Билката
Катушка

Характерните маркери на катушката са фенолните киселини – розмаринова и литоспермова киселина. Именно на литоспермовата киселина се приписва антитиреоидното действие, което стои в основата на традиционната употреба при лека хиперфункция на щитовидната жлеза.

Билката съдържа и флавоноиди – лутеолин-7-глюкозид, лутеолин-7-глюкуронид и апигенин-7-моноглюкозид – както и урсолова киселина. Етеричното масло е около 0,2% и не е носител на действието.

Съгласно монографията на немската Комисия E при дългосрочна терапия и много високи дози в редки случаи е възможно увеличаване на щитовидната жлеза. Честоти не са посочени.

Монографията на Комисия E посочва две индикации: лека хиперфункция на щитовидната жлеза с вегетативно-нервни оплаквания и чувство за напрежение и болка в млечната жлеза (мастодиния).

Катушката е противопоказана при хипотиреоидизъм, както и при увеличена щитовидна жлеза без функционално нарушение. Хиперфункцията на щитовидната жлеза изисква лекарска диагноза и проследяване, а нелекуваната тиреотоксикоза може да доведе до тиреоидна криза. Самолечението при това състояние е рисково.

Катушката (Lycopus europaeus) е една от малкото билки с обособена традиционна употреба точно при щитовидната жлеза. За разлика от общоуспокояващите билки, действието ѝ традиционно се насочва конкретно към лека хиперфункция на жлезата и се приписва на литоспермовата киселина.

За разлика от много други билки обаче катушката няма монография на Европейската агенция по лекарствата и няма монография на ESCOP. Единственият регулатор, който се е произнасял за нея, е немската Комисия E (Bundesanzeiger Nr. 22a от 01.02.1990). Друга нейна особеност е, че монографията изрично покрива и нарязаната дрога, тоест домашния чай, а не само екстрактите.

Не. За катушката няма нито едно рандомизирано контролирано проучване. Съществуват само две отворени проучвания, тоест без заслепяване и без плацебо контрол.

Първото (Beer и съавтори, 2008, PMID 18083505) е проспективно, двураменно и отворено, с продължителност 3 месеца, при хора с TSH под 1,0 mU/l. При него екскрецията на тироксин (T4) в урината е значимо повишена (p=0,032). Второто (Eiling и съавтори, 2013, PMID 23247973) е отворено постмаркетингово наблюдение при 403 пациенти (146 проспективно, 171 ретроспективно и 86 нелекувани контроли), с продължителност 4 седмици; отговор е отчетен съответно при 72,6%, 96,5% и 41,2%. Дизайнът му е силно склонен към отклонение и резултатите не могат да се приемат за доказателство.

Останалите данни са предклинични – от опити с плъхове. Затова езикът за катушката е „традиционно се използва“, а не „доказано е“.

Традиционно се приема, че катушката понижава активността на щитовидната жлеза при лека хиперфункция. Действието ѝ се описва и като антигонадотропно, както и понижаващо пролактина, което обяснява традиционната употреба при напрежение и болка в млечната жлеза.

Билката се приема през устата – най-често като чай, сок от прясно растение или галенова форма. Тя не е ароматна и не се използва чрез инхалация. Важна практическа особеност е рибаунд ефектът: внезапното спиране може да засили оплакванията, затова приемът се започва и се спира постепенно.

Катушката влияе преди всичко върху щитовидната жлеза и върху хормоналната регулация. Традиционно се използва при лека хиперфункция на жлезата и при напрежение в млечната жлеза.

Съгласно монографията на Комисия E при дългосрочна терапия и много високи дози в редки случаи е възможно увеличаване на щитовидната жлеза. Билката е противопоказана при хипотиреоидизъм и при увеличена щитовидна жлеза без функционално нарушение.

Катушката не се приема едновременно с тиреоидни хормони (левотироксин) и нарушава щитовидната диагностика с радиоизотопи – сцинтиграфия и радиойодтест. Ако предстои такова изследване, задължително уведомете лекаря си, че приемате билката.