Маслиновото дърво (Olea europaea L.) е вечнозелено, бавнорастящо дърво, обикновено високо 3-8 m в култивация и до 10-15 m в благоприятни условия. Има характерна устойчивост на сухи и каменисти терени и може да живее столетия – известни са дървета на над 1000 години в Средиземноморския регион.
Стъблото е изкривено, с груба сива кора, която с възрастта става силно набраздена и хралупата. Листата – основната фармакопейна част – са противоположни, ланцетни до тясно-елипсовидни, дълги 4-10 cm и широки 1-3 cm, кожести и плътни. Горната им страна е тъмнозелена с восъчен блясък, а долната – характерно сребристо-сива поради плътно покритие с микро-власинки. Тази дихотомия в цвета прави маслиновата корона визуално разпознаваема дори отдалеч.
Цветовете са дребни (около 4 mm), кремаво-бели, четирилистни, събрани в малки гроздовидни съцветия, появяващи се през пролетта. Плодовете са характерните маслини – едри (1-4 cm) кокалеста, с цвят от зелено през пурпурно до тъмнолилаво или почти черно при пълна зрялост. Като фармакопейна суровина (Oleae folium) се ползват сухите листа, събирани в цъфтящ или предцъфтежен период.








