Чаят от змийска трева се приготвя предимно от сушеното кореновище на растението (Bistorta officinalis, синоним Polygonum bistorta). Българското име идва от характерно извитото, змиевидно кореновище. Именно тази подземна част е най-богата на активни вещества, затова класическата напитка е по-скоро отвара, отколкото лека запарка.
Вкусът е подчертано стягащ и леко горчив, със землист аромат – типичен за билка с високо съдържание на танини. Кореновището е едно от най-танинно богатите в европейската народна медицина, което обяснява традиционната му употреба за стягане на тъканите при леки храносмилателни и устно-гълтачни оплаквания.
В народната традиция от чая се прави и гаргара или вода за изплакване на устата при възпалено гърло и венци. По-нежните надземни части (млади листа) се ползват по-рядко и са по-меки на вкус. На тази страница описваме чая като подкрепяща напитка, не като заместител на лечение.