Горвата (Cardamine) е тревисто растение с изправено или приповдигащо се стъбло, което при трите вида от закона достига от 10 до 60 см, с перести листа и с грозд от четирилистни цветове на върха. Ливадната горва е многогодишна с късо коренище, горчивата с пълзящи вкореняващи се издънки, а зъбникът има дълго пълзящо коренище, покрито с месести люспи, на които дължи името си.
Цветовете имат строежа на кръстоцветните: четири чашелистчета, четири венчелистчета на кръст, шест тичинки и един плодник. При ливадната горва венчелистчетата са бледолилави до бели с по-тъмни жилки и жълти прашници, при горчивата са бели с виолетови прашници, а при зъбника са виолетови, розови или бели и по-едри, до 16 mm.
Плодът е тясна сплескана шушулка. При горчивата горва тя е дълга 2 до 4 см и се разпуква внезапно при докосване, като капачетата се навиват и изхвърлят семената. При зъбника шушулките са 2,5 до 3,5 см, но зрели семена почти не се образуват: растението се размножава с луковичките в пазвите на листата и с коренището.
Използваните части са листата и цъфтящите връхчета на ливадната и горчивата горва, брани през пролетта и най-добри пресни, както и луковичките и коренището на зъбника. При сушене листата губят лютивината и витамин C, затова традицията по света ги ползва предимно пресни, като салата или сок.














