Чаят от бъз е запарка от сушения цвят на черния бъз (Sambucus nigra) – същата суровина, която традиционната медицина използва от векове при настинка и температура. По-рядко се прави и чай от термично обработените плодове, но класическият домашен чай е именно от цвета, защото той е добре изучен и е с приятен вкус.
Вкусът е мек, леко сладникав и цветен, с фин медено-мускатен аромат, който се усилва при добавяне на мед и лимон. Светлозлатистата напитка се пие топла и е една от най-обичаните билкови напитки в българската народна традиция за студените месеци.
Важно е разграничението по части от растението: цветът и узрелите, термично обработени плодове са подходящи за чай, докато листата, стъблата, кората и суровите плодове съдържат цианогенни съединения и не се използват за запарка. Затова за чай се ползва само правилната суровина – сушен цвят или сварени узрели плодове.