните извлеци от Nuphar lutea дават силно потискане на туморите, а най-силните резултати са при Nymphaea alba.

Опити с животни (не се пренасят върху хора):

• Sci Rep, 2024 – PMID 38555397 – опит с животни: при мишки C57BL/6J с хронично бъбречно заболяване от аденинова диета DTBN, приложен с инжекции в коремната кухина (в текста „IP injections”), понижава серумната урея и креатинина, инфилтрацията на макрофаги, засегнатата бъбречна площ, бъбречния TGF-β и IL-1β, IL-6 и P-STAT3 спрямо болните нетретирани мишки. При здравите контроли DTBN не увреди тъкани, но забави наддаването на тегло и даде лека хипоалбуминемия без белтък в урината. Пътят на прилагане е изрично интраперитонеален, не подкожен.
• J Ethnopharmacol, 2015 – PMID 25490314 – опит с животни: предварително третиране с частично пречистен листен извлек дава средна преживяемост около 60 на сто при мишки със смъртоносна доза липополисахарид и понижава възпалителните посредници. Защитата е частична, не пълна.
• Int J Mol Sci, 2023 – PMID 37176034 – опит с животни и клетки: DTBN потиска производството на SARS-CoV-2 в клетки Vero E6 при нецитотоксични концентрации; при мишки K18-hACE2 подобрява преживяемостта. Авторите наричат работата предклинично доказателство на концепцията.
• J Cancer, 2017 – PMID 28638458 – опит с животни: полупречистен листен извлек с цисплатин действа синергично в модел на белодробни метастази с меланом B16 при мишки.
• Pathogens, 2024 – PMID 38787236 – опит с животни и клетки: извлекът и DTBN действат срещу Leishmania major и при заразени мишки; изводът на авторите е за потенциал за по-нататъшно разработване на молекулата. Извлекът е прилаган в коремната кухина, а изолираният DTBN направо в самата рана; подкожно е само заразяването с промастиготи, не лечението.
• Пътища на прилагане, събрано на едно място: в PMID 38555397 и PMID 37176034 прилагането е в коремната кухина, в PMID 38787236 в коремната кухина и в самата рана, а в PMID 3821142 през храната. Подкожно прилагане на веществото няма в нито едно от цитираните проучвания.

Натрупване на замърсители:

• Environ Pollut, 2024 – PMID 39366445 – видът се приема за биоиндикатор на замърсяване на водите; в чернобилски водоеми жизненоспособността на прашеца остава стабилна при обща мощност на погълнатата доза под 14,4 μGy/h, при която стерилните зърна са 1 до 4 на сто, а над този праг делът им нараства близо пет пъти, което авторите свързват с високо вътрешно облъчване от стронций-90. Уточнение за величината: μGy/h е мощност на дозата, а не доза.
• Bull Environ Contam Toxicol, 1980 – PMID 7470647 – натрупване на мед в речни наслаги и в растения Nuphar lutea на различни разстояния от металургично предприятие. Резюме няма.
• Bull Environ Contam Toxicol, 1983 – PMID 6860810 – сезонни разлики в натрупването на радионуклиди от урановия ред. Резюме няма.
• Chemosphere, 2009 – PMID 19038415 – уточнение срещу преувеличаване: в изкуствено езеро с депонирана пепел от лигнитни въглища видът има най-ниски концентрации на следови елементи между двата вида с плаващи листа, но хром и никел показват сравнително висока подвижност от корените към горните части.
• Molecules, 2026 – PMID 41828882 – при сравнение на 11 водни макрофита с газова хроматография и масспектрометрия Nuphar lutea има най-малко главни нискомолекулни съединения, 11 на брой, а мастните киселини са водещата група.

Лутенурин и състав (заглавия без резюме, ползват се само като заглавия):

• PMID 13925769 – Med Prom SSSR, 1962 – Лутенурин се въвежда като ново антитрихомонадно и противозачатъчно вещество; отраслово издание, не клинично проучване.
• PMID 5390003 – Antibiotiki, 1969; PMID 4391463 – Farmakol Toksikol, 1969; PMID 4994639 – Farmatsiia, 1969; PMID 1241368 – Farmatsiia, 1975 – антитрихомонадно, антибактериално и противогъбично действие, определяне на биологичната активност и анализ на вагинални супозитории с Лутенурин. Уточнение: вагинални супозитории се споменават само в записа от 1975 година; записът от 1979 година е дермато-венерологичен, а нито един от тези записи не посочва използваната част на растението.
• PMID 5218340 – Arch Pharm Ber Dtsch Pharm Ges, 1965 – биосинтеза на алкалоидите в Nuphar luteum; PMID 1112308 – Experientia, 1975 – Wong CF и LaLonde RT описват 6- и 6′-хидроксинеотиобинуфаридин като монохемиаминали от Nuphar luteum. И двете са без резюме и се ползват само като заглавия.
• ВНИМАНИЕ, друг вид: мономерните сесквитерпенови алкалоиди нуфаридин, дезоксинуфаридин, 7-епидезоксинуфаридин и нуфаролутин са охарактеризирани от коренището на Nuphar pumila – PMID 11354659, PMID 14643343, PMID 16413779, PMID 31257322. В тези публикации видът е изписан Nuphar pumilum, но приетото име по международния указател на растителните имена е Nuphar pumila (Timm) DC., 1821, а формата pumilum не се среща там като валидно име. Изводите от тях не се пренасят върху жълтата водна роза.
• PMID 28335791 – етноботаничните архивни данни на Адам Фишер поставят таксон, записан като „Nuphar lutea или Lilium sp.”, между тези с най-висока стойност на употреба. Самият източник е двусмислен за таксона и записът не се ползва като доказателство.
• НЕПРОВЕРЕНО: танини, нишесте, стероли, фенолкарбоксилни киселини, витамин C и каротен, както и народните показания при гастрит, ревматизъм, маточни кръвотечения, главоболие и импотентност, се изброяват по български търговски сайтове без цитиран първичен източник.

Този материал е информационен, не е указание за употреба и не заменя лекарска консултация. Растението е защитен вид и брането му е забранено. Регулаторните препратки са проверени по текста на приложението към Закона за лечебните растения, по приложение № 3 към Закона за биологичното разнообразие и по текста на Заповед № РД-178 от 18.02.2026 г., а научните – чрез PubMed (Entrez esummary) на 29.07.2026 г.