Отровни лечебни растения в България

Списъкът на отровните лечебни растения е Приложение № 5 към чл. 18, т. 2, буква „б” на Наредба № 5 от 19 юли 2004 година за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите и обнародвана в Държавен вестник, брой 85 от 28 септември 2004 година. Той съдържа 145 вида, подредени по азбучен ред на българското име, от акорус до чобанка, като за всеки вид са дадени българското и латинското име и семейството. Всички растения в него са лечебни растения по смисъла на Закона за лечебните растения, защото наредбата урежда именно изкупуването, обработката и съхранението на билки.

Най-многобройни са лютиковите: Ranunculaceae (лютикови): 26 вида, Asteraceae (сложноцветни): 13 вида, Fabaceae (бобови): 10 вида, Liliaceae (кремови в широкия смисъл на акта): 9 вида. Четиридесет и осем от видовете са едновременно и в Приложение № 6 „Алергизиращи лечебни растения”, което е отбелязано в последната колона на таблицата. За 68 от 145 вида Билкопедия вече има профил на растението или на рода и той е свързан от първата колона; останалите са в опашката за нови страници по приложението на закона.

Вписването в Приложение № 5 действа при изкупуване, обработка и съхранение на билката, а не като забрана за събиране или употреба. Наредбата поставя следните изисквания към билкозаготвителните пунктове и складовете:

• Кой не се допуска до работа (чл. 18): бременни, кърмачки, деца и хора с бронхиална астма, задух или алергия към растения не се допускат до обработка на билки от отровни или алергизиращи лечебни растения; работещите получават ръкавици и маски за лицето.
• Отделна обработка (чл. 27): изсушаването става в отделни помещения или на отделни площадки, повърхностите на съоръженията се измиват след работа, опаковките се проверяват предварително, билките се етикетират преди и след сушене и се пазят от разпиляване и смесване с други билки, а отпадъците се унищожават без замърсяване.
• Опаковка и етикет (чл. 38 и чл. 40): опаковки, в които са държани отровни билки, не се ползват повторно, а транспортните опаковки с такива билки се маркират с червена линия и символ за отровност.
• Съхранение (чл. 43): отровните билки се съхраняват в отделно помещение или отделени от останалите с прегради.

Какво списъкът не казва: той не степенува растенията по сила на отровата и не забранява събирането им. Режимът на събиране идва от Закона за лечебните растения, годишната заповед на министъра на околната среда и водите и Закона за биологичното разнообразие, които са описани в Билките в България. В списъка стоят едно до друго растения с много различен профил: смъртоносни при поглъщане като татула, лудото биле, бучиниша, мразовеца и напръстниците, и растения с признати монографии на Европейската агенция по лекарствата за стандартизирани препарати, например горчивият пелин и бръшлянът. Общото между тях е, че суровината изисква професионална обработка, а домашното приготвяне носи риск, който всеки профил в Билкопедия описва поотделно.

Изписването на имената следва текста на наредбата, включително печатните ѝ грешки (например „hederifolim”, „Euporbiaceae”, „Dryopteris filix- mas”). Там, където името в скоби е синоним или народно име, то също е по акта. Връзка има само когато Билкопедия вече има профил на растението или на неговия род.

• Словоредът е административен: родовото име стои първо („Блян черен”, „Напръстник вълнест”), както в приложението на Закона за лечебните растения; в профилите на Билкопедия имената са в естествения им вид по Българската флора онлайн и Уикипедия.
• Латинските имена са от 2004 година: част от тях вече са синоними в съвременната систематика, а някои семейства са дадени в старите им широки граници, например Liliaceae за момината сълза, мразовеца и чемериката.
• Съкращенията в скоби повтарят родовото име: „Ж. багрилна” е жълтуга багрилна, „Ч. бяла” е чемерика бяла, „Ч. лечебна” е чобанка лечебна.
• Два вида с едно име: самакитката жълта и синя са два различни вида, а „Кучешко грозде червено” и „черно” са две растения от род Solanum; таблицата ги дава поотделно, както акта.
• Четиридесет и осем вида са и в двата списъка на наредбата, отровни и алергизиращи едновременно, например блатнякът, бучинишът, бръшлянът, змийското мляко, млечките и лютичетата.

Другият списък на същата наредба са алергизиращите лечебни растения (Приложение № 6, 113 вида). Пълният списък на лечебните растения по закона, с режима на събиране и защитените видове, е в Билките в България, а азбучният каталог на профилите е в Индекса на билките.

Източници: текстът на наредбата с приложения № 5 и № 6 (копие в базата на ФАО FAOLEX, сверено на 3 октомври 2026 година); Законът за лечебните растения с приложението към чл. 1, ал. 2; Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 година на министъра на околната среда и водите; Законът за биологичното разнообразие, приложения № 3 и № 4. Този материал е информационен и не заменя консултация с лекар или фармацевт.