Билката
Котешка стъпка

Водещото активно вещество в котешката стъпка е розмариновата киселина – фенолна киселина, характерна за семейство Lamiaceae. В култивирани листа са измерени до 1286,6 mg/100 g. На нея се приписва голяма част от антиоксидантния профил на билката в лабораторни тестове.

Билката съдържа още фенолни киселини, флавоноиди и тритерпенови сапонини. В лабораторни условия извлеците показват противовъзпалителна и антибактериална насока, но тези находки са получени върху клетки, а не при хора, затова не позволяват заключение за влияние върху здравето на човека.

Надземната част съдържа и етерично масло с променлив състав. В една проучена популация е установен хемотип с високо съдържание на тимол, но този резултат се отнася за конкретната популация и не може да се приписва на билката като цяло.

Научни данни за такова действие липсват изцяло. За котешката стъпка няма клинични проучвания при хора, няма опити с животни за доброкачествена простатна хиперплазия и няма лабораторни изследвания върху простатни клетъчни линии. Приложението при простата се среща единствено в българската народна практика и не е проверявано научно.

Объркването често идва от друго растение – пришницата (Prunella vulgaris), чието латинско име наподобява това на котешката стъпка (Clinopodium vulgare) и за която наистина съществуват изследвания при животни. Данните за пришницата не важат за котешката стъпка. Това са две различни растения.

При оплаквания от простатата се консултирайте с лекар. Котешката стъпка не замества диагноза и лечение.

Котешката стъпка (Clinopodium vulgare) и котешката мента (Nepeta cataria) са два различни вида от семейство Lamiaceae, които често се бъркат заради сходните си български имена. Това са отделни растения от различни родове, с различен състав и различна употреба.

Котешката мента съдържа непеталактон – веществото, което предизвиква характерната реакция при котките. Котешката стъпка има друг състав, с розмаринова киселина като основен маркер, и се прилага в народната медицина предимно външно, при дребни рани и брадавици. Двете билки не са взаимозаменяеми.

Котешката стъпка е известна в България и като Черновръх, Хайдушка билка и Див босилек. Повече за другото растение може да прочетете на страницата за котешка мента.

Клинични проучвания при хора няма нито едно, а монография на Европейската агенция по лекарствата за котешка стъпка не съществува. Това е важно да се знае, защото част от източниците представят билката така, сякаш ефектите ѝ са доказани.

Единствената публикация с участие на хора е кратко писмо до редактора от 2021 г. в австрийско медицинско списание, което описва случай на отшумели брадавици по ръцете при използване на чай от билката. Писмото е описание на случай, а не клинично проучване, и само по себе си не доказва ефект.

Всички останали изследвания са лабораторни – върху клетъчни култури и с опитни животни. Те показват антиоксидантна, противовъзпалителна и антибактериална насока, но не позволяват заключение за действие при човека. Именно затова билката не бива да се приема като лекарство.

Точен отговор за човешкия организъм не може да бъде даден, защото билката не е проучвана при хора. Наличните данни описват какво правят извлеците ѝ върху клетки в лаборатория и при опитни животни.

В лабораторни условия воден извлек потиска възпалителния отговор на макрофаги, а екстракти от билката повлияват експресията на циклооксигеназа-2 в неутрофили. Тази противовъзпалителна насока е в съзвучие с традиционното външно приложение при раздразнена кожа, но не е потвърдена при хора.

При външно приложение действието е местно, върху мястото на нанасяне. При вътрешен прием под формата на чай се приема воден извлек с фенолен профил, но какво се случва след това в организма на човека не е изследвано.

Най-често билката влиза в контакт с кожата, тъй като традиционната ѝ употреба е предимно външна. При чувствителни хора е възможна контактна реакция, затова преди първа употреба на външна форма се прави тест върху малък участък кожа.

При вътрешен прием чаят преминава през храносмилателната система. При опити с животни воден извлек от билката се определя като практически нетоксичен при перорален прием, със средна летална доза над 2000 mg/kg телесно тегло. Това е показател за остра токсичност при животни, а не гаранция за безопасност при продължителна употреба у човека.

Данни за влиянието върху други органи и системи при хора липсват. Бременни, кърмещи и деца не бива да приемат билката без лекарска консултация, тъй като за тези групи няма проучвания. Повече на страницата за странични ефекти.