Алергизиращи лечебни растения в България

Списъкът на алергизиращите лечебни растения е Приложение № 6 към чл. 18, т. 2, буква „б” на Наредба № 5 от 19 юли 2004 година за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите и обнародвана в Държавен вестник, брой 85 от 28 септември 2004 година. Той съдържа 113 вида по азбучен ред на българското име, от азмацуг до ягода горска, с българско и латинско име и семейство. Всички растения в него са лечебни растения по смисъла на Закона за лечебните растения.

Три семейства дават повече от половината списък: Asteraceae (сложноцветни): 23 вида, Apiaceae (сенникоцветни): 19 вида, Ranunculaceae (лютикови): 16 вида. Това отговаря на познатите от фармакогнозията групи вещества, които дразнят кожата при бране и обработка: млечният сок и протоанемонинът на лютиковите, сесквитерпеновите лактони на сложноцветните и фуранокумарините на сенникоцветните, които правят кожата чувствителна към слънце. Четиридесет и осем от видовете са едновременно и в Приложение № 5 „Отровни лечебни растения”, което е отбелязано в последната колона. За 52 от 113 вида Билкопедия вече има профил на растението или на рода.

Вписването в Приложение № 6 действа при изкупуване и обработка на билката и защитава хората, които работят с нея, а не ограничава употребата ѝ. Наредбата изисква:

• Кой не се допуска до работа (чл. 18): бременни, кърмачки, деца и хора с бронхиална астма, задух или алергия към растения не се допускат до обработка на билки от отровни или алергизиращи лечебни растения; работещите получават ръкавици и маски за лицето.
• Отделна обработка (чл. 27): изсушаване в отделни помещения или площадки, измиване на съоръженията след работа, предварителна проверка на опаковките, етикетиране преди и след сушене, без разпиляване и смесване с други билки, и унищожаване на отпадъците без замърсяване.

Какво списъкът не казва: той не твърди, че билката е опасна за пиене или за прием, и не забранява събирането ѝ. В него са едни от най-употребяваните български билки с монографии на Европейската агенция по лекарствата, например жълтият кантарион, белият равнец, глухарчето, кимът и кориандърът. Рискът, който наредбата има предвид, е контактният: обрив, сърбеж или възпаление на кожата и дихателните пътища при продължително бране, сушене и пресяване на големи количества. Профилът на всяко растение в Билкопедия описва отделно какво е известно за алергичните реакции при прием.

Изписването на имената следва текста на наредбата, включително печатните ѝ грешки (например „hederifolim”, „licoctonum”, „Euporbiaceae”). Връзка има само когато Билкопедия вече има профил на растението или на неговия род; при казашкия бодил и самакитката един профил покрива двата вида от списъка.

• Словоредът е административен: родовото име стои първо („Пелин горчив”, „Равнец хилядолистен”), както в приложението на Закона за лечебните растения.
• Латинските имена са от 2004 година: например „Solidago virga-aurea” днес се пише Solidago virgaurea, а „Persicaria maculata” и „Alisma plantago” са стари форми.
• Съкращенията в скоби повтарят родовото име: „В. червена” е върба червена, „Р. жълт” е равнец жълт, „Ч. бяла” е чемерика бяла.
• Четиридесет и осем вида са и в двата списъка на наредбата, например блатнякът, бучинишът, бръшлянът, змийското мляко, млечките, лютичетата и чемериките.
• Няколко вида са едновременно храна и подправка: копърът, кориандърът, кимът и мечият лук са в списъка заради контактната чувствителност при обработка на големи количества, не заради употребата им в кухнята.

Другият списък на същата наредба са отровните лечебни растения (Приложение № 5, 145 вида). Пълният списък на лечебните растения по закона е в Билките в България, а азбучният каталог на профилите е в Индекса на билките.

Източници: текстът на наредбата с приложения № 5 и № 6 (копие в базата на ФАО FAOLEX, сверено на 3 октомври 2026 година); Законът за лечебните растения с приложението към чл. 1, ал. 2; Заповед № РД-178 от 18 февруари 2026 година на министъра на околната среда и водите; Законът за биологичното разнообразие, приложения № 3 и № 4. Този материал е информационен и не заменя консултация с лекар или фармацевт.