Странични ефекти на
Овес

Стомашно-чревната система реагира на фибрите: бета-глюканът и целулозата на овеса ферментират в дебелото черво и при рязко увеличаване на приема дават подуване, газове и по-меки изхождания. Това са прояви на адаптация, а не на токсичност, и отзвучават за една-две седмици при постепенно въвеждане и достатъчно вода. При цьолиакия замърсеният с глутен овес предизвиква коремна болка и разстройство, а при малцината, чувствителни към авенин, реакция дава и чистият овес. Монографията за надземната част не познава стомашно-чревни нежелани реакции.

• Подуване и газове
• По-меки изхождания или запек при малко вода
• Коремна болка при цьолиакия и замърсен овес

Нервната система е мястото на действие на екстракта от зелен овес, признат от монографията при лек стрес и за подпомагане на съня. Нежелани реакции не са известни, но монографията предупреждава, че препаратът може да наруши способността за шофиране и работа с машини, тоест сънливост и забавени реакции са възможни, особено при прием през деня. Клиничните проучвания с екстракт от зелен овес при здрави възрастни описват добра поносимост.

• Сънливост при прием през деня
• Забавени реакции

Кожата е единствената система, за която монографията описва нежелани реакции: при пациенти с алергии и с контактен дерматит колоидното овесено брашно може да предизвика сърбеж, зачервяване и суха кожа, с неизвестна честота. При малки деца с атопичен дерматит продължителният контакт с овесени кремове е свързван със сенсибилизация към овесения белтък, затова при тях тестът за чувствителност е задължителен. При останалите хора овесените вани са добре понасяни и подпомагат кожната бариера.

• Сърбеж и зачервяване при алергични хора
• Суха кожа след продължителни вани
• Сенсибилизация при деца с атопичен дерматит

Качеството при овеса означава преди всичко чистота от глутен. Овесът се отглежда, жъне, превозва и мели със същите машини като пшеницата, ръжта и ечемика, затова обикновеният овес почти винаги съдържа следи от глутен. Систематичният преглед и мета-анализ на Pinto-Sanchez и съавтори показва, че чистият овес е безопасен за повечето хора с цьолиакия, но само ако е сертифициран като свободен от глутен; част от пациентите реагират и на авенина. При билковите екстракти монографията изрично посочва, че данни за белтъчното съдържание липсват, което е основанието за предпазливост при цьолиакия.

Лекарствени взаимодействия по монографиите не са съобщени. Две общи правила за фибрите важат и за овеса: големи количества овесени ядки или трици, приети едновременно с лекарства, могат да забавят усвояването им, затова лекарствата се вземат с интервал от час; при инсулин и таблетки за диабет по-бавното усвояване на въглехидратите от овеса променя кръвната захар и дозите се следят. При екстракта от зелен овес успокояващото действие се събира с това на сънотворните и на алкохола.

Дозозависимостта е ясна при фибрите: колкото по-рязко се увеличи приемът, толкова повече подуване. За екстракта от зелен овес монографията дава ориентир: еднократна доза от 3 g нарязана дрога за запарка, течен екстракт до 5 ml до 3 пъти дневно, изцеден сок от прясната билка 10 ml 3-4 пъти дневно, за юноши над 12 години, възрастни и възрастни хора. Прием над това не носи полза, а само сънливост. Овесеното брашно за кожата няма горна граница, но продължителните горещи вани изсушават кожата.

Алергичният потенциал на овеса е нисък, но реален. Алергия към овесения белтък е описана предимно при малки деца с атопичен дерматит, при които кожният контакт с овесени кремове е предшествал сенсибилизацията; проявите са обрив, уртикария и по-рядко стомашни оплаквания след ядене на овес. Монографията за зърното описва кожни реакции при алергични пациенти и при контактен дерматит. Овесът не е сред честите хранителни алергени при възрастни.

Кумулативният ефект се проявява при съчетаване на екстракта от зелен овес с други успокояващи билки (валериана, хмел, пасифлора, калифорнийски мак) и с алкохол: всяко от тях е меко, но събрани дават сънливост на следващия ден. При фибрите натрупването е от друг вид: овесени ядки, трици, псилиум и ленено семе в един ден без достатъчно вода дават подуване и запек. Съчетанията се правят с преценка.